Еньо Хаджиконстантинов

Външен вид:

Еньо е доста по-висок от връстниците си – поне с две глави над тях. Това, в комбинация с вечно сериозната му физиономия, го кара да изглежда по-възрастен, отколкото е. Има права кестенява коса, с много дълъг бретон, който се налага да отмята настрани, за да вижда. Очите му са кехлибарено кафяви и излъчват интелигентност. Носът му е крив. Не отделя много внимание на външния си вид: облича се със старите дрехи на братовчедите си и все носи едни протрити мъгълски маратонки.

Характер:

Цел номер едно в живота на Еньо е да трупа знания и умения. Има много добра памет, благодарение на която може да изрецитира всички съставки в рецепта за отвара или точните дати на събития от магьосническата история. Когато се захване с нещо, не се отказва, докато не го овладее до съвършенство. Измисля си „проекти“ – една седмица може да изучава легилимантиката, а друга да прави къща за гномове в двора на замъка. Никога не си поставя дългосрочни цели. Когато го питат какъв иска да стане като порасне, той свива рамене. Най-страшно за Еньо е да допусне грешка или да попадне в ситуация, в която не знае нещо. В такива случаи настроението му изчезва и може с дни да е меланхоличен и отчаян. Мрази изненадите, промените в графика си и губенето на време.

Социалните умения на Еньо са почти несъществуващи. Той няма приятели, не споделя с никого нищо и не е много добър във воденето на разговори. Характерно за него е, че е много директен и се старае винаги да казва истината, което понякога го прави груб и невъзпитан в очите на хората. Не притежава никакво чувство за хумор и не разбира шегите, сарказма и иронията на другите хора. Не се интересува особено какво мислят за него, но се дразни много, когато някой не знае важни неща от рода на Законите на Гамп за елементална трансфигурация или броя яйца, които снася хипогрифът всяка година. Неизбежно в тези случаи се стига до беседи, при които потокът от информация трудно може да бъде спрян.

История:

Майката на Еньо – Лилия Смилецова, е чистокръвна вещица, а баща му – Стойчо Хаджиконстантинов, е мъгъл. Двамата се запознават, когато Еньовата майка – лечителка, е повикана от Министерството на магията да окаже помощ на мъгъли в София, пострадали при експлозия от неуспешна отвара. Сред пострадалите е и Еньовият баща. Лилия оказва помощ на всички мъгъли, но по-късно забравителите пропускат (забравят!) да изтрият паметта на Еньовия баща, който запазва спомена за красивата вещица. След седмица двамата се сблъскат случайно в центъра на София и се заговарят, откъдето започнала връзката им.

Семейството Смилецови е прочуто в България, тъй като три поколения от него са лечители. Бабата на Еньо е Магда Смилецова – изобретателката на лека за таласъмска шарка, който през 50-те години на XX в. отнема живота на половината таласъми в страната. Семейството първоначално е скептично към идеята на Лилия да се омъжи за мъгъл, но след като се запознават със Стойчо – един от най-добросърдечните хора, които са срещали, веднага омекват.

Лилия и Стойчо не искат да разчитат на парите на семейството на Лилия, поради което със собствени средства построяват къща близо до София, в необитаван район. След като ражда Еньо, Лилия бързо се връща към професията си на лечител и с времето се превръща в работохолик, постоянно е някъде по спешност и трудно намира време за семейството. Грижите за детето са поети изцяло от бащата, който чисти, пере и т.н. Еньо го боготвори. Любимото време на момчето е, когато с баща му заедно четат големите магически книги на Лилия.

Един ден Стойчо претърпява тежък инцидент в градината. Острозъба орхидея го захапва за врата, което предизвиква силно кървене. Тялото му е открито от Еньо, който е само на осем години към онзи момент. Момчето стои с баща си дванадесет часа, чакайки майка си да се прибере.

Еньо трудно преживява периода след смъртта на баща си. Принуден е да започне сам да се грижи за себе си, тъй като майка му продължава да отсъства. Всичко вкъщи му напомня за баща му, но успява да намери утеха в четенето на магическите книги от библиотеката. Когато разбира, че е магьосник, се въодушевява, тъй като от години се подготвя за този момент: да види всичко онова, за което е чел толкова много, и да е далеч от тази ужасна къща (и градина).

Първата работа на Еньо е да отиде в библиотеката и да се зарине с книги. Без усилия той става най-добрият ученик, който преподавателите някога са виждали. Дори новият режим на вийлите не успява да го изкара извън равновесие. Един ден обаче получава забрана да взима повече от три книги на месец от библиотеката, тъй като според вийлите имал нужда от повече практическа, а не от теоретична подготовка. Еньо е като ударен от гръм. Точно тогава Симеон Манев – седмокурсник от неговия дом, му предлага да се включи в новата бунтовническа група, подета от една шепа гневни ученици. Еньо се съгласява, защото посегателството срещу правото му на четене е нещо, което не може да преглътне. Той започва да изпълнява всички задължения от устава на групата с религиозна отдаденост и за пръв път се сдобива с приятели, макар отношенията им да са по-скоро делови.