РП Главната зала - несвързани

Ник се приближи до група деца които въодушевено обсъждаха нещо струващо им се изключително важно.
-Да, видях го.
Каза едно момче от дом "Лъч"
-Никой не знае как това писмо е попаднало в училището, но сутринта беше сложено на дъската за важни съобщения.
-И какво толкова пишеше в прословутот писмо?
Попита тъмнокосо момче от "Южен вятър"
-Тази нощ щяло да има гръмотряс, и било забранено да излизаме извън замъка.
Тревожно отговори друго дете.
-Хм
Изсумтя Ник.
-Къде е сега това писмо?
-Рачо домакинът на училището, го взе и занесе при директора.
Отговори му момиче от "Южен вятър"
Ник изгаряше от любопитсвто да зърне писмото поне веднъж.За това излезе и се отправи към стаята на директора.Когато стигна до вратата, се притай напрягайки слуха си да разбере дали има някой там.Беше тихо и само пулсът му кънтеше в ушите му.Пртаи дъх и бавно побутна махагоновата врата на директорската стая.Погледна ппредпазливо през процепа, но не се виждане почти нищо.Той събра смелост и отвори по-широко вратата, за щастия помещението се оказа празно, а на бюрото беше поставено писмото за което вече бе разбрал от учениците в главната зала.На пръсти закрачи към масивното бюро и протегна глава напред.Писмото представляваше правоъгълен пергамент на който с черно мастило пишеше предупреждението за гръмотряса, а отдолу бе написано, че подпписа не се чете.Той наистина не се четеше, тъй като беше неразгадаема драскулка.Ник внимателно заотстъпва към вратата, огледа дългия коридор преди да излезе след което тихо притвори вратата зад себе си и се отправи към общата стая на дома  в който беше разпределен.

Мая нетърпеливо чоплеше с вилица пилешкото в чинията си, игнорирайки врявата наоколо.Мислите и бяха заети с планиране на съчинението за възстанията на таласъмите, което трябваше да напише.Тя се бе отдала на учене вместо да губи време с разходки и шляене.Краят на годината бе близо и Мая държеше да е сред първите по успех в "Южен вятър".Всеки ден прекарваше свободното си време в библиотеката,беше изчела книгите си и вземаше нови всяка седмица.В този момент някой внимателно и докосна ръката, тя вдигна поглед и видя пухкавото русо момче с което само бегло се познаваха.То и се усмихна в отговор.
-Какво искаш?
Намусено рече тя.Отново усети забързания си пулс и топлината която я обливаше в присъствието на това момче.Но какво се случваше с нея, всеки път като го види в главата и сякаш запяваха хиляди славеи и я обземаше непривично спокойствие.Усещаше го някак близък до нейната същност сякаш между тях имаше невидима нишка.

Владимир се протегна в леглото, си и прозявайки се разтърка очи.Сивото дъждовно утро не обещаваше безпрепятсвени тренировки, за това той възнамеряваше да се разхожда из коридорите на замъка, и да разгледа колкото може повече неща за които само бе чувал от дядо си.Навлече мантията и след като върза косата и изми зъбите, се отправи към главнат зала в подземието където всички ученици в Мунгав се събираха за закуска.Влади се огледа в множеството деца и съзря няколко момчета от своя дом, които му махаха да отиде при тях.Те бяха насядали около голяма кръгла маса( също като в историйте за крал Артур) и бурно коментираха мачовете по куидич.Момчето се настани до тях на богато отрупаната с всевъзможни закуски маса, над която се носеха неизпразващи се кани с мляко, чай и тиквен сок.Заслуша се в оживените разговори на съдомниците си и се зае да маже ягодов конфитюр върху кифличката си.Когато изневиделица долетя духът на Слав и се развика през злобен смях.
-Хаха хвана ха ги хванаха ги пакостниците хаха, в забранения отдел на библиотеката това е нечувана дързост крещеше той, и се носеше над главите на зяпналите го учудено деца.Владимир се обърна и видя в далечние край на коридора събрала се вече тълпа любопитни чуиници които шумно коментираха случилото се.Стомахат му молеше за още, но обзелото го любопитство надделя и той се отправи към тълпата деца и се заслуша, успя да разбере от откъслчените разговори, че две деца са заловени в забранената част на библиотеката.Беше чувал и за това, че в този мистичен отдел се съхраняват книги с древни и могъщи тъмни магии.Неговият дядо му бе говорил за произхода си и за това, че родът им принадлежи към това общество,Но Владимир не искаше да става като тях, за себе си бе избрал светият път на доброто и нищо не можеше да го принуди да промени решението си.