РП Билкология - несвързани

@Ела Благоева 

Бяха изминали няколко седмици от началото на учебната година, есента беше в разгара си, а първокурсниците от трите дома имаха часове в оранжериите. За тяхна изненада, в средата на помещението ги чакаха наредени масивни саксии, от които се подаваха големи перести листа. До всяка саксия беше разположена още една, подобна на нея, малко по-голяма и пълна до половината с пръст. Няколко чувалчета прясна почва и лопатки бяха разпръснати помежду им.

- Хайде, стига сте се мотали! Нареждайте се и да започваме! - професор Стоева определено не беше от най-търпеливите преподаватели, винаги забързана и чевръста. Това, разбира се, си имаше и хубавите страни - ако работата за часа беше свършена рано, самият час също приключваше рано. Така че никой не се поколеба и след известно жужене, задължително за всяка група от повече от три деца на възраст между 11 и 12 години, всеки беше застанал до отредената му саксия и само от време на време се чуваха шушукания или посбутвания помежду им.

- И така, октомври е. Някои от вас вече се досещат, че това значи, че е време за пресаждане на мандрагори - продължи професор Стоева, като обикаляше и раздаваше по чифт наушници на всеки. - Естествено, никой не очаква от вас да се справите с възрастен индивид. Тези тук са бебета, та писъците им не могат да ви навредят особено. Но това не значи, че са приятни, затова от вас искам да покриете ушите си, преди да започнете работа. И така, какво правим: разкопавате растението, премествате го в по-голямата саксия и го засипвате с пръст. Дръжте го здраво за листата през цялото време, понеже тези гадинки имат навика да се опитват да бягат, а на никого не му е приятно да ги гони, нали? И така, ако няма въпроси - всички слушалки на място.

Тамара сложи чифта наушници и ги притисна добре върху ушите си. Беше чела за тези създания и макар професорът да твърдеше, че са безвредни, не искаше да изпитва истината на това. Самото изваждане на мандрагората не беше чак толкова трудно, макар нещото да се гърчеше и да пищеше с всички сили - приличаше на малко сгърчено бебе, а дългите му подобни на ръчички и крачета израстъци се мятаха на всички страни. Момичето тъкмо беше успяло да набута растението в новата му саксия и да започне да го зарива, когато някакво движение вляво от него привлече вниманието му. 

Момиче от дома на Тамара (май се казваше Елица или нещо подобно... а, да, Ела!) явно беше изтървало случайно мандрагората си и сега проклетото кореноплодно се беше устремило към вратата. Тамара я беше засичала в общата стая, но никога не бяха разговаряли наистина. Все пак това, че няколко момчета от съседния дом я сочеха и се хилиха, беше достатъчно да ги стрелне с най-лошия поглед, на който беше способна, и да се втурне да помага с ловенето на мандрагората. 

Да, но беше добре да се сети, че нейната собствена не съвсем добре заровена мандрагора също беше напълно способна да изскочи от пръстта, която я покриваше... и го направи. Както и другите растения, поверени на вече тотално смеещият се, пищящ и неконтролируем клас. Няколко ученика още стискаха клетите растения за листата, но голяма част от тях си подскачаха най-спокойно из оранжерията, предизвиквайки още по-голяма паника, докато двете момичета съсредоточено се опитваха да уловят поне една.

Админ: 10 галеона (отчетени).

В часа по билкология трябваше да присаждат мандрагори.Мая сложи слушалките си и здраво хвана растението.Дръпна го силно и мятащато с корени пищящо спаружено растение увисна в ръката и.Момичето бързо затърси подходяща саксиязаписаждане,но внезапно някой махна слушалките и.Мая изпусна мандрагората и се сгърчи от ужасяващия писък на мандрагората.Няколко деца от дом "Лъч" се превиваха от смях близо до нея.
-Ще ви пкажа аз.
Гневно им се закани тя, се наведе тъсейки мандрагората която се беше скрила в един от съндъците с пръс в оранжерията.Мая сложи отново слушалки, и трескаво зарови в съндъка, напипа мандрагората и хващайки я здраво с две ръце я натъпка в една саксия наблизо.Нямаше намерение да се отказва толкова лесно пред трите лигави момичета които се кискаха в ъгъла на помещението.
-Добре се справи 
Усмиха и се учителката.Мая се огледа с нескрито задоволство,щеше да им покаже коя е на тия фукли.

Желая 10 галеона (Админ: отчетено)

@Тамара Язова

Ела и растения. Това бяха две напълно несъвместими думи. Да, Ела обичаше цветятя, дърветата, та дори и тревата, но просто беше твърде разсеян човек, за да се грижи за което и да е от тях. Въпреки това, тя бе обикнала часа по Билкология още първия ден. Честно казано, харесваше всички предмети в "Мунгав", но това е тема за друг разговор.
       
Бяха най-хубавите есенни дни. Все още времето беше приятно топло, а шарените листа се люлееха по клоните на дърветата. Първокурсниците се бяха събрали в оранжерията, готови за часа на професор Стоева и всеки от тях беше застанал до отредената му саксия.
   
- И така, октомври е. - каза професор Стоева. - Някои от вас вече се досещат, че това значи, че е време за пресаждане на мандрагори.
   
Ела се беше сблъскала с тези растения при пристигането си в "Мунгав", а след това беше чела за тях в една от книгите в библиотеката. На теория знаеше как се пресажда: вадиш растението, слагаш го в новата саксия и го зариваш с почва. На практика, обаче, нещата не се получиха точно както очакваше...
    
Тя хвана листата на мандрагората с дясната си ръка, докато придържаше саксията с лявата. 
   
- Леле... Това нещо наистина мърда! - помисли си първокурсничката.
    
Тя издърпа с всички сили перестите листа, изваждайки наяве кореноподобното бебе мандрагора, което започна да се мята наляво-надясно и да вика с цяло гърло. Ела го натъпка в новата саксия, но точно преди да го зарине с почва, момчето, седящо до нея, замяхна рязко с ръка, при което обърна новопресаденото бебе. Почвата се разля по масата, а мандрагората само това и чакаше. Измъкна се от "затвора си", скочи на пода и се насочи към вратата на оранжерията. Първокурсничката се втурна към нея, но по пътя си имаше препятствия като стол, който ѝ се наложи да прескочи, саксия, в която се блъсна и друга такава, която събори от един рафт и която се пръсна на парчета по пода. 
     
Една от съкурсничките ѝ се беше втурнала да ѝ помага, едновременно с това, изпускайки собствената си мандрагора. Останала част от класа се превиваше от смях и вдигаше такава врява, че ако не бяха ушанките, сигурно Ела отдавна щеше да е оглушала. 
    
Двете първокурснички бяха заели стратегически позиции, приклещили кореноплодното в един ъгъл. Създанието обаче беше бързо и се изплъзна между краката на момичетата. Те се затичаха след него, но в следващия момент Ела се озова на пода, препънала се в една от претичващите мандрагори. Чакай... какво? Още ученици ли бяха изпуснали растенията си? Момичето се огледа наоколо. В оранжерията цареше абсолютен хаос. Всеки ученик гонеше по някоя мандрагора, а на земята беше абсолютна кочина от кал, почва и локви, образувани от бутнати лейки с вода. 
    
Нямаше време за губене. Ела потърси с поглед момичето, рискувало собственото си "създание", за да ѝ помогне. Ииии....ето я! Преди да отиде при нея обаче, тя седна на земята и причака една от преминаващите мандрагори. Веднага щом се показа зад ръба на стола, тя го сграбчи за листата и го понесе към Тамара, за да ѝ го даде.

Админ: + 10 галеона (отчетено).

Наблюдавайки суматохата с двете момичета които гонеха мандрагората, Радослав внимателно стискаше своята и пристъпи към най-близката саксия.Зае се да натъпче съпротивляващото се растение в пръста и се стараеше да не изпусне мандрагората.Издиша с облекчение след като я затрупа и се огледа със задоволство и задърпа следващото растение което отказваше да излезе.Той хвна здраво стъблото и силно я дръпна нагоре след като намери нова саксия напъха гърчещото се растение и повтори процедурата.Погледна отново към момичетата които вече се бяха справили с мандрагората беглец и тихичко разговаряха.Няколко момчета минаха покрай него и излязоха извън оранжерията, той възнамеряваше да ги последва когато някой го тупна по рамото.Радослав сепнато се обърна и видя високо момиче  което му правеше странни знаци да я последва в другия край на помещението, той тръгна след нея.Оказа се, че една мандрагора се е скрила в склада и трябва да я намерят

10 галеона  Админ: очетени.