РП Балната зала - Ела

Откакто бе пристигнала в „Мунгав“, Ела си беше поставила за цел да изследва целия дворец, за да знае кое къде се намира, а не да гледа накриво, когато някой ѝ разказва за някоя стая или да закъснява за всеки следващ час, защото не знае къде се намират кабинетите. След като беше разгледала двора на замъка миналия уикенд, се насочи към Северната кула, защото Подземията ѝ се сториха твърде сложна задача, а тя не искаше да се загуби още втората седмица от учебната година.

Беше една слънчева събота. По план Ела трябваше цял ден да се разхожда из замъка и до вечерта да е разгледала двете кули на двореца. Проблемът беше, че тя обичаше да прави планове, но не и да ги следва. Часът беше вече 19:10, а тя беше прекарала сутринта, яздейки грифона си и играейки с него, а следобеда в четене на книги на поляната отвъд рова. И ето че вече беше залез слънце, когато осъзна, че дори не се беше опитала да обиколи кулите. Всъщност, ако слънцето не се беше скрило зад хълма, тя още щеше да седи, облегната на Луна (грифонът ѝ) и забола глава в книгата си. Нямаше друга възможност. Първокурсничката прибра трите книги в раницата си и яхна грифона. Той се засили по поляната, размаха огромните си криле и си издигна във въздуха, докато момичето бе увило ръцете си около шията му. Точно както при първият ѝ ден в „Мунгав“, Луна се издигна до нивото на двете кули, след което сви крилете си и стремглаво се спусна към рова на замъка. Ела вече беше свикнала с този навик на създанието и даже ѝ беше забавно да се спускат така. Когато навлязоха във водата, около тях се образува балон с въздух и след десет секунди изплуваха в подземията, в близост до дом „Лъч“. Момичето се беше привързало особено много към животното и макар че се виждаха всеки ден, пак бяха тъжни, когато се разделяха. За съжаление, грифоните нямаха място в замъка.

Ела мина през стаята си, за да замени две от книгите си с нови, след което отиде в Главната зала за вечеря. Ако я беше пропуснала, щеше да си остане гладна чак до закуска, защото вилийте не разрешаваха да се яде извън „определените за това часове“. Не, че беше забранено, но вилийте не оставаха особено доволни, и когато учениците изнасяха храна извън залата. Въпреки това, първокурсничката често си задигаше нещо, за да го изяде по-късно, като най-често това бяха плодове. Хапна малко и набързо, защото бе решена, че каквото и да се случи, ще обиколи поне две стаи от Северната кула. Логично реши да започне от горе на долу, затова се изкачи по стълбите на кулата до най-горния етаж. Коридорът беше малък. Сякаш бе създаден единствено, за да води до една огромна мраморна врата със златни орнаменти и релефи на цветя в морскосиньо. В ъгъла на коридора се намираше и една изключително висока и скърцаща метална вита стълба. Първоначалното решение на Ела беше да се изкачи и по нея, за да стигне до най-високата точка на кулата, но бързо се отказа, защото с всяка следваща крачка имаше чувството, че стълбата ще пропадне под краката ѝ и слезе от нея по най-бързия начин под предтекста, че първо ще разгледа този етаж.

Доближи се до мраморната врата и я избута, колкото да направи малък отвор, което ѝ костваше големи усилия, тъй като портата беше доста тежка. Вмъкна се през него и се озова в огромна зала с кръгла форма, която заемаше етажа изцяло. Имаше големи прозорци, през които влизаше лунната светлина, наполовина закрита от тежки сини завеси. На няколко места в залата се издигаха големи носещи колони, около които имаше високи маси. От центъра на залата се спускаше огромен полилей, представляващ обръч с десетина отвора, в които седяха големи свещи, които обаче не горяха, поради което залата беше слабо осветена единствено от лунната светлина. От двете страни на вратата се намираха два старинни грамофона.

На първокурсничката не ѝ отне много време да се досети, че се бе озовала в балната зала на „Мунгав“. Тя се разходи из залата, подът на която беше образуван от разноцветни плочки, всяка по десетина сантиметра, които заедно образуваха прекрасна мозайка.

Ела обичаше да танцува и не просто обичаше, а и беше добра в това. От всички танци най-вече обичаше валса. Тя застана в средата на стаята и започна да се върти в ритъма на валса:

1....2....3....   1....2....3...

Не. Не беше същото без музика.