РП Вълшебство

Честно казано Вълшебство не спадаше към най-предпочитаните от Янтар учебни предмети в Мунгав. И въпреки това го намираше за интересен, е не колкото други. И определено за полезен. Затова внимаваше в час и се стараеие. Вярно че го правеше за всички предмети, само че в различна степен. И Вълшбство стоеше някъде по средата. Между другото, да ви кажа, че на изпита си за С.О. В. А. бе изкарал оценка Надхвърлящ Очакванията 
  Янтар влезе в класната стая и седна на чина. Чудесе се, каква ли задача им е подтотвил преподавателя - Калоян Раев. 
 Имаха избор между заклинание за светлина и такива за уголемяване или намаляване на предмети.
 - Онче - бонче, счупено пиронче - почна да брои „Червеният“ - риба щука, махай се от ту ка!
 Падна се варианта с магията за светлина на име „Лумос“ . Затова шесто курсникът излезе от осветения кабинет в тъмното подземие и изрече заклинанието. Само че не обикновеното а подсиления му вариант
 - Лумос Максима. - около магическата му пръчка засия светлина огрявайки коридора. Сетне затърси нужния му свитък. Намери един но не за него. Все пак всички бяха инзивидуарви с името на ученика отгоре им. Втория  третия също бяха предназвачени за друго. В това време светлината му почнада примигва и гасне и затова южния вятър повтори:
 - Лумос Максима!. - „А, ето го най-накрая“ - помисли си Янтар виждаки свитъка с името си. Без да губи време го грабна и зачете. Ами съдържаше указание да отиде на друго място в училището. И по-точно Коридора на Аугорея. 
 Янтар прибра пергамента в джоба си, изрече за трети път магията и тръгна към указаната дестина;ия


/галеани/ Админ: отчетено.

Люба запретна ръкави и приготви пръчката си. Срещу нея стоеше голяма книга с местни билки и плевели, която планираше да си направи на гердан, стига да успее да хване цаката на заклинанията днес.
Енгорджио и Диминендо...димиуендо, не ... диминуендо! Като инуендо, да.
Дали Дуолинго имаше латински сред езиците си? Определено щеше да е полезно да го разучи, но трябваше да е лятото. В училището електрически уреди не работеха.

Така на сегашната задача. Упражни движението заедно с думите, но без пръчка, първите няколко пъти. След това повтори няколко пъти и движението с пръчка.

Всичко точно.

- "Енгорджо"... оф не бе! "Енгорджио"

Книгата стана огромна! Е тя си беше голяма по начало, но сега Люба можеше да я ползва като матрак. Изпляска с ръце щастлива и веднага се подготви за другото заклинание - няколко пъти без пръчка, няколко със само движение.

- "Диминендо"! не, "Димиендос"! - накрая извика гневно - Аааа! Диминуендо овца такава, айде бе учих го преди две години. Пак! 
Пое си дъх, преброи до десет и направи нов опит.
-"Диминуендо"
Магията този път се получи и огромната книга се върна в нормалния си размер. Успех! След кратък победоносен танц, Люба запретна ръкави и почна от начало.
Редуваше двете магии докато не им хвана цаката и спря да бърка думите, с упоритостта на булдог захапал жертвата си. Веднъж, два пъти, три....
Часа отдавна беше свършил, но Раев си я знаеше и я остави да се упражнява.


+1т. късмет моля (Админ: отчетено).