РП Библиотеката - Мая и Вихър

Мая бързаше за библиотеката, тъй като беше оставила домашното си по история на магията за последния възможен момент.Съчинението за войната между тролове и върколаци през 17-ти век трябваше да бъде готово за утре сутринта, а тявече бе уморена след изтощителните тренировки на игрището, освен това се притесняваше от продължителното отсъствие на Влади и Филип които още не се бяха върнали от тайното скривалище.Нахлу като ураган в библиотеката и се зае да търси подходящи книги които щяха да са и в помпщ за дългото съчинение което и предстоеше да пише.Внимателно подбра няколко тежки изпокъсани книги от раздела за история на магията, от които мислеше, че ще имаизвестна полза за домашното си.Стовари ги на една от масите близо до светлокос луничав четвъртокурсник, съдейки по мантията му момчето също бе от Южен вятър и се бе зачело съсредоточено в някаква книга.Спомни си , че го бе виждала 1-2 пъти, но не се бяха запознали.Тя кимна учтиво и седна до него, разви пергамента си и започна да пише.Можеби след около час, тя вдигна глава и прикри прозявката си бе пропуснала вечерята, но домашното не бе и наполовина готово.Мая се огледа и забеляза, че само тя и въпросното момче са останали в помещението, до сега той не я бе заговорил сякаш не забелязваше  никой и нищо покрай себе си, много му здраве помисли си недоволно Мая и продължи да пише.Пръстите и вече я боляха от стискане на перото и и се спеше, но трябваше на всяка цена да довърши съчинението си.В  един момент като протягаше ръка да натопи перото в мастилницата си бутна неволно шишенцето и мастилото се разля по масата, потече настрани към книгата която луничавото момче разлистваше без да отмества погледа си.Тя се стресна и побърза да бутне книгата му далече от разтеклото се мастило.
-Извинете аз без да искам.
Започна да се извинява момичето, тогава четвъртокурсникът на-после я погледна и....


@Вихрен Вокил

Мая нямаше намерение да признае, че също не помнеше почиствщото заклинание.След като и двамата с луничавото момче не успяха да се справят с проклетото мастило което се разтичаше по масата, бърборейки очевидни погрено заклинанието за почистване.Мая започна да се тревожи за почти съсипаното си домашно, опитвайки се да си спомни заклинанието.Пробваше всякакви варианти като махаше с пръчката си над петното, и като че ли най-после получи просветление зза правилната дума.
-Скърдж.
Извика момичето и петното тутакси започна да се смалява, горда от себе си Мая въздъхна с облекчение все пак имаше надежда домашното и да не бъде тотално унищожено.Отиде да поиска мастило от библиотекарката и навръщане незнайно как се спъна в стола на непознатото момче, без малко да се строполи и разлее мастилото все пак успя да запази равновесие въпреки пълнотата си.Съпроводена от мърморенето и обидения поглед на момчето тя седна на стола, си и не смееше да извърне глава към луничавкото, едва ли щеше да понесе ироничното му изказване за разсеяността си.Мая изсумтя и гордо вдигна главата си, нямаше да се остави на този надувко който само мърмореше.Започна отново да пише, като този път премести мастилницата от лявата си страна, да така беше по-неудобно за писане, но поне нямаше опасност от нов случаен инцидент.Продължи със заниманието си въпреки сънливостта си и често търкаше очите си, бе изгубила представа за времето и в един момент се предаде на умората и съня.Отвори стреснато очи и се огледа, бе съвсем сама в помещението и трескаво започна да дописва трудното си домашно.


+1т сила (Админ: отчетено).