РП Общата стая на "Северен вятър" - Арина и Люба

- Алкохолът избяга? АЛКОХОЛА избяга! Ти луда ли си ма! - макар да бе подвикнала леко ужаса си, обвинението поне го изсъска сравнително тихо, определено не бе чута от другата страна на портала - Как ще крадеш на вийлите алкохола...

Арина изглеждаше изтощена от бягането, за разлика от Люба която най спокойно си беше хванала панорамния път до стаята. И сега по ниската четвъртокурсничка гледаше може би за пръв път петокурсничката отгоре, свъсила вежди и с ръце на кръста в така красноречивото Ф.

- Чакай Исмаил не ти ли каза? Още миналата година заложихме "запаси", оня ден ходих да ги проверя. Имаме поне две-три туби пелин, една бъчонка вишновка и майка си трака в медовина, вината по скоро за Коледа ще са готови! - малко по кротко го обясни, но още я беше яд че си развали достъпа до кухните, щеше бая да подкокоросва вийлите че да й споделят рецепти отново - А ти за една тъжна водка ми прецака две години работа!

Поне Люба беше разбрала че само храна ще крадат, ако имаха малко повече време преди да се хванат за план можеха и да се разберат, ама... ако, ако, все лайно.

- Оф здраве да е - изтюфка малката, докато Арина още събираше въздух и смилаше новата информация - предполагам може да направим някакъв коктейл или нещо, ама от тук натам ще се налага някак си да правим сами храната за събиранията.

Люба се тропна на плющения фотьол точно до по-голямата й съученичка, която на свой ред се беше позиционирала за почивка на земята.

- Или пък ще му скъсам ушите че не ти е казал, още се чудя по тоя смотльо. Сега като имаме материал къде ще го правим?

Първоначално получената информация за „супер тайния запас от алкохол” премина през умореното й съзнание и изобщо не се задържа. Сякаш батериите й бяха свършили и някой тайно бе натиснал паузата, поставяйки Люба на забавен каданс. Дори тялото й не потрепваше и единствено ококорените очи и рязкото поемане на въздух подсказваха, че Ари е все още жива.

Трябваха й само още няколко вдишвания преди да осъзнае какво й бе казала Люба. Чакайте момент....

- КАКВО? – подскочи рязко и от разплута поничка на пода премина в поза седнала поничка. – Не, не...кажи ми, че не говориш сериозно. Оф, по погледа ти разбирам всичко. КАК може до сега да не сте ми казвали за тези супер тайни запаси... – изцъка с език и поклати глава, разтърсвайки червените си коси.

И това, ако не е ирония на съдбата. Двете й другарчета да имат алкохол, а тя като калинка да хвърчи из ягодите, т.е помещенията в кухната, и да рови из шкафовете за алкохол.

- Ако трябва да сме точни – алкохола не е на вийлите, а от тайните запаси на директора. Дочух да ги споменават на закуска и реших, че можем да опитаме огненото уиски и рома от касис.

Повдигна рамене.

- Може да си направим импровизирана кухня в някоя изоставена стая... или да се надяваме, че вийлите ще ти простят, защото си им любимка.
Не е като да не бе така. Още от първата дума на четвъртокурсничката всички готвачи зарязаха заниманията си, за да си приказват с нея. Ако това не бе любов, то какво ли бе.

- Коктейлите ще ги уредим... щом имате и вие запаси. – натътри на последната дума, сякаш още не можеше да преглътне ровенето. – Ъммм, това го обмислих! Куидичното игрище е прекалено открито, а в гората едва ли ще дойдат много хора. Предлагам по-скоро площадката на върха на Северната кула илии някоя изоставена класна стая в Подземията.

1 точка издръжливост, моля. Админ: отчетено.

- Любовта им я купих с доста усилия иии... ъъъ халюцогенни гъби - ама тихо за второто. - прошъшна русокоската - а тва че е на директора е някакси по зле. Оф няма значение вече.

Отпусна се назад в плюша на стола и се заблея в тавана. Този ден й беше цяло приключение, но същината тепърва предстоеше. Люба вече се изкушаваше да помогне със сетъпа и да си плуе на гащите и да ги остави да си купонясват сами. 
Но пък Исмаил щеше да е там.


-От площадката ще вземе да се метне някой гений. Особено като имаме алкохол. - продължи да мисли още няколко минути, места и стаи много ама щеше да е яко ако сетнат и наква атмосфера. Атмосфера.... - А какво ще кажеш за Оазиса? Все едно сме в гората, има и кътчета за гнусни двойки да се натискат без да пречат на останалите. Пък за пиански бели най много да се изкъпе някой във фонтана?

Виж ако беше там и Люба нямаше много да се дърпа да идва, пък и беше близо до земята, та нямаше да има летящи пияни хулигани. Пък ако й дойдеха в повече социалните части можеше просто да се шмугне в илюзорната гора и да чилне. Ако се завряха в някоя стая беше почти сигурна, че паник атаката от панаира щеше да се случи отново.

- Другите стаи може и да ни теснички. Не знаем колко хора ще дойдат все пак. Пък там можем и по лесно да се 'скрият" хора ако някой учител ни надуши.

@админ интелигентност +1 моля (Админ: отчетено)

- Добре правим го. Но аз трябва да ходя да събера Исмаил и да измислим как да смъгълнем алкохола до Оазиса. Ти тръгвай натам с храната - плана не беше лош а и ако се движеха в по-малки групи беше по-малко вероятно да ги хванат. - И ние ще метнем слух тук там.


Люба се изтегна, толкова дълго че чак й изпука гръбнака, и се замисли - пътят от Боклучарника до Оазиса не беше много дълъг, само няколко етажа, но товара щеше да им е бая. А и не искаше други да разберат за сташовете щото накрая нямаше да остане нищо за тях си, дори на Арина не беше споменала от къде ще ги извадят тия запаси.

Трябваше и Исмаил да намери. Може би и Илиян можеше да помогне за пренасянето. Рея щеше да я хване да разнесе малко "поканата" и щяха накрая да се съберат всичките - е поне петима души щеше да има на партито. 
Планове, планове, планове, а дори не беше фен на големи групи хора. 
Защо се беше хванала да организира купон отново? 
Ем здраве да е, след като мина перипета с кухнята вече връщане назад или отказване нямаше. Можеше и да метнат идеята сред съучениците си по рано, но не се бяха сетили. Много разхайтено като цяло го хванаха тоя план. Другия път, ако имаше изобщо такъв, трябваше по-стегнато.

- Айде, към 9 в Оазиса? - по-голямата й съдомничка още се излежаваше на пода и на Люба й се стори че може и да заспи скоро - Айде бре ставай, ще дремеш после!


пп. предлагам да скачаме на купона направо, аз ще мина и запасяването накратко.