Ако някой някога търси детайлно описание на “тук има нещо не-на-място”, Косара щеше да влезе в речника със снимка на вечно изкривената си в някаква гримаса физиономия. Стига просто стоеше мирно си имаше съвсем стандартен вид, но беше трудно всичките й черти винаги да са в правилна конфигурация.
Я едната рошава вежда ще е нагоре, я носа й щеше да е сбърчен, я щеше да си дърпа клепача надолу от едната страна, докато се подпира, и иначе обикновените й, кафеви очи, започваха да изглеждат като ужасяващи стъклени топчета по средата на кървясало бяло море. Устните й бяха тънки и съвсем незабележими, напукани от това, че ги хапеше като й е скучно, но това не й пречеше напълно да ги скрива докато дъвче кичур от късата си, черна коса, отнесена в незнайно какви безумни мисли. На 12 години се сдоби и с дълбока резка с форма на полумесец под дясното си око, за спомен от изкарана шаренопръска.
Нещо винаги беше изкривено, без изобщо да забелязва, че го прави, и колкото й да й повтаряха, че ще остане така завинаги (съпроводено с шамар по тила за да може все пак да чуе какво й говорят естествено, което тя приемаше като урок относно това как комуникират хората), продължаваше да си е все такава.
Изкривена.
Беше ниска за възрастта си, което още от ей-такава я направи майстор на катеренето по всички повърхности, които не бяха изобщо създадени за катерене. Изглеждаше… Жилава, като преварено парче пиле, което често е падало отвисоко. Реалистично погледнато, това сигурно по някакъв начин я беше счупило, тъй като костите й също не искаха да си стоят в стандартната позиция - това дете непрекъснато се явяваше в навид неудобни пози.
С времето се свикваше де, стига да запомни човек, че там, където се е прегънала, всъщност наистина има става, която може да се изкривява по начина, по който го е направила, за да се подпре и да си почине.
----------
Характер Споменахме ли вече за превареното пиле? Добавете едновременно лютив червен пипер и захар към него, сложете ги в буркан, използван години наред за лютеница, който напълно е изгубил визията за себе си и спомените, че някога е бил използван за компоти, р а з т р ъ с к а й т е г о хубаво, и хоп! Получава се Косара.
На тази възраст децата обикновено контролират поне малко емоциите си, но не и тя. Беше импулсивна и избухлива на моменти. Осъзнаваше грешките си късно, което на свое време пораждаше срам и притеснителност. Едновременно мислеше, че е по-добра от всички и се мразеше. Което е напълно разбираемо, при все че беше видяла и получила и двете от света. Но малката й глава не можеше да управлява контрол над това кое от двете да надделее, а като удариш някого, защото ти пречи да стигнеш до бисквитата, която си си харесал, и после забравиш, че това всъщност било лошо и хората се обиждат, се оказва, че денят не може да продължи съвсем обикновено и приятели се правят трудно. От Косара винаги искаха да е езеро, или поне река. Нещо ако не спокойно, поне праволинейно. Но вместо това тя беше едновременно бурно море, и някой, който го е страх от водата. Не беше зла, едно дете не би могло да бъде, но не беше видяла и достатъчно добро за крехката си възраст, за да вярва в него, и приемаше подадената ръка със съмнение.
И с ухапване.
Така, за всеки случай.
С възрастта сякаш просто ставаше все по-хрипава и рязка. Но отново не беше защото ставаше по-озлобена с времето. Напротив, тя се смяташе за доста добродушна. Но някой някъде беше забравил да й смени филтрите в сивото вещество и всичко, което й минеше през главата, директно биваше изплювано навън.
---------- История Морето. Морето… Мразеше морето.Въпреки че беше родена почти на брега му (наистина, почти там, някакви двайсетина минути пеша) го ненавиждаше. Беше… Страшно. Или поне така й бяха казвали. Морето е страшно. Уважавай морето. Това последното не го разбираше, но майка й обичаше да използва големи, дълбоки думи. Косара лично просто я беше страх да не се удави, защото уроците за плуване, през които всяко дете, родено до морето задължително преминава, включваха хвърляне в дълбокото и очакване някакъв несъществуващ на десет години инстинкт да се включи сам и да я направи внезапно шампион на къси дължини.
Това беше като цяло стилът на възпитание в семейството й във всяко направление. Ако се справи - ок. Не браво, просто.. Ок. Ако ли не - провал. Трагедия. Три дена скръб и жаление. Но с времето беше свикнала да ходи на пръсти, да не говори без да й задават въпроси, да следва правилата. Само че в Мунгав нямаше да има правила. А дори и да имаше, нямаше да са толкова много. Нали? Или светът навсякъде беше такъв?
Беше средното дете от три. По-голямата й сестра и малкият й брат бяха съвсем обикновени деца. Родителите й също. Но това не стоеше точно така с цялото й семейство - сестрата на майка й беше вещица и всичките й братовчеди бяха чистокръвни магьосници. Майка й за сметка на това беше… Счупена? Изкривена. Нямаше способности, и тъй като сестра й се беше преместила и омъжила в Англия, нямаше никой около Косара, който да е като нея. От когото да гледа или да се учи.
Сигурно това пораждаше леката неприязън, която имаше майка й към нея. Едно вечно студено отношение, все едно дъщеря й е откраднала нещо, което е било по право нейно, след като най-после е успяла да се примири, че въпреки детството си няма да може да бъде част от този свят никога повече. И тя, и баща й, многократно й напомняха, че нейните способности са билетът им да излязат от монотонния си, труден живот. Той особено беше много щастлив, тъй като си беше мъгъл по рождение и не разбираше какво точно ще умее дъщеря му, след като завърши училище, но това не му пречеше да мечтае как всички вещи, които никога не е могъл да си купи, ще се появат с магия пред прага му. Косара не можеше да свърже тези заплетени конци в подредена плетка в главата си. Само се дразнеше на това, че никой не й обръщаше внимание и не се държеше добре с нея, и въпреки това очакваха от нея някак да забрави всичко и да бъде просто инструмент за целите им.
Но не и в Мунгав. Там щеше да е сама. Щеше да е свободна. Щеше да си вдига краката на масата, да се катери по дърветата, да лежи в тревата и да КРЕЩИ, без да я е страх от стаята.
И въпреки че това бяха мечтите в отвеяната й, наклонена в странна посока главица, все още я беше страх от морето. И от това да не я върнат близо до него.
Може би нямаше да крещи.
---
Ами, все пак крещеше. Страхът не успя да я промени, тъй като страхът се отми след първите няколко месеца в първи курс. Мунгав се беше превърнал в новия й дом, и у дома през лятото се чувстваше като на гости. Леля й по-често й пращаше писма, но нямаше много поводи, по които да се срещат. Когато имаше нужда от каквото и да е, свързано с магическия свят обаче, беше насреща за да отговори на въпросите й или да я заведе до Торбаланово, когато тя самата има път натам. На моменти на тъмнокоската й се струваше, че Елена премълчава нещо, но все още не можеше да разбере какво точно. Пък и прекалено лесно се разсейваше, за да се задържи мисълта в главата й повече от десетина минути.
Беше пропуснала почти цялата втора година в "Мунгав" след като се зарази от шаренопръска докато си вреше носа съвсем където не й е работа в някакъв бар в Торбаланово. Явно не от най-елегантните места, тъй като вътре имаше един куп съмнителни типажи с ниско смъкнати качулки на мантиите. Е, оказва се, че един от тях е криел лесно разпознаваемите признаци на болестта, тъй като до края на деня Косара се беше оказала покрита от горе до долу в мехури. До лятото вече имаше само няколко белега тук-там останали като спомен (и иронично, няколко бели петна в спомените заради два тежко изкарани месеца), но беше прекарала няколко дълги месеца в пълна изолация с достъп единствено до писма от леля си и бръщолевенето на лечителката, у която я бяха настанили докато се възстанови, през вратата на стаята. До някъде се учуди, че все пак са й позволили да премине служебно в трети курс, но хич нямаше намерение да се оплаква. Връщайки се малко преди края на годината обаче бе открила, че под леглото й в спалното крило я чакаше цяла кула от пергаменти и учебници, които все пак трябваше да прочете за да навакса за пропуснатото време. Явно никой не беше споменал къде точно я държат за лечение и всички пратки до дома й бяха връщани с язвителни бележки от майка й, та накрая се бяха отказали да занимават совите с излишни полети.
...
За да си следя роднините:
Мария: майка, безсилна
Георги: баща, мъгъл
Евгени: брат, две години по-малък, мъгъл
Касия: сестра, три години по-голяма, мъгъл
Елена: леля, сестра на майка й, чистокръвна
Индекс
by 
11
Сила: 6
Издръжливост: 6
Интелигентност: 7
Ловкост: 10
Магия: 6
Късмет: 8
