@Вихрен Вокил
За втори път през моя живот съм в Торбаланово - първият път, когато трябваше да си купя учебниците и пособията си за магическото училище “Мунгов” и сега. Майка ми Небесна не беше много доволна да ме доведе, а още повече да ме остави да се шляя из двете малки улички на селото. Но тя имаше някаква “тайна” мисия с някаква вещица, която не ми вдъхна много доверие. Тя носеше стара раздърпана мантия, която едва ли е видяла вода и сапун от седмици, а очите и бяха кристално изцъклени и ако не бях отместил поглед от нея, щеше да ме прокълне с тях. Но последно време майка ми имаше работа само с такива хора, пардон не съм сигурен даже дали са хора. От как се разболях от драковата шарка и майка ми се наложи да издирва лечител за мен и трябваше да се срещнем с много съмнителни лица. Накрая се озовахме с майка ми в едно село на вийли, което беше доста нормално и те имаха лечител, който ме излекува. Прекарах в селото почти една година и разбрах много за обичаите на вийлите. И въпреки, че времето прекарано в селото да беше страхотно, когато се прибрах у дома, очаквах тайните срещи с другите същества да са престанали.
Но, не… Сега стоях пред една изкривена къща и чаках Небесна Звездинова да се появи.
Просто стоях и наблюдавах хората около мен… като се стараех да не привличам внимание. Но това никога не се случваше и не очаквано някакъв висок мъж около два метра висок, с гъста рунтава побеляла коса застана пред мен и ме заговори:
- Хей момче, какво чакаш тук - човекът беше беззъб и струя плюнки полетя към мен.
Хм, този какво го интересува какво правя тук.
Реших да не отговарям и просто се дръпнах страни преди човека да си отвори устата отново. Но късмета ми не е толкова добър и той ме последва и ме хвана за ръката. Инстинктивно реагирах и блокирах ръката на противния човек, а после го ударих и той се строполи на земята.
Благодарих на майка ми Лили, за многогодишните тренировки по карате, които ми беше преподавала.
Можех да довърша копелето с един удар, но се стърпях и овладях емоциите си. Но точно това беше грешката ми. Вещера скочи на крака като младо яре и пръчката се появи бързо в ръката му, но не ме нападна, а само започна да вика силно и да събира хора около себе си:
- Това момче ме нападна и ми открадна торбата с галеоните.
Тогава ми светна, че ни е следил още от самото начало и е видял как Небесна ми даде торбичка с галеони, за да мога по късно да си купя билки и отвари за училище, за да запълня липсите.
Хм, хубаво се насадих отново…
За втори път през моя живот съм в Торбаланово - първият път, когато трябваше да си купя учебниците и пособията си за магическото училище “Мунгов” и сега. Майка ми Небесна не беше много доволна да ме доведе, а още повече да ме остави да се шляя из двете малки улички на селото. Но тя имаше някаква “тайна” мисия с някаква вещица, която не ми вдъхна много доверие. Тя носеше стара раздърпана мантия, която едва ли е видяла вода и сапун от седмици, а очите и бяха кристално изцъклени и ако не бях отместил поглед от нея, щеше да ме прокълне с тях. Но последно време майка ми имаше работа само с такива хора, пардон не съм сигурен даже дали са хора. От как се разболях от драковата шарка и майка ми се наложи да издирва лечител за мен и трябваше да се срещнем с много съмнителни лица. Накрая се озовахме с майка ми в едно село на вийли, което беше доста нормално и те имаха лечител, който ме излекува. Прекарах в селото почти една година и разбрах много за обичаите на вийлите. И въпреки, че времето прекарано в селото да беше страхотно, когато се прибрах у дома, очаквах тайните срещи с другите същества да са престанали.
Но, не… Сега стоях пред една изкривена къща и чаках Небесна Звездинова да се появи.
Просто стоях и наблюдавах хората около мен… като се стараех да не привличам внимание. Но това никога не се случваше и не очаквано някакъв висок мъж около два метра висок, с гъста рунтава побеляла коса застана пред мен и ме заговори:
- Хей момче, какво чакаш тук - човекът беше беззъб и струя плюнки полетя към мен.
Хм, този какво го интересува какво правя тук.
Реших да не отговарям и просто се дръпнах страни преди човека да си отвори устата отново. Но късмета ми не е толкова добър и той ме последва и ме хвана за ръката. Инстинктивно реагирах и блокирах ръката на противния човек, а после го ударих и той се строполи на земята.
Благодарих на майка ми Лили, за многогодишните тренировки по карате, които ми беше преподавала.
Можех да довърша копелето с един удар, но се стърпях и овладях емоциите си. Но точно това беше грешката ми. Вещера скочи на крака като младо яре и пръчката се появи бързо в ръката му, но не ме нападна, а само започна да вика силно и да събира хора около себе си:
- Това момче ме нападна и ми открадна торбата с галеоните.
Тогава ми светна, че ни е следил още от самото начало и е видял как Небесна ми даде торбичка с галеони, за да мога по късно да си купя билки и отвари за училище, за да запълня липсите.
Хм, хубаво се насадих отново…