Покупки за новата учебна година

Голфът хвърчеше с двеста по магистрала Тракия. По синьото небе нямаше нито облаче и то пропускаше ясно през себе си сутрешните слънчевите лъчи, които падаха ослепително върху лицата на возещите се в купето пътници. На мястото на водача седеше възрастна дама, на около четиресет, която така се бе вкопчила до лакти за волана, както някой злощастен корабокрушенец в океана, комуто най-сетне бе хвърлен спасителния пояс.
- Наближаваме Бургас! - оповести тя на останалите пасажери и отново притисна устните си една о друга, като че крепеше между тях въображаем молив.
След тази новина в лицата на останалите трима бавно започна да се връща розовият цвят. Ясен се обърна с очи към татко си, който седеше до него на задните седалки. Момчето не знаеше как да му предаде емоцията си по друг начин, освен с този поглед, съчетаващ в себе си и най-парлив укор, и най-горестна молитва. Ако все пак трябваше да се изкаже с думи, би звучал нещо подобно на: " И ти, дето се наричаш мой баща и казваш, че ме обичаш, искаш да ме оставиш на тая лудата!? Помооощ!! Моля те, не ме оставяй!"
Баща му остана непоколебим. Голфът започна да намалява скорост и отби по изхода от магистралата. Ясен погледна по диагонал пред себе си и видя как гръдният кош на майка му за пръв път от много отдавна отново започна да се пълни с въздух. Чу се дълбока въздишка. Майка му извади намачкана кърпичката от джоба на дънките си и започна да попива с нея вадуличките пот по челото си.
- Съжалявам, съжалявам, съжалявам! - заповтаря Симона Велева, възрастната жена, която управляваше автомобила. - Нали ви казах. Обикновено прелитам с голфа за час от София до Бургас. И днес такова ясно небе... - похвали тя времето, цъкайки одобрително с език - щяхте да се нагледате на красоти, дивности, каквито мъгълите рядко виждат. Не разбирам защо самолетежното заклинание не искá да се получи. И съобщението, дето тази сова ми донесе...Лоши, лоши работи. Тези от острова пак правят пакости и тормозят мъгъли. Трябваше да се разбързам, искат пак да им помагам, та затова така. Спокойно, за останалите по пътя ние сме се движили през цялото време според ограниченията. Още малко по този черен път и сме там. Я-я, вижте!Морето се вижда вече зад дърветата. Ясен, готов ли си? 
Никой от семейство Тошеви не разбра напълно извинителните обяснения на госпожа Велева, ала тя казваше всичко с толкова сериозен вид, че да се съмнява човек в думите ѝ би било просто престъпно. 
- Ами...не знам - отговори Ясен на поставения му въпрос.

След няколко минути Симона Велева отби от черния път и спря автомобила по средата на една поляна. Наблизо нямаше дървета, само по средата на поляната стоеше един вековен дъб, чиито клони се къдреха като змийските коси на горгона.
- Елате тук! - каза госпожа Велева, подканвайки семейството да я последва до дървото.
Щом стигнаха там, времето за сбогом настъпи. Ясен размени силни и дълги прегръдки с майка си и баща си, които го окуражиха отново. Те знаеха много добре колко уплашен бе техният син, а самите те се страхува тройно повече. Но решението бе вече взето. Ясен го прие с огромна неохота и все още силно се бунтуваше срещу него, но вътрешно и той самият разбираше, че това би било най-доброто за него. Дарбите му бяха започнали да се проявяват толкова често, внезапно и неконтролируемо, че ставаше вече твърде опасно както за него самия, така и за приятелите и семейството му. В това странно училище, където щеше да отиде, щяха да го научат как да ги управлява.
- Добре. Сега отиваме с Ясен да му накупим нужните неща за училище. Вие, както вече знаете, няма как да продължите с нас - обърна се Симона към родителите му - Щом пристъпим зад дървото, ще омагьосам спомените ви така, че все едно сте дошли до Бургас на малка почивка. Ще ви накарам да повярвате историята, която измислихме за изчезването на Ясен, така че да може да я разказвате съвсем достоверно на всички останали. А когато учебната година свърши и синът ви се върне при вас, заклинанието ще спре да действа и вие ще си върнете ясно спомените за всичко, което се е случило. Хайде, Ясен, да тръгваме!
Възрастанта магьосница положи ръка върху ременете на момчето и го насочи към другата страна на дъбовото дърво
- Обичам ви! - извика Ясен през рамо и продължи напред.
Веднага щом преминаха от другата страна на дървото, Симона извади магическата пръчка от джоба на черния си панталон и две сивкави светлини се стрелнаха от връхчето ѝ  по посока на родителите на Ясен. Майка му и баща му се погледнаха механично. След няколко секунди на беизразен ступор баща му, без да поглежда към дървото, рече на жена си с благ тон:
- Хайде, скъпа, качвай се. Нека направим един последен плаж в този хубав слънчев ден, преди да потеглим обратно към София.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Само след няколко крачки пред очите на Ясен започнаха да се открояват сгради и две големи улици. Беше пълно с хора
- Ясене - обърна се към него Симона Велева - добре дошъл в нашето магическо село Торбаланово!...

ПП: Отварям тази тема, понеже ми се пише. Не съм се разбирал с никого за РП, но всеки е много, много добре дошъл да се включи  Пишете ми на лично да се разберем за сюжет или ако искате да импровизираме, просто пишете и да видим какво ще сътворим.

@Ясен Тошев

Завърналият се от санаториума за отслабване в Париж Филип, заедно с братовчед си Влади и Мая бяха отишли на ппокупки в Торбаланово преди започването на учебната година.Щяха да са вече третокурсници и им се налагаше да си вземат учебници, по Аритмантика и Древни руни новите учебни предмети които щяха да изучават тази година.Тримата вървяха към книжарницата "Левитиращи страници" и си Фил им разказваше за ужасните си преживелици в санаториума където го бяха пратили родителите му през лятната ваканция.За престоя си там Филип беше успял да отслабне цели три килограма, но сега тук отново щеше да си хапва както обичаше.По пътя към книжарницата Мая и Влади му споделиха и за ужасната среща със злия разбойник и бандит Илиян Георгиев, и новия член на бандата му луничавия Рен от дом "Южен вятър" който бе извършил зверско и брутално нападение срещу личността на Влади.Да със сигурност войната им с този татуиран мутант навлизаше в нов етап и те щяха да му отмъщават цял живот.Тъкмо щяха да влизат в книжарницата, когато към тях се приближиха Симона Велева и малко момче което тя придружаваше.Явно щеше да е първокурсник, тъй като тримата приятели не си спомняха да са го срещали преди.Всички заедно влязоха в магазина, и започнаха да разговарят тихо за да не пречат на останалите посетители.
-Здравейте госпожо Велева, аз братовчед ми Влади и Мая дойдохме за да си купим още някои учебници за новата учебна година.
Усмихна се Филип и подаде ръка за поздрав.

- Пръчката - разправяше му тя - пръчката е най-важното нещо за един магьосник...
Очите на Ясен шареха по всички прави, криви и диагонали. Нищо тук не беше нормално. Хората? Не. Жените вървяха облечени в тънки рокли, все едно извадени от чеиза на прабаба им - дълги, прави и безспорно желано неефектни. Мъжете от своя страна носеха масово бели ризи и тънки ленени панталони в различни отенъци на сивото. Ясен беше ходил само няколко пъти в селото на баща си и контрастът го изуми. Поне сега разбра напълно смисъла на израза селска мода.
- ...открием сметка. Майка ти и баща ти обемениха чрез мен вече достатъчно пари, за да отидем след това директно...
Сградите? И те не. Такава кривота изглеждаше близко до нереална. Всеки кат на къщурките се издаваше и прибираше напред толкова несъразмерно с останалите етажи и съседни сгради, че приличаше малко на безраборно застанали един до друг млади и стари дебеланковци - на едните шкембето просто се подаваше половин метър по-нависоко.
- тя ще те избере. Може да се наложи да пробваш няколко - монологът на професорката по мъгълознание продължаваше.
Магазините? Тотално ненормални. Книжарница около която кръжат страници като рояк мухи, каручка натруфена с гирлянди от скъпоценни камъни и свински зурли, странни човекоподобни дребни магазинери. Може би единственото нормално селско магазинче беше това с метлите. Но кому бе хрумнала ненормалната идея, че един прът с космата опашка заслужава да лежи еротично изложен върху сатенена постелка, сякаш е на шутинг като Адриана Лима.

- Здравейте, госпожо Велева! -гласът беше момчешки, плътен и много, много гръмогласен. - Аз, братовчед ми Влади и Мая дойдохме, за да си купим още някои учебници за новата учебна година.
Бяха трима. Ясен усети как погледите им се разходиха набързо по него, но той още се съвземаше от опиянението си и не можа да възприеме много детайли. Момчето, което избоботи поздрава, беше пълно и изпотено от жегата. Ясен се учуди колко пъргаво обаче тръгна да се ръкува с придружителката му. Бяха точно пред книжарницата и погледът на Ясен прикова една летяща страница. На хартията бе скцирано някакво кореново растение и информационни стрелки обозначаваха отделните части от него. Страницата се вееше точно над главата на момичето в компанията, сякаш се опитваше да пусне корените си в косата ѝ. 

Разговаряйки групата направи няколко стъпки в книжарницата. Ясен гледаше онемял остъклените купули, които разпръскваха игриво обедната слънчева светлина по огромните шкафове с книги и рола. 
- Добре, деца, приятно пазаруване! - каза госпожа Велева, потупвайки момчето, което я заговори по рамото. - А това е Ясен!
Професорката направи кратка пауза и погледна към Ясен.
- Да, здравейте! - каза плахо той, сякаш се колебаеше дали и тук разбират българския, който той говори.
- А ние сега отиваме да му открием сметка в банката. Очаква ни дълъг ден с много покупки!
След тези думи Ясен и неговата покровителка излязоха отново на оживената улица и продължиха пътя си.

Админ: 10 галеона.

В книжарницата не бе по-прохладно, и Мая си повяваше с ветрилото си от време на време.Малко след разговора им с професор Велева и момчето което бе с нея Филип се отпусна тежко на едно от креслата попивайки потта от лицето си с дантелена кърпичка, а Влади и Мая през това време разглеждаха новите луксозни издания по рафтовете.При други обстоятелства със сигурност щеше да и стане мило при среща с плах и объркан първокурсник, какъвто явно беше момчето придружавано от професор Велева, но сега всяко ново лице тук я караше да се отнася с подозрение към всичко случващо се покрай тях.Съмняваше се, че това малко момче което за първи път навлизаше в магьосническия свят би могло лесно да бъде вербувано от злия разбойник Илиян Георгиев и неговата банда.Мая сподели подозренията си с Влади който с интерес разлистваше учебник по Аритмантика с твърди корици, той я изслуша и изказа становище, че не е по силите им да спасят всички потенциални жертви на този зъл и кръвожаден разбойник Илиян.И изтъкна намерението си като започне ичебната година да си отмъсти на рижавия му съратник за побоя който му нанесе при срещатата им,както и непременно да уведоми професор Колева за това, че е разбрал кой е причинил пожара който съсипа неговият и на Филип костюми както и роклята на Мая по време на тържеството в края на втората им учебна година в Мунгав.Мая бе абсолютно съгласна с него, и топлосърдечно подкрепи идеята му.Докато си почваше в креслото Филип забелзяза лъскав каталог за поръчка на редки книги който беше върху стъклената масичка до креслото в което отмаряше.Момчето го взе и го разгърна с повишен интерес.

Докато братовчед му Влади и Мая избираха учебници, Филип си почиваше в едно от креслата на първия етаж и разглеждаше каталог за поръчка на редки магиески книги.Жегата тук бе една идея по-поносима, макар и често да му се налагаше да бърше потното си лице с дантелената си кърпичка.В този момент Тея явно го бе забелязала и и тутакси изостави групичка потенциални клиенти, приближи се до пълничкия Филип и с широка усмивка го поздрави учтиво.
-Я кого виждам в скромната ми книжарнциа, как си млади приятелю измина още една година а?О велики Мерлин колко бързо лети времето, как са господин и госпожа Болярски?
Филип  стана и се поклони изискано на продавачката, беше поласкан от неочаквания жест на лично внимание от нейна страна.
-Ами дойдохме с братовчед ми и приятелката ми Мая за още учебници, тази година ще сметрети курс.
Усмихна и се на свой ред момчето, все пак семейство Болярски бяха от най влиятелните магьоснически фамилии тук, пък и имаха и немалко солидни връзки в чужбина.Таласъмката усмихнато погали Филип и се чудеше как по-деликатно да го попита за това което бе дочула неотдавна за него и престоя му в Париж.Той долови смущението на Тея, и я погледна с леко учудване.Явно тя искаше да му каже още нещо, но не се решаваше да заговори направо.Фил сякаш разчете погледа и който бе отправен към позакръгленото му коремче, и той прокара ръка по него.
-Да пратиха ме в санаториум за отслабване в Париж през ваканцията.
Призна и откровенно той след тъжна въздишка, бе свалил цели три килограма и сега апетитът му за похапване сякаш се бе удвоил.Огледа се нетърпеливо за братовчед си и Мая и видя, че слизат от втория етаж всеки с купчина книги пред себе си.
-Хайде аз ще платя за книгите, и да побързаме към "Захарния рай".Ще ви черпя ананасов сладолед и каквото си поискате.
След като се разплати с таласъмката, тримата поразвеселени излязоха от книжарницата и се отправиха към магазина за сладкиши.

10 галеона (Админ: отчетено).

Улицата продължаваше още стотина метра надолу, преди да бъда пресечена от друга улица. Ясен се замисли, че досега въпреки некраткия им вече поход още не бяха преминавали през кръстовище. Ала мястото пред тях беше уникално и по друга причина. Там стърчеше -не, там дереше небето най-високата сграда, която новодошлият някога бе зървал на живо. И те крачеха тъкмо към нея.
Ясен като че за пръв път откакто отмина онзи вековен дъб се опомни, че е в тялото си. Усети ходилата си станали лепкаво потни в чорапите, влажните петна под мишниците, капчиците по челото. Чу пеперудите, които пърхаха в желудъка му. Стягането на мускулите по корема и последващото напрежение, което познаваше досущ от миговете преди да излезе на тепиха в борба за някоя титла. 
И тогава проследи със съзнанието си как се случи превключването. Беше като изригването на гейзер. Напрежението в тялото му, вихърът на мислите и възприятията, набраха толкова сили, че тялото му не можа да ги удържи повече и те избиха навън. Но не като страх, а като диво вълнение. Необуздима, мощна превъзбуда, която се хранеше от всичката лудост на мястото и хората тук.

- ООО, трябва да снимам товааа! - почти изрева намерението си Ясен и със заучена ловкост пусна пръсти в джоба на късите си панталони, за да изтегли от там смартфона.

Уви, нещо не беше наред. Матовото стъкло на устройството си оставаше все така безизразно черно, независимо колко пъти или колко дълго Ясен натискаше с палче копчето за включване. Изригналият горещ талаз сега бързо, болезнено и безпощадно бе преборен от гравитацията и принизен отново на земята. Страхът се върна. Една мисъл започна да души гърлото на Ясен. Единствения му начин да общува с неговия свят, с нормалния свят, не работеше. А тук изглежда нямаше никой, който да е чувал думата смартфон - камо ли да може да ги поправя.

- ООО, това новото галакси С23 ли еее? - почти изрева вълнението си неговата покровителка Симона Велева. - Може ли да го видя, моля те!

Ясен не знаеше какво да каже. Ръката му машинално се протегна към нея. Професорката по мъгълознание започна да върти телефона в ръката си. Огледа се с големи очи в стъклото му, преброи камерите, сложи пръст върху полето за пръстов отпечатък, допря го до ухо. Изглеждаше малко като дивачка, която за пръв път вижда тоалетна хартия.

- Ъъ, госпожо Велева - хвана се Ясен като удавник за сламка - знаете ли тук някой, който може да ми го поправи? Не знам какво му става, но не ще да се пусне.
- Хаха! Разбира сее...разбира се. Все ми се случва да забравя някоя подробност. Имам една добра и една лоша новина. Добрата е...на това произведение на изкуството - преподавателката погали гальовно калъфа на телефона - нищо му няма. Или поне не би трябвало. Лошата...тук няма как да го включим. Трябва да знаеш, магията и електричеството не се спогаждат взаимно. Съжалявам.

И последните плисъци надежда се заковаха за земята. Ясен почувства как страхът се връща. Но този път...този път той бе по-различен. Плашещо първичен, обсебващ. Не ставаше въпрос вече само за това, че е на ново, непознато място. Ясен осъзна, че бе отделен. Необратимо откъснат, пътят назад заличен, мостовете изгорени. Тук той бе сам. И тази последна дума беше истинската същност на страха му.
В банката всичко премина твърде делово. Служителите се държаха като роботи и изобщо не се впечатлиха от това, че младият клиент преживява първия си ден в техния свят. Симона Велева уреди всичко и Ясен дори не се напрегна да прочете с разбиране бумагите, които тя му даваше да подпише. Всъщност запомни само най-важното. Че покровителката му обмени парите на родителите му за 50 галеона и че отсега нататък той можеше да складира имането си в ученически трезор номер 597. 
Навън слънцето продължаваше да грее безпощадно. Ясен пъхна кесията с галеони в джоба си. Погледът му се разходи отново по минувачите на площада пред банката. Направи му впечатление, че вижда доста млади лица. Като онези тримата, които срещнаха одеве до книжарницата. Нима тук имаше и други с неговата съдба, които днес за пръв път стъпваха в това лудо село? И беше ли възможно тук и сега всъщност да се разхождат бъдещите му приятели?

Момичето се опитваше да се промъкне от магазин на магазин докато си събере материалите за новата учебна година. Оставаха й само още няколко дребни неща. Успя да се измъкне незабелязано от книжарницата преди триото да влезе. За нейно щастие не я познаха. Гримът сигурно. Пък и дрехите й бяха малко по-различни. Още с огромните карго панталони, но лек черен потник. Времето поне беше хубаво. Беше нахлупила и черно бийни над платинената си коса. Надяваше да не стърчи някой кичур.
И да е по-трудна за разпознаване.
Не й се занимаваше днес с любопитство.

- А Люба! Едвам те познах, миличка! - чу ентусиазираният глас на Велева от другия край на улицата. Мамка му, отиде плана за бърз пазар и бягство - Леле че си се разхубавила! Всъщност точно ти ми трябваше, прекрасен късмет.
- Здравейте госпожо Велева - приближи се и поздрави на свой ред преподавателката, не беше загубила и обноските си покрай цвета на косата. Забеляза и момчето с нея, което се оглеждаше малко като подплашен заек - Имаме нов съученик?
- Да, това е Ясен. Започва тази година - от мъгълско семейство. Не е ли чудесно!
- Трудно е, но не чак толкова.- подаде ръка на първокурсника - Приятно ми е, аз съм Люба. Северен вятър, а че... Пети курс. Ако имаш нужда от помощ за нещо не се притеснявай да ме питаш.
-О да тя е като енциклопедия! Особено по билки и отвари. Пък и в моите часове е много активна. 


@Ясен Тошев

Илиян също като всеки ученик в този момент се оглеждаше за пособията си. Не че щеше много да ги ползва, но сега друга мания му беше в главата, но я остави настрана.  Мислеше си да си вземе. Оценките му пак нямаше да са от високите, все пак беше „най-слабия‘ ученик в Лъч. Гонеше се само с няколко човека. Тази година обаче, щеше да ги разбие.
               -Особено по Трансфигурация- подсмиваше се Илиян.  
Той поработи много лятото, за да може най-после Желев да го остави намира и да спре с глупавите рапорти към стареца. Илиян вече се бе запътил към книжарницата. Той забеляза как триото излиза от там самодовлно. Видя и третото колело- уж на дебелариум , пък по дебел. За момент се зачуди дали да влезне, но пък.. ко  го спираше, айде . С влзиаенто си, на момента прикова няколко погледа към себе си.  „Чудно“ помисли си той.  След секунда, забеляза Люба, да говори с някакво момче. Там беше и една от професорките на им- Велева, една от тези, които не понасяха Илиян, но пак човека имаше отлични оценки там- защото училишето му бе мъглъско допреди година.  Илиян се приближи лекичко, след което мина зад Люба. За момент обаче се стесни да я гушне пред преподавателката. В този момент Велева измени гримасата си
               -Ъх....   
               -Здравейте и на вас, Велева- усмихна се Илиян. А скъпа, теб не те виядх.
               -АБЕ ТИ ! – Стресна се Люба. От къде се появи бе !- и се надигна и го цунка по бузката.  Нищо, тъкмо се запознахме с новото момче
               -Я ! Новак ! Здрасти !
               -.... Здрасти ? – зачуди се новото момче какво се случва.
               -Не,че аз съм много по нов тука , ха-ха. – Засмя се Илиян
               -Аз .. ще се отдрпъна настрани- каза Велева и се отдръпна с гадна гримаса, насочена към Илиян
               -Още не те харесва ,а ? – смееше се Люба
               -Как като не и се вясвам в часовете, а на тестовете имам хубави оценки. А да не се представих, колко грубо от моя странаю Илиян Георгиев, дом Лъч, четвърти курс,а това е приятелката ми Люба.... ОХ ! – В този момент отнесе лакът
               -Мога и сама да се представям и го направих вече !
               - Сигурно вече си чул, че трябва да стоиш далече от мен , ха-ха. Все пак аз съм „лошия и опасния престъпник“. А и като видя Велева, може да ти е е ясно, че не съм от любимците тук. Иначе, защо не ми каза, че днес ще си купуваш учебници- Илиян погледна към Люба
               -Забравих, както ти да ми кажеш, че оставаш у Вихрен- измъмори сърдито Люба
               - Иначе, сега наистина ми е приятно, как се казва ?
               -Ясен , пряитно ми е .   Идвам от немагьосническо семейство
               - Яяя , бил си допреди година в мъгълско ли ! Аз бях по същия начин ха-ха. Миналата година се прехвърлих тук, така че технически съм втори курс. Купихте ли си каквото тряя, защото Велева ако постоя тук , имам усещането че другата година няма да завърша Мъгълознание. Новия, идва ли ти се с нас, ще се разходим нанякъде, пък си накупте какво ви трябва ?
@Ясен Тошев

Ръката ѝ бе тънка и стисна неговата едва доловимо.
- Трудно е, но не чак толкова - каза му тя и после се представи.
Ясен забеляза, че бе по-голяма от него. За разлика от останалите минувачи носеше сравнително нормални дрехи. Дали пък и тя не беше като него, озовала се в този свят едва на 11? Ясен си науми да я пита по-късно.
Внезапно любезният им разговор бе прекъснат. Някакъв супер висок батко се спря зад Люба и погледна предизвикателно към професорката по мъгълознание, стряскайки и Люба с внезапното си появяване. Ясен се учуди, че госпожа Велева се намуси така на неговата поява. Тя дори отстъпи леко настрани от групата. 
Големият батко се представи. Името му беше Илиян. И предупреди, че трябвало да се стои далеч от него. Ясен се  усмихна неволно. Какъв беше този тип? От долната му устна висеше пиърсинг, имаше и обица. И очевидно с тази Люба бяха гаджета. 
- Ясен, приятно ми е! - здрависа се с Илиян - Днес е първият ми ден тук. Малко ме е шубе още, всичко е толкова... - Ясен искаше да каже откачено, но реши в последния миг да избере друга дума - ...различно.
Заговориха се малко. Оказа се, че и Илиян е от мъгълско семейство. Така де - от нормално, преведе си наум Ясен. Изведнъж пичът даде идея да се разходят. Ясен го погледна несигурно. Би трябвало да знае, че е тук с придружител...Що за нетактична покана бе това. Всъщност Ясен нямаше против. Помисли си, че това е страхотна възможност да поговори с някого, който е минал вече по пътя, който му предстои. Но госпожа Велева не го харесваше този Илиян и Ясен не знаеше как тя би могла да му позволи да върви с тях.
- Амиии, аз не знам. Такова нали днес съм тук съъ...
- СИМОНААА!
Викът дойде от нисък господин, с оплешивяла глава и опулени очички. Крачетата му пъргаво тичаха по паветата на площада. На Ясен му се стори, че хвана професорката да завърта очи.
- Симона! Извинете! Ама може ли така... - гласчето му разви обвинителни нотки, докато мъжът си поемаше въздух на половин метър пред лицето на професорката. - Пет сови Ви пратихме. Трагедия! 
- Господин кмет, наясно съм. Имам в момента друг...
- Ама, Симонче, тези от министерството ми скъсаха нервичките. Черните от острова...ходят, моля ти се, по курортите сега и пускат пясъчни бури. И по мъгълските новини дават! Представяте ли си чудо! За къв х*й го - господинът хвърли неудобен поглед към децата до професорката - правят това.
- Спокойно, Бисер, само да...
- Ама, Симонче, по новините дават, бе. Пясъчни бури по черноморските курорти...Срам! Не могат да се справят от министерството. Симонче, моля Ви се, трябва да отиде да помогнете. Помните миналата година тия изроди как почнаха да си играят с течението в морето и се удавиха две мъгълчета. Не може така!
- Офф - изръмжа професорката. - Люба! Люба, съжалявам. Виждаш какво става, качили са ми се на главата... Имам нужда от тебе, мила. Ще го заведеш ли Ясен до Бердев? Има пари момчето, току-що му открихме сметка. И после за книги. Моля ти се, Люба! Не знам дали изобщо ще мога да се върна днес. Оставете го момчето в страноприемницата, утре ще дойда да го видя.
Ясен наблюдаваше безучастно случващото се. Не разбра кой беше този настоятелен мъж и за какво точно бе тупурдията. Но май идеята за разходка с двамата влюбени изведнъж стана съвсем реалистична. Ясен погледна към девойката с черната зимна шапка и зачака отговора ѝ.

- Значи отиваме към Бердев? -  намеси се иззад гърба на Люба луничавото момче -  Когато те изгубих в тълпата, трябваше да се досетя за причината -  думите бяха насочени към Илиян, но усмивката и приятелското намигване бяха за русокосото момиче.
- Не исках да ти се пречкам, докато си избираш четки и бои. -  обясни блондинът.
–  Защо не ни каза, че ще пазаруваш днес? -  отново премести светлите си очи към Люба.
- Попитах същото -  подкрепи го татуирания.
- Надявам се да сте приключили с книжарницата и предлагам да я заобиколим отдалеч -  реши все пак да ги предупреди, за да избягват нови сблъсъци с дядовата троица.
- Защо? Какво има в книжарницата? -  намеси се с непознат глас момче, на което шестокурсникът до момента не бе обърнал внимание.
-  О, нов затворник, а? -  ухили се състрадателно към новобранеца.
-  ВОКИЛ!!! -  явно професор Велева все пак не се бе отдалечила чак толкова, колкото му се искаше, трите удивителни бяха ясни и отчетливи в гласа ѝ.
- Шегувам се, професоре! -  вдигна ръце в знак, че се предава, заловен на местопрестъплението. Според него нямаше нищо против да предупреди отрано детето, но… далеч от погледа на преподавателката.
-  Ще държа вас тримата отговорни за него! -  измери ги със заканителен поглед дамата, преди да се завърти на пети и да тръгне след нервничещия мъж, на когото Вихрен изобщо не бе обърнал внимание при пристигането си.


 Двете по-големи момчета се спогледаха объркано.
- Не мисля, че говореше за мен, знае, че с думата „отговорен” не се побираме в едно изречение. – изкоментира Вокил, чудейки се как изобщо бе възможно някой да му повери каквото и да било, камо ли друго човешко същество. -  Аз съм Вихрен, както е прието да се представяме тук – дом „Южен вятър”, шести курс -  подаде ръка, по която въпреки миенето все още се виждаха цветни петна от различни бои.
- Ясен.
- Идва от немагическо семейство – подсказа любезно Люба.
-  Какво толкова има в книжарницата? -  повтори отново въпроса си Ясен.
-  Просто хора, които не искаме да срещаме, но те няма да стоят там цял ден, ако ти трябва нещо ще отидем и там – не му се навлизаше в подробности за конфликта им с малката групичка третокурсници, но предпочиташе да избягва директни конфронтации с тях.
- Къде там? -  още една русокоса глава изникна от тълпата до тях. -  Видях те и реших да те поздравя – усмихна се Юлий и помаха на компанията им.
- Здрасти и на теб, Юлий. Говорим за книжарницата -  внезапно го осени друга мисъл и се обърна отново към Ясен. -  Велева спомена нещо за страноприемницата, но защо не дойдеш вкъщи тази вечер? С Илиян живеем заедно, аз ще ѝ оставя съобщение къде да те открие. Тъкмо да се запознаеш с магьосническия свят отблизо. Какво ще кажеш?

Тримата неразделни приятели бяха тръгнали към Захарния рай когато Филип се усети, че си е забравил бродираната кърпичка на стъклената маса в книжарницата.Връщаха се по обратния път и забелязаха няколко познати лица с които имаха стара вражда, точно насред площада стърчеше кльощавия злодей Илиян заедно с вресливата си годеница както и рижавия който бе зверски и брутално пребил Влади.Третокурсниците им хвърлиха погледи изпълнени с презрение, и се отправиха отново към "Левитиращи страници".
-Казах ли ви аз, че този татуриан мутант и разбойниците от шайката му ще се нахвърлят като диваци да вербуват всеки нов ученик.Ето вижте ги там тази пасмина злодеи. как са наобиколили малкия Ясен и усилено го вербуват и хипнотизират да го въвлекът в бандата си.
Мая клатеше недоволно глава сочейки към групичката на площада, а Филип изсумтя с презрение.
-Този никаквец и хората му трябва да бъдат изключени от Мунгав, не мога да ги понасям.
Измърмори отново Фил, докато се приближаваха към книжарницата.
-Изчакайте ме тук докато си взема бродираната кърпиичка, и не позволявайте на тия разбойници да се доближават до вас.
Мая и Влади кимнаха, а Филип влезе в магазина.През това време Влади отново беше погледнал спрезрение към разбойниците, и за негово огорчение срещна злия поглед на татуирания разбойник.Мая сщо им метна сърдит поглед и дмонстративно прикри лицето си с ветрилото.
Щом Филип Излезе с кърпичката си дочу разговора и хихиканията на престъпниците, който мразеше от дъното на душата си.Той последва Мая и братовчед си по улицата към Захарния рай, и подминавайки зловредната шайка отново ги изгледа с презрение и се отдалечи с гордо вдигната глава.

Отиде наистина бързото пазаруване.
Значи пусти му обноски. Как хубаво я натири Велева и докато се обърне имаше вече група около тях... но поне Илиян не я пита какво става. Дали просто не искаше да прави сцена пред новите хора? Не е да не си го беше заслужила. Люба все пак изчезна, колко две... три седмици. Избягваше всички като чума. Как изобщо беше толкова мил - да не й държи сметка на момента.
Липсваше й определено. Но още не беше си избистрила какво, и как да им го каже.
Сгуши се в него, но очите й шареха. 
Вихрен нямаше да каже нищо на публично място също... Нямаше да я напъва. Но всички трябваше да получат отговор...
О, не.

Трио на хоризонта.

Отново.
Гледаха ги, но никой от групата не им обърна внимание. Илиян уж метна поглед нататък, но сякаш не ги регистрира. Гушна го по силно. Смееха се на разговора и разменяха покани, докато досадните, вече третокурсници ги гледаха мръсно. Накрая Мая, Филип и Влади си тръгнаха, без перипетии. Може би се бяха кротнали?
Не и по погледите които мятаха.

-... вие също можете с нас.
- Така. Чакайте малко всички! - трябваше да поеме малко юздите, иначе Ясен можеше и да избяга с писъци - Предлагам следния план: Продължаваме пазара за нещата на Ясен. След това може да отидем до странноприемницата и да хапнем, или да се видим, или каквото душа ни иска. После евентуално ще реши дали да ходи на някой, с който току що се е запознал.


+точка ловкост моля (Админ: отчетено).

-Идеята е добра- засмя се Илиян. Едно се чудя- тоя Филип Свински не трябваше ли да е на дебелариум- уж отиде да слабее, пък той по-дебел станал. Пък и другите двама, не се радаваха да те виядт, особено теб Вок...
 
Едвам успя да довърши изречението си и очите му се замрежиха и силен тупор все едно го просна на земята.
                -Илияне .. Илилияне ! Добре ли си ?- попитаха всички в захлас.
Люба леко се разтрепери. От нищото така да се тупне, макар и за секунди. Какво бе станало. Вихрен беще единствения, който нищо не каза, само скръсти ръце. Единствен той знаеше какво се случва- все пак Илиян беше в неговата къща цяло лято. След малко, той дръпна приятелката му настрани и каза:
                -Търсеше те. Когато спря да се обаждаш и не отговаряше, той се притесни. Търсеше те като луд. Обикаляше Торбаланово и областите всяка вечер.  Ако си се чудила защо не си получила писмо от него. Той просто не сметна за нужно да пише, когато можеше да се е случило нещо. Сподели ми само за тренировка, където нещо се е прецакало. След това... идея си нямам какво е станало, но те търсеше като луд. Всяка вечер, претърсваше -Бургас, Торбаланово. Едната вечер дори е бил до София. Не знаеше къде да те търси и какво да прави. Беше толкова притеснен.
 
Люба слушаше всичко това. Не знаеше дали е улучиал джакпота с такъв приятел или е бил тотален първичен глупак. Или.. по малко и от двете. Знаеше само,че не я притискаше да каже, когато беше готова щеше. Илиян от своя страна се освести, но усети, че сега най-вероятно е стреснал всички. Махна бързо с ръка стана и понече да развесели обстановката
                -Абе Вихрене, ако искаш двамата да идем да си направим дуела с тях, а ? Белким наистина усети Филип Дебеларски, дебелариума.
 
Обаче шегата му нямаше и нужния ефект. Настроението се вече бе сдухало- от появата на тримата до това с Илиян. Наистина не беше cool
 
                -Добре де, добре съм, стига. Просто не съм спал тия дни,учих малко повечеко и така.
Люба без да каже нищо, просто се сгуши в него. Илиян от своя страна, погледна към Ясен и се извини за гледката, която видя, след което продължиха към закупуване на нещата от които имаше нужда малкия Ясенчо. След като купиха и последното перо, стигнаха старопеимницата
                -Да Хапнем ? -попита Илиян.

Късмет +1 por favor (Админ: отчетено).

Вървейки към Захарния рай тримата приятели, обсъждаха злодейте които бяха срещнали преди малко.
-Предлагам след като хапнем и напазаруваме в магазина за сладкиши, да се приберем в имението на Филип.Няма да понеса да срещна пак шайката на оня злодей втори път за по-малко от няколко часа, ако пак се изпречи на пътя ни този път ще му издера разбойническата татуирана физиономия.
Гневеше се Мая докато вървяха към магазина за сладкиши.
-Съгласен съм, и без това много ми се яде ананасов сладолед, а и имам нужда от много шоколад за да си пооправя настроението след срещата с тия злодеи.
Кимна Фил и отново избърса лицето си с бродираната кърпичка.
-Добре, че явно не бяха влизали още в книжарницата, и не са успели да ми откраднат бродираната кърпичка, която съм си я купил в Париж.От тия престъпници, можем да очакваме само злодеяния.
Влади и Мая бяха съгласни с него,  най-после бяха стигнали "живи" до "Захарния рай" и радостни от предстоящото пазаруване тук влязоха в магазина.Около час- два по-късно сити и доволни от прекарването си там излязоха навън.
-Ох каква ужасна жега.
Измърмори недоволно Филип и прехвърли учебниците и сладкишите в другата си ръка за да забърше потта си с бродираната кърпичка.Горещините не му понасяха и отново взе да му прилошава, пуфтеше тежко и помоли приятелите си да спрат за кратка почивка.Тримата се спряха под клоните на едно от дърветата по улицата,Фил все още дишаше тежко и трябваше колкото може по-бързо да се магипортират в имението му.Беше припаднал от жега по време на един от куидичните мачове миналата година, и избягваше горещините които явно не му се отразяваха никак добре.За нещастие в този момент Филип изгуби съзнание, и се свлече до дървото.Ужасени Влади и Мая се заоглеждаха за някой който би могъл да помогне на момчето, но наоколо нямаше почти никой в този труден момент.Тогава Влади се реши на отчаяна стъпка, зърна наблизо табела с надпис "Страноприемница" и се отправи натам, вътре  може би  щяха да намерят някой лечител който да спаси братовчед му.Момчето бутна вратата и влезе в сградата, докато Мая беше отвън и плачеше до припадналия Филип.
-Има ли лечител тук, братовчед ми припадна отвън под едно дърво.
Извика паникьосаното момче и се огледа  наоколо, и за огромен ужас срещна погледите на разбойниците вперени в него.

1т издръжливост (Админ: отчетено).

Застанали в редица един до друг петимата вървяха по улицата. Ясен обърна поглед наляво към влюбените. Люба се беше сляла с Илиян буквално. Стори му се, че тя не просто го гушкаше, а се опитваше да му бъде като патерица. Предвид разликата във висосичаната на двамата опитът ѝ изглеждаше съвсем правдоподобен. Въпреки че Илиян бе събудил любопитството му и определно искаше да го поразпита за това-онова, Ясен прецени, че след припадака му, щеше да е по-добре да ги остави с Люба на мира.
Вдясно от него ходеха Вихрен и Юлий. Ясен реши да завърже разговор с тях:
- Хей, момчета, днес мисля, че ще сънувам кошмари - Ясен получи очакваното внимание. - Не бе, сериозно. Имам чувството, че във всеки втори магазин, който подминаваме, работи някакъв мъж джудже с щръкнали уши. Нищо лошо за хората с недъзи, но взе да ми става зловещо...
Вихрен и Юлий се спогледаха объркано. После прихнаха да се смеят. Започнаха да му обясняват за таласъмите и някои други фантастични същества. Слънцето беше минало зенита си, но небето продължаваше да е все така безоблачно, както и сутринта, когато Симона Велева дойде да ги вземе с голфа от София. Докато слушаше обясненията на момчетата и задавше по някой и друг въпрос, Ясен забеляза, че напрежението в корема му сега го нямаше. Спомни си за как стоеше на стълбището пред пилоните на банката, обезеверен и отчаян, че го очаква страшна самота. А само секунди след това всичко се промени и като по поръчка се озова в компанията на тези четирима негови бъдещи съученици. 
- Та-дааам! - обяви Люба - Ето ти го магазинът за пръчки или...дупката на "Бердев". Ще ме извиняваш, но аз там не влизам пак. Дядката е съвсем изкукуригал. Аз и Илиян ще стоим отвън на въздух. Ако тря' те спасяваме...викай
- Да - каза лаконично Ясен, опитвайки се да смила предупреждението на Люба - Благодаря! Ами вие? 
Ясен погледна към момчетата, с които си бе говорил досега.

*****

- Перо от феникс! - похвали се Ясен. - Това е добре, нали?
- Голямо парче, колко е - има ли 30 санта? - включи се Илиян, като за коментара си заслужи критичен поглед от Люба.
Петимата отново вървяха по улицата. Междувременно на Люба ѝ беше хрумнало, че може да спестят време, като отиде да купи всичко необходимо от книжарницата, докато Ясен си купува пръчка, и след като се разплатиха, тя му връчи огромна чанта с всички необходими книги и писарски принадлежности за предстоящата учебна година. Ясен не се страхуваше от тежкото, тренировките по борба го бяха калили добре, но тая чанта си я биваше.
- Хей, хора, не знам за вас, ама аз съм мнооого гладен. Не съм слагал залък в устата от вчера вечерта. Има ли някъде тук...обикновена храна? - жална се Ясен.
Оказа се, че са точно пред странноприемницата, която беше споменала и Велева.
- Да хапнем? - попита Илиян.
- ДА! - викна без да мисли Ясен и след като нарами отново чантата с неща, щурмува стълбището към входната врата на заведението.

ПП: Много дръпна действието хаха, затова забавих малко, дано не е проблем. При следващата врътка продължаваме от заведението
@Юлий Звездинов @Вихрен Вокил оставил съм го отворено при *****, ако решите, може да споменете в постовете ви дали сте влезли и какво се е случило.

- Храната винаги е добра идея -  добави Вихрен, който се въздържа от това да последва бързащия Ясен. Вместо това проследи с поглед Илиян,  опитваше се да го наблюдава през повечето време без съквартиранта му да забележи, че се тревожи за него.  Въпреки театъра, който разиграха при срещата си и двамата знаеха истинската причина да са тук –Илиян постоянно търсеше Люба, а рижия се опитваше да държи под око татуирания, който от дни нито беше спал, нито ял. Но това не бяха неща, които да обсъждат пред почти непознати, още повече едно дете, което току-що е открило съществуването на техния свят. Не искаше да го стресира допълнително. Изчака да се увери, че двойката е влязла в страноприемницата, а не е хукнала нанякъде, както вероятно им се искаше и едва тогава прекрачи прага и той.
 
Въпреки навалицата, която заливаше не само улиците, но и заведението, успяха да си открият една празна маса, която сякаш очакваше точно тях.
- От едната страна на менюто си има обичайните и за мъгълите храни и напитки -  пое инициативата  да обясни на първокурсника, който за първи път стъпваше в селото и не познаваше порядките. -  От другата са магьоснически, не са отровни или нещо такова, просто имат съставки, които няма да откриеш в супермаркета.
- Още не мога да повярвам, че има магьосници…
- Споко, аз също не вярвах до скоро -  намеси се Илиян.
- Някога аз не вярвах в мъгъли, мислех, че са измислени създания от приказките, с които плашат малки деца -  призна Вихрен, докато разбъркваше бирения си шейк.  
- Сериозно ли?!? -  почувства как няколко погледа се впиват в него. Май не го беше споменавал до сега.
- Мхм – преглътна тежко при мисълта, че ще се наложи да обяснява лошата шега, която му бе изиграла  семейната и приятелска среда.
- Как така? -  едни сини очи го изгледаха с любопитство.
- Цялото ми семейство е чистокръвно, всичките им приятели също, местата, на които ме водеха бяха все магически, така де, бяха пълни само с магьосници, никога не бях срещал други, докато не постъпих в Мунгав -  все още си спомняше колко странно му звучаха нещата, които разказваха децата, идващи от смесени бракове или мъгълски семейства, все едно разни същества от книгите с приказки, смятани за измислица се бяха оказали реални. -  Все още голяма част от нещата, за които говорят мъгълокръвните са ми объркващи, почти не познавам техния свят. Извинявай. Исках просто да кажа, че знам как се чувстваш в новия си свят -  защото отсега това щеше да бъде и неговият свят, но за разлика от Вокил, Ясен щеше да има късмета да живее и в двата и възможност да  черпи най-доброто от тях.  – Чистокръвието е надценено, всъщност е много ограничаващо, затваря те само в единия от световете…


- Има ли лечител тук, братовчед ми припадна отвън под едно дърво!


 Виковете на Владимир прекъснаха разговора им, петимата мълчаливо наблюдаваха как някакъв човек, вероятно лечител, последва момчето навън, преди да възобновят разговора си.
- Дано не си помислиш, че магьосниците припадат всеки ден -  подметна Люба, притеснена от впечатлението, което щеше да остави у Ясен първия му ден в Новия свят.
- Нека сменим темата -  предложи Юлий, като си размени неразгадаем поглед с Вихрен, нямаше да разказват за приключението си днес.
 - Какво ти е казала Велева за училището? -  намеси е Юлиян.
 - Питай за всичко, което те интересува -   добави Вихрен.


Да, цялото бюро информация беше налично.
 


точка късмет, моля (Админ: отчетено).

благодаря.

Мая жално хлипаше до припадналия си приятел, след малко Влади дойде придружаван от не много възрастен магьосник с смъкната качулка на мантията си вероятно беше лечител, той се приближи към Филип и се наведе над него.Влади и Мая му разказаха какво се бе случило, и той приседна до пеипадналото момче разкочпа ризата му и опря ухо до гърдите му, после вдигна глава и им се усмиха успокояващо.
-Младият ви братовчед ще се оправи момче, не се притеснявай.
Отговори лечителя, след което бръкна в един от джобовете на мантията си и извади малка стъкленица разклати я преди да я отвори и да я доближи до устните на Филип.Леко повдигна главата му и изля няколко капки течност от стъкленицата в устата на Филип.Влади и Мая се спогледаха разтревожени, а лечителят започна да масажира слепоочията на изпадналото в безсъзнание момче.Постепенно Филип започна да се съвзема лека полека, и двете деца въздъхнаха с облекчение.Фил беше спасен благодарение на този благороден лечител,Мая и Влади му блгодариха сърдечно и той ги предупреди, че момчето се нуждае от почивка и спокойствие.Двете деца отново се спогледаха, беше наложително да се магипортират в имението на Филип възможно най-бързо.Тук на всеки ъгъл ги дебнеха шайката на татуирания разбойник, а на Фил повече от всякога му трябваше спокойствие.Не можеха да си позволят да губят време, помогнаха на Фил да се изправи на краката си той беше още блед и Мая му даде един от шоколадите които бяха накупили.Събраха книгите и сладкишите, и се магипортираха в имението на семейство Болярски.Там те заедно с част от прислугата заведоха Филип да полегне на леглото  в стаята си, и оостанаха при него.


10 галеона (Админ: отчетено).

Когато някой извика за лечител за малко да скоча и да се притека на помощ на пострадалия, но погледа на Вокил ме закова на място и знаех, че той като мен си припомни ситуацията от началото на деня за мъжа, който се опита да вземе торбичката с галеоните ми. А и усетих, че между дебелото трио и мойте нови познати, има някакво напрежение, за което мислих да разпитам по късно Рижавия.

Бях мълчалив през по-голямата част от вечерята и слушах обясненията на Вихрен, Люба и Илиян за “Мунгов” и света на магьосниците. Имаше още толкова много неща, които не знаех. Дефакто аз бях отгледан по мъгълски начин, въпреки че едната майка беше магьосница. Но тя не обичаше да говори за семейството си, нито къде е учила или живяла, дори не знаех, кой е баща ми. Тя най вече ми втълпяваше, че това е опасно място, с опасни хора и най добре никога да не трябва да живея сред тях. Дори ние живеехме в малко селце, в изцяло мъгълски регион.
Всичко, което знаех за магическия свят, трябваше да го науча от книгите, до които се докопах. 

Няма да си забравя първия ден, когато Небесна разбра, че имам магьоснически способности, бях на девет. Тя ме заведе долу в мазето и ми показа нейната лаборатория, в която отглеждаше магически растения и правеше отвари. Тя ми обясни, че от сега нататък ще идват два пъти седмично да и помагам с отварите. Бях много развълнуван и започнах да задавам същите въпроси, които, сега Ясен задаваше на нас. Но отговорите на майка ми бяха уклончиви или неясни. Бях много разочарован, но не се отказвах да я питам за всичко. Един ден нея я нямаше и измъкнах ключа на мазето от скривалището й и отидох сам до него. Сега имах време да го разгледам всичко подробно, без да стоя под острия поглед на майката орлица. Тогава намерих тайника пълен с магьоснически книги и започна моето пътуване към опознаването на този невероятен свят. 

Вечерята приключи и Люба реши, че Ясен трябва да остане с нея, тъй като тя беше поела отговорността пред Велева за него. Всички се съгласихме с нея, че така е най-добре. А аз се разделих с новите си познати и с широка прозявка се качих нагоре по стълбите на странноприемницата към моята стая. 

Край!

Моля точка късмет (Админ: отчетено).