Беше изминала една седмица, една мъчителна и трагична седмица. Всичко се беше променило коренно – нямаше сбирки на учениците, нямаше сладки разговори по коридорите, нямаше дори нормална закуска или пък обяд, или вечеря. Нямаше нищо НИ-ЩО.
Е, с изключение на едно – Мелачката...в главата на Ина това всеки път звучеше ,като „месомелачката“, което пък не бе далеч от идеята. Ежедневно малките групи от редови ученици бяха събирани тук за да се изправят един срещу друг с истинска бойна магия и да се упражняват.
За една седмица се бе научила на десетина йога пози, подскоци и залягания ,че дори беше направила и шпагат три – четири пъти. Ина не беше от наааай – спортуващите и активните, но тук... тук си беше чиста казарма. Не че знаеше какво е било в казармата, имаше само думите на дядо си, който решил да посети някакво отделение за бойни магьосници в Сърбия преди години.. или нещо подобно, в момента дори не можеше да се сети с точност. Но надали неговото изживяване беше далеч от това тук.
- Със загубилите ще се позабавляваме малко повече днес. - изрече кисело една от вийлите отговарящи за дисциплината в Мелачката. - Отначало,сополанковци...и това се наричали магьосници! Май сте спали последните години, осъзнайте се къде се намирате най – сетне.
„В Ада“ помисли си Ина и извъртя очи раздразнено. За нейн късмет обаче тя беше от печелившите днес и нямаше да й се налага още час да маха с пръчка като идиот и да симулира,че се питва да направи нещо..или пък наистина да го правеше. Вийлите всъщност бяха доста добри в това да разпознават когато някой мами в нещо – било то симулация или пък използване на чужда помощ. На това не се гледа с добро око.
- Да ви няма! - разкряка се вийлата на остатъка от учениците.
- Понеже някой от нас умира да бъде тук. - думите излязоха неволно от устата на блондинката, но на нея беше започнало да й писва да играе по тяхната свирка. Направете това, направете онова. Ама не така, а иначе... защо просто не си го направеха сами, като имаха толкова много претенции!?
- Янакиева ли си,каква ли си...отвориш ли си още веднъж красивата устица до утре ще ти я зашия!
Тъжното в ситуацията беше, че това не бе напразна заплаха, а самата истина. Ежедневно ставаше свидетел на това заклинание. Беше започнала да търси от своя страна и контра заклинание с което човек да може да помогне на някого с този „проблем“ , но все още не го бе открила. А не можеше просто ей така да се промъкне в забранената секция на библиотеката... или пък можеше.
Излезе да си поеме въздух заедно с други ученици, но всички бяха набързо събрани и отведени към замъка.
- Янакиева, като много ти знае устата...ще чистиш килера днес. Хвани го и онова заблудено девойче там,че изглежда много щастливо.
- Кой..какво..как? - това пък от къде й се стовари. Да чистела килер...Ина простена и се огледа за „заблуденото девойче“. По описание очакваше всичко друго, но не и тази млада магьосница, която бе засичала наоколо. Помаха й с ръка.
- Май ти навлякох проблеми...извинявай. - прошепна й.
@Ела Благоева