Банята с бронзовите чешми [Ина и Люба]

Имаше чувство, че този ден никога нямаше да свърши, всъщност тази седмица..., но за това все още нямаше така или иначе добри изгледи. Наоколо се случваха какви ли не чудеса - не от хубави, разбира се.
Сякаш стресът и напрежението от новата учебна програма не беше достатъчен, но след часовете тези като нея, които бяха наречени "Редови" бяха водени в една сграда носеща звучното и противно име "Мелачката", какво се случваше с другата група - "Издигнатите"  все още си нямаше и на идея, а и не любопитстваше по въпроса. Нейната собствена участ й беше достатъчно тежка.
Затова пък най - сетне успя да се измъкне от общата стая и отиде да си вземе една дълга вана. Не очакваше наоколо да има никого другиго, някои групи все още бяха заети с вечерята си, други пък изпълняваха задачи. Тяхната малка група бе приключила с мъченията за деня.
Пусна водата и извади една маска за лице, която внимателно нанесе докато се гледаше в огледалото и се опитваше да не мърда много устни и вежди. Можеше да си устрои една спа вечер, само за нея... спокойствие, от това имаше нужда. От това имаше нужда и тялото й, което болеше зверски след тези два дни в "Мелачката".

Изсипа доволно количество продукт във водата за да има балончета, ама мнооогоо балончета и влезе вътре. Облегна се на ръба на басейна затваряйки очи. Това бяха най - спокойните й 10 минути от последните три дни. Десет минути! Защото преди дори да се отпусне вратата се отвори и затвори. Сърцето й прескочи удар, като си помисли, че сигурно е някоя вийла която щеше да я изкара по гол задник от тук и задърпа към килиите (защото бе дочула,че има и такъв тип наказания), но вместо това дочу сравнително познат глас.
- Какво си си сложила на лицето? - питаше Люба,а когато Ина отвори очи среща нейният поглед.
- Какво правиш тук? - вярно, че другото момиче йб е казало "ще те намеря" ,но не очакваше, че "ще те намеря"  ще е в точно тааакаава ситуация. Ина се изчерви като домат и придърпа повечко балончета върху себе си. Язък й за маската...

@Люба Бюлбулева

Най-накрая беше успяла да се измъкне. Първата учебна седмица не вещаеше нищо добре. Беше се надявала да си поговори с вийлите на замъка преди да дойде. Сега всякаква такава мисъл избяга.

Това Ина ли беше?

Видя момичето да се движи с група ученици и просто да изчезва зад една от колоните.
Хитруша.
Еми бяха се уговорили да се пресрещнат, не изглеждаше като толкова лоша идея.

Но й се наложи първо да загуби своята опашка. В предвид, че ги бяха засилили към Слънчевия коридор това хич не беше лесно.
Трудно, не значи невъзможно.
Особено като си най-дребния в групата.

- Видях, че се промъкваш. Загубих мойта опашка и се домъкнах. - беше в процес на сваляне на дрехите - Идеята за баня не е никак лоша!
- Ама, ама...

Добре че избягваше да носи униформата. Вийлите и за това я бяха погнали оня ден. Униформа та униформа. Никъв шанс. Беше изгорила своята отдавна, но те пак намериха някаква.

Сега първо панталона.
После блузата.
Гащите.
И така.
До, как майка я е родила.

- ... - В този процес лицето на Ина беше достигнало такива червени нюанси, че изглеждаше като че ли ще й стане лошо скоро. Дори маската на лицето не можа да я скрие, в предвид че червенината стигаше отвъд врата й.
- Пази се!

Със мощна засилка Люба се насочи към малката рампа.
Отскок и пляс!
Малкия гейзер, който създаде разплиска половината вода, съ се балончета и продукт, навсякъде но не и във ваната.

- Добре, признавам. Идеята за баня наистина е топ.

Отпусна се във водата.
Всичките префърцунени аромати и балончета й идваха в повече, но не можеше да отрече, че топлата вода беше приятна.

- Аз не съм много по плановете. А и... - погледна Ина с едно око - Убий ма, не мога да лъжа адекватно. Та съм оставила мисленето на Ис.
- Ис?
- Исмаил. От Лъч - как да го опише сега тва диване -  Шести курс, висок, хубавичък, с усмивка убиец и много зле по Трансфигурация.
- Колимечков? - Ина се засмя - С такова описание, човек ще реши че си падаш по него!
- Същия! Оф не ми напомняй, Илиян за тва са се е нацупил като ощипана мома.
- Какво?

Люба се спря, щеше ли наистина да изсипе любовната си драма на момичето? Като се познаваха от няма и три дни?
Защо пък не.
Ако успееше да скипне някой друг детайл.

- Каквото стане в банята, си остава в банята.
- Ха, добре. По женски!
- Еми вече знаем, че мога да те намеря. Ако се наложи.. - имаше нещо разголващо в това да вземеш вана с друг - Значи, по някое време... преди Илиян си харесвах малко Ис.
- Малко?
- Мда не беше повече от кръш, ако беше и изобщо това. Та той тогава ухажваше Ари иии аз реших, че няма да му се бутам.
- Мхмм.
- Хванахме се с Илиян, казах му за кръша и че е минал, ма са наскоро Ис ме гушна и той побесня. Тва е.
- Уау...
- Глуаво е нали?

- Ъгх - Люба се потопи почти до носа във водата и пробва да мине няколко дължини на басейнчето. Ина обаче упорито я чакаше да продължи - Ъъъ, това ли се очаква от него?
- Разбира се, как така ще ти вдига драми за прегръдка?
- Хммм, не е имал шанс още. - Ина беше по-голяма от нея... може би имаше по-адекватна идея за нещата.
- Не сте се виждали? - момичето изглеждаше учудено - Не бяхте ли заедно на тържеството?
- Малко след това стана.

Нов опит за хипопотамско плуване. Един - два тегела. Само по чаша вино им липсваше във балончестата идилия. И може би свещи.
Е свещи имаше при рафтовете с соли и пяни.

Само... чакай.

Люба се насочи към най близкия край на ваната и се издърпа без проблем. После по мокър гол гъз се насочи към другия край на стаята.
Ис й беше казал за един тайник в баните.
Ма дали беше тази?

Да!

- Какво е това?
- Вино!
- Какво? Ама как?

Люба дошляпа внимателно обратно до Ина и се отпусна обратно във водата.
Този път леко.
- Скрит тайник. Нямам чаши, но наздраве! - отпи глътка от червеното вино и подаде бутилката на Ина - Ммм това май е онова което отмъкнахме с Ари от кухните!
- Какво прави тук?
- Мисля че Ис беше направил тайник, за по-лесно снабдяване по купони.
- Аха.. та Исмаил?
- Какво за него?
- Няма ли да си продължиш историята? Или по-скоро да върнеш малко назад?
- Оффф.

Люба отпи смела глътка от шишето докато Ина й се смееше.
- Нищо няма. Надали е преоткрил някакъв мерак, по скоро съм четвъртото братче или нещо такова.
- А ти?
- Аз съм ок с това, наистина - и тя в някакъв момент бе минала в това да го приема повече като брат, нали - А и нямам никакво намерение да се бутам на Ари. Тя е яка.

- Че ми беше кофти, кофти ми беше... като разбрах за Ари. Ма какво да се прави - Отпи стабилно от шишето. Надяваше се да има още в тайника. Миналата година. Добре, че и други неща имаше тогава за подреждане - да се разсея, да се занимава - Познавам го от първи курс... Ценя приятелството му повече от някво потенциално натискане.
- А ако реши той да прекара живота си с някой друг?
- Тогава... - Люба се ухили широко и зъбато, с последните й думи се усети нотка на злоба. Мъничко - Ще се радвам ако е щастлив. Ако не е... знам добри места за заравяне на труп.
- Почвам да се притеснявам малко за Ари...
- Тя не би стояла мирно ако е нещастна. И не би се занимавала да прави чужд живот нещастен.
- Може би.
- ...
- Ами Илиян?

Нова глътка.
- Не знам. Особено сега - не можеше да й каже за омагьосването. За да го направи трябваше да мине и през друга информация, което не искаше да споделя. Все още. - Нещата станаха толкова бързо. Хванахме се на тържеството на края на годината.
- Летен романс?
- Летен романс, и сега това... - май още не беше готова да прави решения там, или изобщо да се впуска в заешката дупка - Добре аз сигурно говоря за себе си и драмите си вече час! Ами ти? Трябва да има поне една пикантна клюка около хубаво момиче като теб?

- Много лесно връщаш темата нещо! - не че се беше засилила да ходи, но Люба не беше и стъпвала в бар - Натискала си се с непознат в бар. Как така нищо интересно?
- Е то не беше точно..
- Хич не ми ги пускай тия. - тикна й обратно бутилката - Пий! И разказвай!
- Ама..
- Разказвай!
- Ох, добре де. - Ина почна да се изчерява като шипната девойка на мегдана - Не беше кой знае какво. Предложи размяна за интересен магически предмет и докато се усетя се оказа, че размяната е за целувка... - усети че по-малкото момиче очаква още и се изчерви допълнително - ...и докато се усетя си я беше взел.
- Ужас. Счупи ли му поне носа?
- Не!
- А предмета?
- Някакъв дневник, с който можеш да си пишеш директо с другаря му.
- КАКВО!

Ина примигна объркано, докато Люба се подхлъзна и цопна във водата с плясък.
- Оф, пф.. пфф - сапунената вода не беше от най-приятните, с които да се нагълташ - Какво стана с дневника!!
- Ъъъ остана там?
- Мамка му.
- Защо ти е? Така или иначе другарчето му щеше да остане в оня.
- Как мислиш дали, което и да е писмо което пуснем от тук ще стигне до вкъщи?
-...
- И ако стигне дали няма да е преправено.
- Възможно е, ама как баш оня ще помогне. Той само да извърти нещата знае.
- Може би си права. Не знам...

- Имаме време! - опита се да разведри настроението - И аз нямам база.
- За какво време?
- За база за сравнение!
- Ами Илиян?

Пауза. 
Примигна. Колкото повече прекарваше време далеч от него повече се замисляше. Нещата бяха станали твърде, твърде бързо. Нямаше намерение да се жени за него я. Ама пък той... вийлите не омагьосваха ли мъже?

Ако беше омагьосан?

- Кой е омагьосан? - Ина я погледна объркана, а Люба се облещи насреща й като сърна пред фарове. Не можеше да го е казала на глас нали... - Илиян ли?
- Ъъъъ - о не беше - Ааа.. - потопи се под водата отново. Яговите го взели пустия му Илиян, сега тва как щеше да го обясни. Не можеше да й каже за вийлите... или можеше. Частично?
- Люба?
- Ами такова... не се мисля за кой знае каква красавица, не ме взимай погрешно - истина - Ама леля е разправяла че имаме вийлска кръв във семейството - частична истина - Ииии.. щото нали станаха нещата много бързо, се чудех дали не е, без да искам нали,  омагьосан?
- Хмм.
- Нали... - Беше ред на Люба да се черви. Току що беше казала на момичето, че не може да лъже да си спаси живота и ето че й се налагаше - Такова. - може би ако се концентрираше над причини защо го мисли.. - Не е нормално да си прави татус на първа среща? Нали?

Как се набута в тази ситуация?

Ако е възможно да не дишаш и едновременно да хипервентилираш, Люба го беше постигнала в този момент.

За нейна жалост обаче мозъкът й, в комбинация с виното и ваната реши че няма нужда от филтър между мисли и думи.

- азсъмвийла - Замръзна. Ако не се движи и не шуми Ина нямаше да разбере какво е казала нали? Вече беше отишла отвъд червеното. Руменината сигурно вече беше стигнала до дупето й.
- Ти си вийла? - Не. Чу я, пустия й късмет. Който изглежда се беше удавил още лятото.
 
Може би и тя трябваше да се удави.
Опита се да се потопи изцяло под вода.
Не беше достатъчно.
Опита се да се измъкне от басейна. Успя да се подхлъзне три пъти в процеса. 
Вратата беше далеч.
Дрехите от другата страна, близо до Ина... и мокри от цамбурването й.

Въздъхна.

Вино?
Бутилката от вино вече се търкаляше до ръба на ваната празно. Люба се насочи обратно към тайника и грабна ново... нови две бутилки.
Колко по зле можеше да стане?

- Ако кажеш на някой да знаеш, че ще ти е последната вана това. - седна до Ина и преполови една от бутилките, пъхвайки другата в скута й - Знам... знам къде да те намеря!

Поне като спря да се опитва да излъже сама себе си, за да замаже истината и да излъж... абе все тая, кротна се малко.
Така или иначе жабата избяга в гьола. 
Но май определено трябваше да поработи по уменията си да замазва положението.

- Необичаен е много мил начин да го кажеш. Но си права. Сигурно много го мисля... ама и обикновено чепатия ми характер ги гони, за това  предполагам. - не че го смяташе за свой проблем, като не я харесва някой нямаше да се чупи да му угажда я - Това или им пречи да ме видят като момиче.

Пфф, може би наистина си навиваше твърде много на пръста.
Или не работеше добре с резки промени. Като трансформацията. Новия учебен режим.
Проследяването...
Проследяването! Наистина много се бяха заседяли. Набързо изчисти шишетата от вино и ги скри сред бутилките със смеси за вана.
Неотвореното смали и пъхна в джоба си.
Може би щяха да си направят и дамска вечер в Северен вятър. Пижамено парти? Или просто пак щяха да я хванат дивите.

- Илии си толкова твърдоглава, че не го виждаш.
- Не го чувам за пръв път. - къде го беше чувала? - Това че съм твърдоглава, де.
- Твърдоглава е меко казано.
- Ей! - изпръска я с вода в отбой
- Тамън се изсуших де!

Кикота разведри обстановката.
Може би наистина мислеше твърде много. Все пак стигнаха и до това заключение в гората. Мозъка й просто си тръгваше по неговия си път и я отнасяше все в тъжни и самотни места. А тя се юрваше и юрваше по него.
Просто трябваше да се концентрира над важното - да защитава приятелите си и да е честна с тях.

Другото щеше да се нареди нали?


- Хей Ина..
- Да?
- Благодаря.

край