Не толкова Слънчев коридор

Въпреки опитите й, а те не спряха с бягството през гората. Ирина все пак успя да домъкне Люба до тренировката за Издигнати.
Защо ги избягваше като дявол тамян и тя самата не знаеше, но сега искаше още по-малко да се появи там.
Щеше да има и други ученици.

Които да я видят така.

Не беше сигурна и кое беше по-лошото в момента: че вийлската й кръв ще стане ясна или тъпата рокля в която я бяха набутали. Тази година просто взимаше черешката. Поне нямаше да се опитва да се крие повече, каквото такова.
Значи роклята.
Това беше по-лошото в ситуацията.

Влезна с залата и заби крачка.

Роклята не беше по-лошото в ситуацията.
Арина също не беше, някакси не смяташе, че точно тя щеше да й държи сметка. Момичето се беше подпряло с досада и гледаше с много гняв момчето срещу нея. Габриела, вийлата надзорник в момента също не беше, въпреки злонамерената й усмивка.

- Ооо, малката сестричка най-накрая реши да ни огрее с присъствието си! Закъснявате, Ирина.
- Имахме да разясним, някои неща.

Люба я погледна учудено.. не каза на другата вийла за опита опитите за бягство? Какво беше намислила... или и това беше част от плана й да я подмами? Жената й се усмихна и извади клечка от косата й, преди да я побутне навътре.

А да.
Лошото в ситуацията.
На третата възглавничка с изпъчен гръб и поглед, който не се отделяше от отварата, стоеше Илиян.
Не я погледна дори, което може би беше добре. И тя го бе избягвала вече месец. Така беше по-добре, нали? Чувала бе слухове.. но ... за него все имаше някакви слухове. Не можеше да е толкова зле...
 
@Арина Орлова @Илиян Георгиев 

-Поне не е безполезния Колимечков – каза Илиян.
-Абе ти, отново ли започваш бе ! – озъби му се Арина.
- Илияне ? – учудено каза Люба
-Голуба Бюлбулева, ще те помоля просто да изпиеш отварата. А ти, Арина Орлова, по същия начин. Забавяме начинанието.  – студено отново рече Илиян
-... Илияне.. – Люба тръгва да казва нещо, но момчето беше поело от отварата си.
-Остави го, изгубена кауза е- рече Арина и отпи.
-... Добре- Люба също отпи от отварата си.
 
Момичетата и момчето се „пренесоха“ в тъмна стая. Самата стая бе осветена от едно мъждукащо кандило.  Старинна стая, ще кажеш повече, че прилича на затовр. Или на монашеска килия. Малка стаичка, буквално килийка. В нея се намираше едно легълце, масичка, както и разперчетонасана стара книга. Илиян наистина се учуди какво е това нещо. За пръв път се намираше в подобо място. До момента, само бойни „симулации“  са имали. Вратата беше заключена.  Опитът с Алохамора да се отвори бе неуспешен.
                -И сега какво ? – попита Люба.
                -Ще се оправим ДВЕТЕ ! – подчерта Арина и погледна Илиян с неприязъм. 
                -Ари.. защо сега точно в момента няма нужда от това.
                -Защото Люба, това момче не е онова, което помниш от миналата година. Сега е личната пионка на вийлите. Изпълнява каквото му наредят.  Напада и прятелите си, нали така ?
                -Те нарушават правилата. Правилата са всичко, което трябва да се следва. Мисля,че сме водили този разоговор, Орлова.  Не можеш да кажеш на слънцето да не изгрява, нали така.  А сега ме остави отново да си свърша работата САМ !
 
Последните думи, защо се струваха на Люба толкова познати.

Ина не беше преувеличила като казваше, че Илиян се държи странно.
Не че нападението не беше достатъчно красноречиво, но пък цялото, каквото и да беше това държание, смърдяха на чуждо бърникане.
Не бяха негови думи, а по скоро съшити... от тук от там.

Докато се опитваха да разберат какво се случва със стаята гласът на Габриела се чу около тях.
- Този път задачата ще бъде двама срещу един. - имаше известна доза злорадство в гласа - Да напънем малката ни сестра, не че двамата заедно сте някаква пречка за една вийла... дори и необучена. 
- Какво?
- Илиян може би, но ти момиче? Съмнявам се. Действайте.


Не очакваха от нея реално да се бие с .. 
Раздвижването на Илиян беше без забавяне. 
- Сектусемпра. - той СЕРИОЗНО ли с това ПОЧВА!
- Ти луд ли си?


За разлика от Арина, Люба не каза нищо, но безмълвното Протего я обви в защитен пашкул и отби непонятната атака. Нямаше намерение да ги напада, но тук нямаше и къде да се скрие или да избяга.
За сега щеше да отбива.
Толкова дълго беше отбягвала да дойде тук..  и сега й натресоха това. Да се бие срещу други ученици. Да ги настройват един срещу друг... Каква им беше целта? Какво получаваха от всичко това? Ари надали щеше да я нападне. По скоро щеше да счупи нещо на Илиян.

В килиите го бяха обмисляли, но... Сега не беше толкова сигурна.
И все пак наранил беше Ина!
И още кой знае кой. 
Да природните закони няма как да ги промениш .. но човешките?

Особено когато нараняват хората са за да се нарушават.