★ Куидичен мач „Южен вятър“ v. дом „Лъч“

 
 
 
 

 
 
 
 
 
 
 

Въпросният някой, който си го получи (червеното кълбо, де), се оказа Вихрен.
По някаква непонятна за рижия причина, Белев бе решил да му връчи куофъла, след като бе освободен от ръцете на Шаханов.  Действията на рефера наведоха художника на мисълта, че Белев не следи достатъчно внимателно случващото се на игрището или Вокил успяваше да направи впечатление на способен да се задържи стабилно върху метлата играч, или съдията бе осъзнал, че по друг начин Рен червена топка няма да пипне. Каквато и да бе причината, не беше сега времето да разсъждава върху нея, защото тримата Т* се спуснаха по метличината му, веднага щом бе даден сигнал да подновяване на играта.


Рижият стисна здраво дървото, доколкото бе възможно, със скованите си от студа пръсти, и се понесе накъдето го отвя вятърът. Колкото и да му се искаше да се движи в определена посока,  въздушните течения над игрището имаха собствено мнение по въпроса. Неспособността да определи точното си местоположение на игрището, заради влошената от пороя видимост, не помагаше изобщо на начинаещия гончия да се ориентира в обстановката.  Не така си представяше първия си мач, всъщност изобщо не си представяше, че някога ще участва в куидичен мач, но ето го -  подхвърлян от вятъра върху нестабилна метла, с мокър хлъзгащ се куофъл в скута, летящ в неизвестна посока и преследван от трима настървени за победа гончии, които едва ли се бяха научили да летят преди месец, какъвто бе неговият случай.
Неуверено и не особено бързо се полюшкваше в същата незнайна посока с темпото на полузаспал охлюв, свит почти на кълбо върху метлата си.
- РЕЕЕЕЕЕЕЕЕН! ТЕЯЯЯЯЯЯЯ! -  гласът на Юлий прозвуча някъде пред него.
- КОИ ТИЯ? - опита се да надвика поредната отекнала гръмотевица.
- ТЕЯ, БЕ! ТЕЯ! ПАЗИ СЕ ОТ ТЕЯ! -  продължаваше да реди настоятелно младия заместник-фюрер на отбора.
Внезапно откъм наветрената му страна настана завет и колкото и да бе приятно усещането, не вещаеше нищо добро за  гончията на южняците. 
- КОИ СА ТЕ… -  ситуацията набързо се изясни в главата вихренова, когато дребна ръчичка се протегна към скута му.
 Шансовете му да спечели битка за куофъла клоняха към нула, а вероятността да не завърши  мача здрав все повече наближаваше стоте процента, с други думи – математиката не работеше в негова полза към момента. Вцепенен от ужас, с треперещи ръце рязко издърпа дръжката на метлата си в обратната посока, само за да…


БАМ!


Рамото му изтръпна от болка, а дори не разбра в какво се удари, докато не забеляза силуета до себе си.
- ЕЕЕЕЕЕЕЙЙЙЙ! -  гласът на Юлий прозвуча не съвсем близо до ушите му, надвиквайки бурята.   Въпреки сблъсъка им, второкурсникът си стоеше стабилно на метлата в опит да лети успоредно на няколко метра от него.
- НЕ ТАМ! -  подвикна на съотборника си.
- КАКВО?
Вихрен знаеше, че не играе добре. Всички в отбора знаеха, че не играят добре. Но когато бе констатирал това пред Рея на ежедневните им уроците по летене, тя му бе отвърнала, че няма значение дали играят добре,  важното е да играят умно.
- СИНЬО-ЗЕЛЕНО – извика към Звездинов. По-малкото момче инстинктивно се огледа за Рея. – ОТИДИ НА МОЕ СИНЬО-ЗЕЛЕНО! – изкрещя отново, нямаше време да обяснява, че това е посоката, в която духа вятърът  и така халата няма да получи своя шанс да набута топката в ръцете на вражеската фигура, която отново се опитваше да протяга ръка към скута вокилов - ДРЪЪЪЪЪЪЪЖ! -  изкрещя рижия и с цялата останала му сила метна топката към Звездинов, което му костваше и без това крехкия баланс върху метлата. 


Ако имаше време сърцето му да пропусне удар – щеше да го направи, но светът се завъртя твърде бързо във всевъзможни посоки. Рея му бе казала да стиска метлата и да дърпа нагоре, само дето не беше съвсем сигурен кое е горе. Обаче му се струваше, че е в онази посока, в която периферното му зрение  индикира жълта мантия. Така злополучно  се оказа на пътя на трите Т*, печелейки малко време на Юлий, за да напредне към обръчите с куофъл под ръка.
С все още треперещи пръсти пришпори метлата си след останалите гончии. Знаеше, че не играе добре, но това не означаваше, че няма да намери начин да е полезен на отбора си.
- ЖЪЛТО-ОРАНЖЕВО! НА 35! -  чу се гласът на Карина някъде над него.
Адресатът на съобщението вероятно в момента се носеше в съответната посока. Докато  трепереше от ужас на метлата си, Вокил се надяваше да чуе лелеяния сигнал, слагащ край на мъките му,  уви – такъв не последва.  Но се надяваше поне на Белев да не му хрумне да му връчи куофъла отново. 


*Тримата Т - Тея, Тервел, Тамара.

Знаеха ли наистина Южен вятър как се играе куидич?

Туп.

По-скоро не. Опитваха се, но нека погледнем обективно. Една креслива, кръжаща като хеликоптер майка-капитан, двама самоуверени гончии, едно момиче със страх от летенето, един рижавел, който едва наскоро бе започнал да усеща магията на летенето, един бияч, който държеше бухалката повече като нож, вместо като уред за отбиване на блъджъри и един странстващ пазач, който на косъм се бе отървал от мълния.

-ИИИИИИИИ КОЛЕВ ЗА МАЛКО ДА БЪДЕ СВЕТКАВИЧНО ОТСТРАНЕН ОТ МАЧА! - извика потресено Исмаил, когато средният обръч бе поразен от електрическия заряд и промени краткотрайно прическата на пазача, връщайки го през времето, когато Джъстин все още беше с Бритни и да имаш таралеж на главата си все още бе модерно.

Какво можеше да се обърка в този мач? Освен всичко.

Рея изскърца със зъби, прелетявайки близо до публиката, за да има по-добър поглед върху игрището. Само че, какво и кого да гледа по-напред? Ина ли да наблюдаваше дали няма да се панира, Зина ли да следи дали щеше да прави подавания, Вихрен ли да наблюдаваше да не вземе да падне? Да помогне на Юлий, за да отбележи гол? Или пък снича? Или пък Ясна? Или пък блъджърите? Или пък да слуша какво крещеше коментаторът, за да се ориентира по-добре?

Туп. Туп. Туп.

Сничът. Сничът трябваше да гледа. Очилата, с които бе, грижливо се стараеха да изместват всяка една капка, но нямаше кой да стори същото за цялото игрище. Всичко бе размазано, движенията се вливаха едно в друго и образвуваха една импресионистична мъгла. Или каквото там биха казали Ина и Вихрен.

Туп. Туп. Туп. Туп.

Рея пришпори метлата, възползвай се от адреналина, намести се насред хаоса. Блъджъри хвърчаха злобно, куофълът се подмяташе, някъде в далечината Ина пищеше. Сничът трябваше да е тук. Или поне такива бяха последните сведения.
Вихрен не можеше да лети. Факт. Но можеше да създаде пречки, можеше да създаде хаос и много умело можеше да крои планове, когато е оставен намира и Рея не му крещеше на главата. С неговата “най-добра приятелка” имаха тренировки почти всеки ден и докато единият не разбираше как да накара метлата да се вдигне във въздуха, то тъмнокосата харпия нямаше и представа какво е действията ти да имат калкулиран смисъл.
Вокил със сигурност не притежаваше все още ловкостта и маневреността необходима за един гончия, но пък двама човека, които търсят снич са по-добре от един. Трима още по-добре, а когато целият отбор бе инвестиран в това, шансовете им се покачваха значително.
-Червено, тридесет. - изкрещя Вихрен, когато Рея се плъзна покрай него и се насочи право към обръчите на техния отбор. Сничът бе там.
Цялото игрище бе разчертано от Вокил и разделено цветово, а числото бе обозначаване на височината, на която се намираше малкото, летящо злато. В случая, червеното бележеше стълбовете на Южен вятър, а тридесет бе височината на най-ниския голов стълб.
-Червено-оранжево! - извика пазачът, обозначавайки на Рея, че трябва да кривне вдясно, за да достигне до обекта, който щеше да реши мача.
Стратегията им бе кратка и ясна. Нямаше да оцелеят до края на мача. Почти не можеха да разчитат на защита от биячите. Шансовете им да вкарат голове бяха минимални и единствената надежда бе в Рея. Ако хванеше снича навреме. Само ако успееше да го улови още в началото на мача, щеше да спести мъките на поне двама играчи и всички да излязат победители.
Капките се забиваха в челото на гъркинята, докато тя стискаше метлата яростно, сърцето ѝ не спираше да тупти и тогава мина една невинна мисъл през главата ѝ.

Защо просто не се пуснеш?

Туп……Туп……Труп.

Замръзна.

Рея чу гласа на вийлата ѝ мъчител и рязко усети как всички безсънни нощи се стовариха като триста блъджъра върху главата ѝ.

Отпусни се.

Едно пръстче. Две пръстчета.

Пусни се.

Беше се подготвила, че този мач ще го играе мажоретка – подскок тук и подскок там с много окуражителни викове за отбора, който щеше да има нужда от тях. Уви, в последния момент се оказа, че резервата влиза в игра. Като бияч!
Макар и през последните седмици да бе тренирала почти ежедневно със Зина, това да преодолееш страх не бе толкова лесно. Чувстваше се по-сигурна и уверена на метлата. Тази бухалка обаче…
Когато Рея й подаде дървеното изделие, Ина го хвана като франзела в супермаркета и примигна учудено. До сега не бе стъпвала на позицията, не бе дори хващала бухалка. И си личеше.
Капитанката я изгледа кисело и грубо оправи захвата ѝ, срещайки поглед с нейния. А на Ина ѝ се прииска да избяга и да се скрие някъде.
- Да те видя как ще отбиеш блъджър! - нареди гъркинята. - Генерална суха тренировка.
Това със сухата тренировка да не бе някаква заигравка с ужасното време навън?
Ина размаха бухалката яростно във всички посоки, сякаш бе джедай готов да убие всеки сит на пътя си.
- Спри! Това не ти е фехтовка! Пресвети Сничове, ще имаме нужда от чудо!

Кърпичката беше хвърлена. Метлите бяха във въздуха.
Когато си на нова позиция, на която не знаеш какво да правиш, нещата никога не са лесни.
Първо - този път трябваше да гледа И надолу, за да не я изненада някой хвърчащ блъджър. Къде сам решил да тръгне да я прегръща, къде запратен ѝ от противниковият бияч (по някаква причина).
Второ – бухалката тежеше. За човек свикнал да борави с четка или молив, куидичното пособие бе неприятно тежко в ръката. И на моменти изискваше И двете ѝ ръце.
И трето - да държиш бата и да пазиш баланс, докато те подмята вятърът, не бе лесна задача.

Нейните проблеми обаче бяха нищо в сравнение с тези на съотборниците ѝ. Всички имаха мисия – да помогнат на своя капитан. Вихрен бе гениален, стратегията му с цветове и числа бе невероятна. Отне им известно време да свикнат, но им даваше някакво предимство.
Малката им фурия Зина пък летеше наоколо щастливо, но проблемът там бе друг – колкото и добра да бе на метла, с куидичните правила никаква я нямаше. Часовете прекарани в теория, която Кражова трябваше да научи, почти се равняваха на тези, които Янакиева прекара на метла. И двете обаче имаха пропуски. И Зина бе една лична задача на русокоската – трябваше да ѝ помогне.
- РЕЯ! - чу гласът на Вихрен нейде в далечината. Не можеше обаче да го види, всъщност не можеше да види почти нищо, което бе на повече от два метра заради проливния дъжд.
Един силен повей на вятъра почти я катурна от метлата ѝ, което за малко да накара сърцето ѝ да спре. Ако бе спряло пък щеше да ѝ спести някой и друг проблем. Като целия мач например.

- Някой да направи нещо! - беше отново гласът на Вихрен, какво ставаше?
Зина? Юлий? Насили се да фокусира нещо, започна да лети внимателно наоколо и при всяко просвистяване на вятъра покрай косата ѝ, подскачаше като изплашена котка.
Забеляза проблема – Рея. Беше замръзнала на едно място. Сничът бе ясен – всички го бяха видяли, но тя не помръдваше. Защо?
Вихрен повтори заповедта си, а мозъкът на Ина започна трескаво да прехвърля възможности. Да се приближеше ли до нея? Да извикаше ли? Това май не помагаше.
Позата на другото момиче се промени, тялото ѝ се отпусна - изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да падне от метлата си и да полети надолу.
Като гръм от ясно небе (каквото днешното не беше) един блъджър полетя към нея, тя изписка. Удари го силно с бухалката в неясна посока. Неясната посока се оказа крака  на капитана им. Гъркинята изруга силно, а сините й очи се фокусираха върху Ина.
- ЯНАКИЕВА МАЙ СЕ ОПИТВА ДА УБИЕ КАПИТАНА СИ, КОЛКО УДОБНО! - коментарът на Исмаил се чу. Какво стана с „не ги различавам, всички изглеждат еднакво“ !?
Може би, ако не дишаше, Рея нямаше да я забележи, нямаше да разбере, че това е дошло от Ина? Можеше да е бил всеки...
Чувството на вина сви стомаха ѝ. Едно извинение нямаше да е достатъчно, но ако я гонеше в продължение на месец с извинения, определено щеше да се прости с живота си.
- ИЗВИНЯВАЙ!!! - и наистина съжаляваше за това. НО пък беше проработило. Беше върнало Рея от оня свят  или там, където беше, и я накара да се размърда. - Червено-оранжево, петдесет!
Снича бе изменил съвсем леко позицията си, бе се вдигнал малко по – високо. Ина примижа към малката топка за да бъде сигурна... да, изглежда, че това бяха точните координати.
Докато разярената Рея бе готова да помете всичко живо по терена, начело с Ина, то последната имаше за задача да стане сянка на Зина. Не само да я пази от блъджърите (което да си го кажем честно – нямаше да направи, защото я бе страх от летящата зла топка), но и да ѝ даде насоки за вкарването на един гол. Поне един.
Имаше скромен опит, но го имаше. А не можеха да рискуват белокосото момиче да направи фал, само това им трябваше.
Затърси Зина из играчите, с малкия си размер и бялата коса тя лесно се отличаваше.
Полетя към нея, като ѝ направи знак да тръгва напред, куофъла бе във Вихрен, трябваше само да го подаде на Зина...
- Зина, долу! - нареди Ина, като малката фурия се спусна точно под Вихрен, който удобно изпусна топката си в ръцете ѝ. - ЗАВИЙ!
Зина не бе глупава, но начина по който се бе устремила към противниковия гончия, плашеше Ина. Щеше да се блъсне в него, щеше.... Това можеше да им докара нарушение!
Белокосото момиче скочи от метлата, прескочи гончията и после отново се върна на летателното си средство.
Какво по... троловете! Това не го бяха репетирали, но проработи. Докарвайки микроинфаркт на русокоската.
- Напред, подаваш на Юлий и правите ОНОВА движение. - Онова беше още една сложна маневра, която двете по–малки деца, бяха упражнявали. - Не забравяй – не преминавай през ринговете, хвърли куофъла рано.
Само на един гончия му бе позволено да се намира на 10 метра от стълбовете, нищо обаче не се споменаваше за бияч, затова Ина продължи да лети със Зина, като донякъде го играеше пречка за противника.

 
 

Не стигаше ужасното време, вятърът, пороят, гръмотевичната буря, която някак хич не искаше да стои в далечината, ами и какво, брадата на Мерилин, му ставаше на Тервел днес?!

Тамара беше кисела. И "кисела" беше доста любезно определение за това как всъщност се чувстваше. Тази учебна година беше започнала накриво и дори куидичът не подобряваше особено много настроението на момичето. Вятърът се опитваше да издуха играчи и топки в разнообразни посоки, антигръмотевичвните заклинания искаха подновяван на всеки десетина минути, а този път изглеждаше все едно една трета от гончиите на отбора просто не беше на игрището. Не стига, че си разби метлата още в първите минути, ами и се мяткаше из въздуха като обезумяло келпи. Сега имаха и отбелязан фал, защото явно метлата на съотборника й имаше собствено мнение за летенето и правилата на играта.

Куофълът беше в нея и тя се спускаше стремглаво към противниковите обръчи. Чу, че "Южен вятър" си крещят... в числа и цветове?! Забеляза Тервел да лети малко напред вляво от нея и му подаде топката за отклоняване на вниманието, докато се засили още повече. Тъкмо беше в удобна позиция за стрелба, получаваше обратен пас ииии... нещо червено се стрелна между тях. Зинаида! Трябваше да признае, това момиче летеше добре. Тамара се обърна към Тервел, който изглеждаше все едно всеки момент ще слезе от метлата си и ще започне да подскача из въздуха с по-голям успех, отколкото да накара стария клон да го слуша. Тея не се виждаше никаква. Така че беше сама.

Не успя да догони Зинаида навреме. Но се озова достатъчно близо, че да хване куофъла, след като беше върнат в игра. Всъщност май беше единственият гончия на "Лъч" наоколо и противниковият отбор се опитваха всячески да й отнемат топката. Тея още не се виждаше. Но поне Тервел се опитваше да се притече на помощ.

- Дръж!!!

Тамара запрати куофъла по съотборника си. Той го хвана и с няколко интересни флинта нагоре-надолу полетя право към средния обръч на "Южен вятър". Пресвети Мерилин, дано вкара! И дано този път не влезе заедно с топката.

"Мисля, че е време да се присъединиш към отбора ни по куидич" - това бяха точните думи на Ясна от преди четири месеца. Ако питате Ела, това можеше да се обясни само с липсата на обучени играчи. Имаше желаещи да се включат в отбора, но уменията им на метлата не струваха. Честно казано и третокурсничката не се беше засилила да играе. Беше ѝ добре на сухо върху скамейката. 
  
Какво гласеше закона на Мърфи? А, да! Ако нещо може да се обърка - ще се обърка. И ето на! Капитанът на "Лъч" летеше през игрището с високо вдигната ръка, стисната в юмрук, и даваше знак на съдията за таймаут. Явно се беше случило нещо, но Ела не го беше забелязала, защото беше прекалено заета да размишлява над важни житейски въпроси като "Колко време отнема на капката да достигне земята" или "Дали няма някой буревестник в облаците и заради него времето да е такова гадно? Или може би вилийте нарочно са го омагьосали?" Нямаше да се учуди, ако последното беше вярно.
   
- Ехо... Ела...? - някой се беше обърнал към нея и ѝ говореше може би от 5 секунки или 5 минути (това щеше да си остане мистерия).
- ъъа... Да? - цяло чудо е, че успя да се оттърси от мислите си.
- Трябва да смениш Тея. Имаш три минути. Направи си антигръмотевичните заклинания и излизай на терена! - какво става тук!? Определено беше изпуснала нещо.
  
Три минути, кратко обяснение и няколко заклинания по-късно Ела вече се рееше на 20 метра над земята и се бореше с пороя. Отне ѝ точно 10 секунди да стане вир-вода, защото, разбира се, беше забравила да си направи непромокаемото заклинание.
  
В следващия момент Зинаида мина на метър от нея с куофъла в ръка. Чакай малко! Благоева не беше ли гончия? По една случайност беше, а също така беше страшно очевидно, че няма идея какво прави на игрището. Пришпори метлата към Кражова без никакъв план, хитра маневра и въобще без да го мисли много, много. Сякаш от нищото се появи Тамара, взе топката от противниковия играч и тръгна към обръчите, следвана от Ела, която летеше на няколко метра зад и над нея.
  
- Ела! Дръж! 
   
О, не, не, не... Какво се очакваше да прави сега!? Да стреля? Да подаде? Да бяга? Зина беше плътно зад нея, така че бягството беше безмислено. Огледа се вляво и се провикна на Тервел, но вместо да му подаде, хвърли куофъла към Тамара, която летеше право към обръчите.

- Браво, Елааа! - извика Ясна, когато видя колко добре беше подлъгала Зина и подаде на Тамара, която от своя страна вкара в средния обръч. - Ти си истински лъч светлинаа! - радостно крещеше лилавокоската.

Имаше нужда от тази светлина в тунела. Всичко вървеше наопаки от самото начало на мача, после се извърташе на нови 360 градуса и главоломно се разбиваше на пух и прах. Ясна не си спомняше да са имали толкова трудна игра досега. А дори нямаше предвид изпълненията на Тервел с метлата. Просто нищо не им се получаваше добре. Нито пасовете, нито финтовете, нито тя можеше да помогне и да хване бързо снича и да приключи тези мъки.

Можеше Южняците да не се са толкова умели играчи, но тактиката им беше доста добра. Не можеше да го отрече. Въпреки че ѝ се искаше. Беше разбрала какво правят, но нямаше как да им попречи с каквото и да било. Освен ако Ян не успееше да изкара Рея от играта и сничът да остане само за нея, друго не виждаше какво можеше да се направи в тази ситуация.

Вероятно, всичко това се дължеше на случващото се, което нямаше как да не окаже влияние върху учениците в замъка. И това че за Тервел всичко се беше преобърнало. Тамара и Ела не изглеждаха много по-щастливи. Илиян не беше на себе си. Може би само на Калоян му беше през...

Ала нямаше да се примири. Дори и да беше останала единствената на метлата, дори и проливните капки дъжд да се превърнеха в пирони, пак щеше да продължи да лети. До последно. Докато пръстите ѝ не стиснеха малката топка.

Ясна пришпори метлата си и се изправи точно пред Вихрен, който се канеше да посрещне куофъла. Ау, да и тя можеше да играе като тях.
- Хей, Вихърче... колко е часа? - усмихна се ведро.
- Ъъъ... - Вихрен беше меко казано изненадан от въпроса ѝ.
- Няма значение. - Топката беше подхваната от Тервел, който забеляза отклонението, което направи и явно досетил се какви ги е намислила веднага впрегна откачено-функциониращата си метла. След което Ясна остави гончиите на Лъч най-накрая да си свършат работата и изчезна на някъде. Но не последваха възторжени викове от Лъчковците по скамейките. Е, поне опита. Какво да се прави.

Изчезна от полезрението на Вихрен, така като се беше появила и се насочи на другаде. Тогава видя един лъч светлина, проблясващ над нея. Настигна Рея и ѝ се усмихна.

- Видях го. - рече Ясна, сериозна като Смъртта.
- Така ли? Или нещо ме мамиш? - отвърна Рея.
- Не те мамя. Ще се състезаваме ли за последно... най-накрая да го хванем този мъник. - Седмокурсничката ѝ се усмихна.
- Оу, да. Bring it on! - извика гръмогласната ѝ приятелка.

И двете като по команда излетяха рязко нагоре, към тъмните облаци и студените капки дъжд. Останалите играчи не ги видяха, но публиката веднага ги забеляза и извика радостно. Двете летяха бясно, бързо и безрасъдно. Подбутваха се, в опит да се изместят една друга, да застанат начело и да поведат. Протягаха ръце, ту Ясна, ту Рея и пръстите им се опитваха да стигнат златното топче.

 
 
 
 
 

 
 
Вихрен Вокил
   
  
Зинаида Кражова
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 5/5 – Без забележки.
Индивидуален резултат: 23/25 т.
 
Тамара Язова
Индивидуален резултат: 22/25 т.
 
Ела Благоева
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 5/5 – Без забележки.
Изграждане на увлекателна сюжетна линия в рамките на поста: 7/10 – Страхотно описан пост, но ми липсва по-подробно описана куидична ситуация. 
Правдоподобност, недопускане на преувеличение: 5/5 – Без забележки.
Спазване на сюжетната рамка, заложена в първия пост на администраторите, в постовете на коментатора, както и в предходните постове на други играчи, ако има такива: 5/5 – Без забележки.
Индивидуален резултат: 22/25 т.
 
Ясна Соколова
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 5/5 – Без забележки.
Изграждане на увлекателна сюжетна линия в рамките на поста: 10/10 – Страхотен пост! Добре пресъздадена куидична ситуация.
Правдоподобност, недопускане на преувеличение: 5/5 – Без забележки.
Спазване на сюжетната рамка, заложена в първия пост на администраторите, в постовете на коментатора, както и в предходните постове на други играчи, ако има такива: 5/5 – Без забележки.
Индивидуален резултат: 25/25 т.
 
Маришка Боршош
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 5/5 – Без забележки.
Изграждане на увлекателна сюжетна линия в рамките на поста: 4/10 – Разбрах, че мразиш всичко на терена, но ми липсваше куидича. 
Правдоподобност, недопускане на преувеличение: 5/5 – Без забележки.
Спазване на сюжетната рамка, заложена в първия пост на администраторите, в постовете на коментатора, както и в предходните постове на други играчи, ако има такива: 3/5 – Не си направила връзката с предходния пост. 
Индивидуален резултат: 17/25 т.