Вийла-снакс а.к.а. бисквитки с цветя

Бисквитки! Не беше очаквала това, като видя съобщението на Зинаида, но се беше постарала да извади добро количество.
А и покрай пчелите на Исмаил се беше научила да омагьосва семена да порастват в растение - така й се налагаше да носи много по-малко като обем неща.
Оооо, бисквитки! Дали щяха да са от онези маслените? Бяха й любимите...

- Ааа, Зина?
- Да?
- Ти правила ли си бисквити преди?
- Ти не си ли?
- Не съм, много по готвенето... освен ако не изкаш да ти изпека мръвка на жар или нещо такова. - Белокосото момиче я изгледа с онзи поглед, който просто не вярва, че това което си му казал е истина - Какво? Нямам печка в гората!
- Нямаш ли у вас?
- Не се задържам много. - то ако Илияна не искаше да вечерят заедно, сигурно и тогава нямаше да се прибере - Ям мюсли и бягам.

В ръцете й бяха тикнати голяма купа, маслото и захарта.
- Бъркай.
- Ок!
Продължиха известно време в мълчание, като Зина даваше някоя друга команда и Люба изпълняваше, докато вътрешно си припяваше мелодийка с великолепния текс повтарящ думата бисквитка. Не беше правила масленки преди, беше й любопитно, но не си и представяше точно какво щяха да ползват за печене. И защо беше викнала нея? Рея беше от дома й, нямаше ли да е по-лесно да го направят в общата стая? Рея...
- Зин..
- Да?
- Как е Рея?
- Още ли не си говорите?
- Избягва ме още. Не знам какво да направя... или дали трябва да я изчакам?

- Права си. - Продължи да бърка благоуханната смес. Ванилия? От къде беше намерила ванилия... и портокалова кора. - Може би просто се надявах на тухлите. Те поне минават бързо.


Не си каза нещата на време. 
Винаги се беше старала да им казва всичко веднага, но ето че това... Опита се да избяга от него. 
Сега малко разбираше разговора със Закария от лятото, но и същевременно смяташе все още че е ужасна грешка. Ако някой ден ги пуснеха от тая дупка щеше да му го каже. Ако още беше около Илияна де. 
Можеше и да не се задържи. Като бейби шарк примерно.

Обстоятелствата не намаляваха проблемите които причини. Ни най малко.  Бяха просто обяснение до някъде, но не и извинение.
Но щеше да работи по въпроса да оправи нещата! 
Възобнови усилия в бъркането. Това е. Колкото и време да отнеме ще оправи нещата. Малко щеше да е трудно във сегашната ситуация, но не беше невъзможно.

Няма невъзможно.

Само трябва да диша дълбоко. И да не бърза? Или поне да се опита да не бяга. Ако можеше да стигне до гората може би щеше да се чувства по в свои води. По стабилна.

- Хей Зи, - сети се все пак и за друго, което момичето спомена - Знам че се познаваме отскоро, но знаеш че за всичко можеш да разчиташ, нали? Няма значение кой е по или най добър... или от колко време се знаем...


Пое нова купа за разбиване и този път вкара двойно повече усилия.
Щяха да направят най яките бисквитки.

- Хей, ок е да кажеш "не искам да ме пипат" и без да сме приятели! Късно е де, вече си част от стадото. - Оплези й се преди да вземе тестото за месене. Това поне знаеше как да прави! - Извинявай, че не те питах преди да те гушна.
- Част от стадото?
- Да! И аз не съм фен да нараняват хората около мен, приятели или не. Затова просто стъжнявам живота на всеки който се пробва. - демонстративно плесна тестото на масата и поръси още брашно - Някой ден ще спрат да пробват!
- Не го премесвай, трябва ни по-въздушно.
- Да шефе!
- Защо? - беше ред на Зина да гледа объркано в купите - Защо се обграждаш със слабости?
- Защото, леля е казвала че най-лесно се манипулира сам човек - някой който няма на кой да се облегне и кой да го върне от лош път, като е тръгнал по него. - другото момиче я гледаше без видими реакции - А пък и не е забавно.

Огледа се... с какво трябваше да разточат тестото? Зинаида й пъхна равна права бутилка в ръцете сякаш разчела чуденето й.
- Забавно?
- Ми да. Мога да се мотам в гората с дни и да не се връщам, но накрая е по-интересно като има на кой да разкажа как е минало! - толкова дебели трябваше да е достатъчно - Или пък да има някой в гората да се мота с мен. Пък и е полезно, някой път ако искаш може да дойдеш с мен.

ловкост

Гората! Само да успееха и да стигнат до нея тази година. Щеше да е прекрасно.. може би малък излет със всички заедно. Не си бяха правили такъв миналата година.
Можи би.

- Какво му е специалното на дървото?
- Жилите на листата и смолата са златисти. - Беше попаднала на него една от вечерните си разходки миналата година. Нямаше търпение да ги заведе при него тази... а то какво стана. Продължи малко по унило - И светят на тъмно! Много е красиво, и понякога шепти... може би тази година ще разбера какво точно.

Може би за това й шептеше? Или беше някаква примамваща магия и щеше да я изяде... не че до сега го беше направило. Само си седеше там и пулсираше с меката си златна светлина.
Липсваше й.

В ръцете й бе тикната формичка. И се върна в каменната сграда с каменните студени стени и мъртви обработени дървета.
Не нямаше да се забива в тази дупка сега.  
Пое формичката на... не беше много сигурна какво беше. Или беше, но не искаше дори да го формулира в главата си. Почна да я обръща, върти.
Не можеше да бъде. 
Погледна останалите формички. Май бяха комплект... Сърцата и мозъците вече влязоха в употреба. От ляво на Зина имаше отрязан крак.

Виждаше и другия в кутията.

- Аааа Зи. Какво е това?
- Трилистна детелина.
- Ъхъ... - Може би друг комплект? Детелините не бяха ли с еднакви по дължина листа? - Знаеш ли кой много ще ги хареса тези?
- Кой?
- Исмаил! Трябва да му направим няколко.
- Щом казваш.

- Може да сложим от малките цветчета за очички! Ще станат много сладки - огледа масата - Имаме ли нещо за глазура?
- Трябва ни суров белтък... Нямаше такъв на закуска.
- За следващите ще мина през кухнята.
- Ще има следващи?
- Разбира се! Няма ли да стане само захар и вода и лимон? - В момента, в който го каза се усети как изглежда цялата работа... иъл. Но пък не можеше да каже че момчетата - много благодаря Исмаиле! - й влият добре. Пък като си в дерето - Щеее отива на детелинката.
- Наистина?
- Дааа.
- Сама не си вярваш...
- Ще видим ако пробваме! - Ужасна беше. Исмаил щеше да е горд! Докато Зина й подаваше материали за глазура, мерна друго в кутията с формичките - Хей това статив и палитра ли са?
- Така изглежда.
- Знаеш ли кой супер много ще им се зарадва?
- Вихрен?
- Да! И Ина! Ооооо и може да ползваме цветя за цветовете на палитрата! Или пък за нея катеричка и щото е захарна бисквитка ще е като нейната.
- Имаме ли различни нюанси цветя?
- Тази част е лесна! - мина с ръка през няколко теменужки и те смениха цветовете си под лекото боцкане на магията на вийлата - Тадааааа!

Само за Илиян не виждаше нищо... въпреки, че той още не беше казал нищо. Ина беше права! Той трябваше да направи първа крачка. Той избухна пръв - той ще се обяснява!
Но не знаеше какво да му направи...
Знаеше ли изобщо какво харесва, освен нея и да прави поразии? 
Все пак можеше да приготви нещо, за като дойде да се извинява. Сигурно щеше да е доволен и на сърчице... но беше толкова безлично.
Познаваше ли го изобщо, освен че беше по-мил отколкото изглеждаше, или просто беше удобен...

- Хей, метла и куофъл! - Може би щеше да му намери нещо в кюпа? - Перфектно за Арина.

- Не мисля, че е конкретно - замисли се докато добавя неща в купата - То и... гората не е точно разделена на части. Всичко е свързано помежду си, дали във вплитането на корените в кръговрата на възвръщане. Всичко... диша като едно.
- И все пак, къде ходиш най често?
- Може би към центъра на гората, там където дъхът е най-силен. Не знам дали е конкретно място, но мисля че винаги е различно - Може би в Призрачния Лес това беше там където е дървото й? Чакай. Нейното дърво? Дали това пак не беше нещо вийлско - От както стана... промяната, чувам и по-силно гласовете на растенията. Та предполагам там ще чуя и гласа на гората? Още не съм имала възможност тази година.
- Ще отидем.
- Може би - Гледаше си посърнало съставките докато бъркаше. Колкото повече напредваше годината й натежаваше и това, че не е ходила в леса. Миналите не бе имала такъв проблем. Но и нищо не я спираше да си ходи където иска. Сега... - Зи?
- Хмм?
- Ще хвърляш ли по око на вийлите?
- Какво търсим?
- Някоя по-разбрана... мека? Не знам, някоя която да поразпитам за силите си. Без... без да трябва да се разкривам.
- Още ли мислиш, че е нужно?
- Не знам. Но е някакъв коз, който имаме за сега. Не е нужно да го разкриваме без да е наложително...
- Добре.

Продължи бъркането, продуктите нямаше да стигнат за повече от две дузини сладки май?
Зинаида се беше прехвърлила на печенето на първата партида и само насочваше Люба към следващата стъпка.
Може би не беше чак толкова трудно.

Пък другия път можеха да пробват жълъдово брашно, и пресни яйца знаеше няколко големи гнезда близо до пещерите.
Ако някога излезеше от крепостта.

- За по интересни брашна можем да пробваме да стрием и ядки! Бадеми, орехи... - И тя всъщност знаеше някой друг трик, е беше го правила с лешници в гората като се залута една седмица. Въх, леля й как й се беше накарала, че не е писала че няма да се прибере за вечеря! - Пък съм виждала Илияна и да си прави ядково "мляко"? За някакви рецепти та две в едно - изцеждаме течността и после останалото сухо го ползваме за брашно?
- Може да стане.
- За сурови яйца... ако не успеем да се доберем до кухните, не че е чак толкова трудно. - Почна да мисли на глас. Не беше нужно да е кокоше яйце нали? Можеше да намери подходящи гнезда в Призрачния лес.. - Гората или в краен случай Фермата?
- Не Фермата.
- Дообре. Значи ако имам възможност да се измъкна, ще гледам да грабна. Ако някога се отърва от тъпата каишка разбира се.
- Трябва да ги запазиш до готвенето.
- Глациус би трябвало да свърши работа. - но шанса да стигне до там беше малък - Ако мога пък да се приближа до кухните бих могла да отмъкна малко с "Джевизо"...
- Това не го знам.
- За пети курс е, премества или сменя местата на малки предмети. На няколко метра де.
- Ще ми го покажеш ли?
- Да! Може и за животни да се ползва, от програмата за Вълшебства е.
- А трябва ли да го виждаш?
- Ъъъ, пробвали сме само с такова, което виждаме... ма нищо не ни пречи да опитаме!

- Супер!
- Може ли друга?
- Магия ли? - Люба се замисли, с какво друго можеше да оборудва по-малкото момиче в тези смътни времена 
- Да.
- Какво ще кажеш за "Мравис"?
- Не беше ли трансфигурация това?
- Да! Сменя чертите на лицето - така ще можеш да се измъкнеш от беля. Изисква концентрация и доста внимание, но не е чак толкова трудна.
- Защо не го правиш тогава? Всякя седмица си поне по веднъж в килиите?
- Защото предпочитам да съм там.
- Как така?
- Имам си малко проекта долу, никой не те спира да спиш и да си почиваш. А и не ми се стъпва в Слънчевия коридор.
- Хмм..
- Та за магията. До някъде е като многоликова отвара, но не ти трябва конкретен човек и месеци подготовка. Но сменя само чертите на лицето, та трябва да гледаш ръст и телосложение да са пасващи.

Огледа се из залата, но не видя да има достатъчно лъскава повърхност или огледало. Можеха да ползват и станиолите разбира се, но не искаше да рискува с кофти отражение за първи опити.
- Нямаш огледало под ръка, нали? Ще ни трябва.
- Не.
- Добре дай да съберем бостана и да ходим към баните тогава. Там можем да ползваме огледалата за упражнение.
- Обяснявай в движение.
- Така, значи трябва да си виждаш хубаво лицете. Не станиол не мисля че е добра идея. Насочваш пръчката към частта от лицето....