Магически създания и кои да не галим

Ден почивка от Мелачката. Какво невъобразимо чувство на облекчение. Зианида се беше проснала на леглото си разперила ръце и зяпаше в тавана. Изненадващо, но нямаше сили да се измъкне от замъка и да полети малко с метлата си. „Уф, метлата…“, беше забравила, че всъщност няма метла. Родителите й й я бяха отнели преди началото на годината. Покри очите си с едната си ръка. Не си се седеше в стаята. В главата й взеха да се въртят всякакви идеи за промъкване някъде, правене на нещо забранено… а защо не? Скочи рязко от мясото си и закрачи към вратата на помещението.

-Ти пък къде тръгна?- попита я Рея някак изненадано.

Съквартирантката й си сложи обратно слушалките и продължи да прави… каквото там си правеше. Белокоската се спусна по коридорите към двора на замъка и след време се озова във фермата за магически създания. Малко време с чудатите, прелестни, гушилиш… е някои от тях поне… животинки щеше да й се отрази добре. Там рядко се навърташе някой, та щеше и да е на спокойствие, сама със себе си. Или поне така си мислеше. Използва една от лодките, за да стигне до дългата сграда. Влезе вътре и взе да се чуди към чий хабитат да поеме. Просто взе да крачи с мисълта, че „ще го усети“. Размина се с мрачния дядо Ставри, на когото просто кимна, продължавайки чуденето си. И както си се шлаеше безцелно:

-Ина,- каза типично по нейно му – без емоция.

-А, Зина!- усмихна й се русокоската.

Шестокурсничката точно излизаше от пустинната зала. Направи засилка към по-малкото момиче, в опит да я прегърне, но се спря точно навреме. По един леко неловък начин размаха с ръце и в крайна сметка потупа белокосото момиче по главата. Тя пък на свой ред се подсмихна леко.

-Дошла си при животинките?- все така ведро я попита Ина.

Зина й кимна в знак на съгласие, с онази си лека усмивка. Янакиева я хвана за ръката и бавно я поведе към залата.

Зинаида изгледа рогатите зайчета и се обърна към Ина:

Не това имаше в предвид шестокурсничката, но реши да не задълбава в тази насока и с лека усмивка продължи:

-Бойни зайчета,- хвръли им пак поглед по-малкото момиче.- Искам едно.

-Разбира се,- каза тихо и се изсмя се леко.- Искаш ли да отидем при пухкавелите?

-Да, те са ново попълнение,- пак я хвана леко за ръката и я задърпа.- Като малки космати топчици са с дълъг език. Много популярен домашен любимец са. Обожават да се гушкат и галят. Нямат против и да ги подхвърляш наоколо. Аз не бих, но те се радват.

-Като наръчник за магически създания си, Ина,- каза й белокоската.

Шестокурсничката едвам се сдържаше да не я гушне в този момент. Запази самообладание. Щеше да си го изкара на пухкавелите. Добре, че бързо стигнаха до тях. Навлязоха в хабитата им, а пукхавите топчици заподскачаха около двете момичета. Русокоската седна на земята и награби три, докато други я наобиколиха. Зина стърчеше на мястото си, докато около нея групичка пухкавели се бяха захванали да образуват кръг. Ококори очи и зениците й се разшириха. Ина я погледна, докато гушкаше пухчетата.

-Зин, добре ли си?- попита я леко притеснено.

По-малкото момиче бавно извърна поглед към нея. В очичките й гореше един нов пламък.

Това беше отговорът, който Янакиева получи преди третокурсничката да се просне на земята по гръб. Пухкавелите я налазиха и взеха да се гушкат в нея. По-голмото момиче потръпна. Тя не обичаше да я пипат. Пусна животинките и долази до другарчето си, за да махне от нея сладките създания. Изненада се. Зинаида лежеше с лека усмивка.

-Не… не ти е неприятно да те пипат?- попита я русокоската.

По-малкото момиче сякаш излезе от транс и се надигна леко. Пухкавелите я бяха се настанили отгоре й, но не усещаше нищо. Или поне, нищо не приятно. Само една топлота, която я караше да иска да се разтопи.

-Хм, това е ново,- каза някак изненадано накрая.

Изправи се леко, за да не ги бутне на земята. Седна и хвана едно с ръце. Пухчето мигаше миличко срещу й. Белокоската го приближи до себе си и го стисна между ръцете си, точно както правеше Ина. Топлото чувство се засили.

-Ина, какво е това чувство?- попита, докато гледаше пухкавелът.

Шестокурсничката се подсмихна и се приближи.

-Когато ти е приятно нещо се усеща така,- обясни й.- Не си ли се гушкала преди с животинче?

-Не,- не откъсваше поглед от пухавото създание.

Зина вдигна погледа си към малката, космата армия пред себе си и прошепна.

Двете се запътиха към специалната стаичка. Мястото приличаше по-скоро на огромен аквариум отколкото на стая, като имаше специална стълба и платформа, за достъп до отвора и водните обитатели. Именно там държаха бебетата дъбогчета, който си правеха компания с малки плимпита. Зина се лепна за стъклената стена и с втренчи в облата риба с крака и очите й отново се оголемиха. Ина мина покрай нея и по-малкото момиче я сграбчи и издърпа до себе си.

-Ина-педия, това какво е?- посочи с пръстче.

Кимане.

-Това е плимпи,- заобяснява.- Доста безобидни рибки са. Живеят в дълбините и се хранят основно с водни охльови.

-Плимпи… очите им се използват за правене на отвари,- каза някак замислено белокоската.

Зинаида почука леко с пръстче по стената на аквариума с цел да привлече вниманието на една от рибките. Те не й обърнаха внимание обаче.

-Ще ти кажа нещо любопитно за тях, което ще ти хареса,- продължи Ина.- Не са опасни, но много обичат да гризкат краката и дрехите на нищо неподозиращи плувци.

-Разбира се,- изсмя се шестокурсничката и задърпа леко Кражова.- Хайде да отидем при дагбогчетата.

Белокосото момиче стрелна поглед нагоре, където се носеха крокодило-подобните животинки и с бърза крачка се качи по стълбата до платформата, изпреварвайки Ина. Тя на свой ред настигна по-малкото от нея момиче с метална кофа, пълна със сурови пилешки бутчета. Подаде едно парче месо на Зина и застана на ръба на платформата.

-Ела, натопи го леко във водата и изчакай да се приближат,- обясни й.

Третокурсничката изпълни командата. Едно малко дагбогче, което повече приличаше на дънерче с мъх и гъби по него се приближи до нея. Погледите им се засякоха за миг, а след това животинчето отвори устата си пълна със стотици остри зъбки, захапа бутчето и се гмурна под водата.

-Точно като крокодилче,- подсмихна се леко тя.

-Нали?- Янакиева точно беше успяла да даде месо на друг малък зъбатко.

Изпразниха кофата и поседнаха за малко на платформата.

-При кои животинки идваш най-често, Зин?- попита Ина.

Изсмяха се леко, но този на по-малкото момиче секна бързо. Сви се леко и се умисли. Шестокурсничката го забеляза и се притесни:

Кимане в отговор.

-За какво се замисли?- надяваше се да не прекрачва някаква граница, но реши да опита.

Направи пауза, а след това продължи:

-Още много имаш да учиш, Зина,- усмихна й се меко.- Дай си време. Не можеш да знаеш всичко.

-Знам, знам,- потупа я леко по главичката.- Искаш ли да отидем пак в горския хабитат? Да видим какви други животинки ще се появят?

По-малкото момиче извърна поглед и с една едва доловима усмивка кимна одобрително.

-Идва от думата енциклопедия,- измисли обяснение по-малкото момиче.- Това е голяма книга с много информация в нея на дадени теми. Напомня малко на нашите алманаси или гремоари.

Подсмихна се леко Ина. Скоро се озоваха обратно в горския хабитат, но не можаха да октирят никакви животинки. Бяха се скрили и не беше удачно да ги търсят и притесняват. Е освен пухкавелите, те са първи посрещачи на посетители. Целта на русокосото момиче беше друга и задърпа Зина навин. Отправиха се към пустинното помещение. Върна се към идеята си да покаже на третокурсничката, че не всяко същество е безопоасно, дори и да изглежда така. За късмет, огнените саламндри се препичаха на слънце и по-голямото момиче реши да й ги покаже:

-Виж, това са огнени саламандри,- заобяснява отново Мунгавсия Хагрид.- Раждат се от саламандрови огньове и живеят докато пламъка не угасне.

Някои бяха червеникави, други жълти, трети бели. Имаше дори сини. Ина се усмихна и подхвана отново:

Малката я изгледа объркано.

Зинаида се замисли. Не беше белия. Бялото беше за нагорещените предмети, не за самия пламък. Бяха до учили по отвари. Сети се:

-Кръвта им се използва за някои отвари,- белокоската не слушаше.- Ами ако се отделят от огъня си?

-Трябва ми Carolina Pepper…- измрънка си ниско под носа малката.

Шестокурсничката беше сигурна, че това „нищо“ не вещае нищо добро, но нямаше какво да направи за момента. Може би малките саламандерчета не вяха добър пример, а от големите нямаха във фермата. Но пък имаха големи, винаги сърдити огнени раци.

-Ела, ще ти покажа нещо друго, огнено,- обърна се към по-малкото момиче.

Стигнаха до специалното ограждение доста бързо, а и не се приближиха много. Огнените раци бяха доста агресивни и опасни. Когато Зина ги видя обаче, онези специфични за нея пламъчета грейнаха в очите й. Когато Ина беше казала раци, определено не си беше представила това. Повече приличаха на шестокраки костенурки, отколкото на раци. Черупката им беше красива и покрита с безбройни, многоцветни полускъпоценни камъни в неправилни форми. Ина точно се беше приготвила да обяснява за интересната животинка и как стреля с огън от дупето си, когато Кражова просто закрачи смело към тях. Почти беше стигнала до най-близкото животинче, което издаваше странен и неособено дружелюбен звук, подготвяйки се да стреля срещу малката, когато русото момиче я настигна и я задърпа назад.

-Зин, какви ги вършиш?!- повиши леко тон шестокурсничката, като не криеше притеснението си.- Нали ти обяснявах, че са опасни?

-Да тествам лимитите му,- все така безизразно и сериозно отвърна по-малкото момиче.