Пред покоите на вийлите с малко капани

Сутринта след „пижаменото парти“ две вийли, които Зина не беше виждала до сега, се бяха натоварили с ескоритирането на групичката момичета към трапезарията. Изоставиха ги някъде по средата на пътя до там с поредните закани, но кой ли ги слушаше. Третокурсничката изостана леко назад. Все още умуваше за част от разговора им предната вечер. За Илиян. Толкова беше потънала в мислите си, че дори не беше усетила кога Арина се беше доближила до нея.

-Зина,- подхвана.- Сериозна ли беше за това с мъчението?

-Чудесно,- подсмихна се леко белокосото момиче.

-Искаш ли да направим няколко тестови?- предложи й.

В очите на третокурсничката се появи онова характерно за нея пламъче. Приближи се до по-голямото момиче и попита:

-Вие двете какво си шушукате там?- към тях се беше обърнала Ина.

-Нищо,- отвърнаха в един глас.

Русокоската не им повярва, но ги остави. Ари и Зина си кимнаха, за да затвърдят плана си и се запътиха към закуската. Не че бяха гладни след престоя им в килиите. Може би бяха единствените, които можеха да се похвалят с това.

Двете момичета се засякоха точно пред началото на коридора водещ до покоите на новото ръководство на училището. Усмихнаха се леко една на друга и заоглеждаха за белокоси жени. За момента теренът беше чист.

-Добре,- подхвана шестокурсничката.- Харесаха ми предложенията ти за дъжд от пирони и пламтящи факли. Идеи как да го направим?

Зинаида се заоглежда из коридора и взе да мисли. Не беше дълъг, с висок таван, който не се виждаше от сумрака, който се образуваше, няколко прозореца, леко рушащи се стени, неравни, каменни плочки по пода и портрета на „Първата Вийла“ в дъното. Щеше да е идеално ако могат да проникнат в покоите им. Още повече пакости щяха да им забъркат, но за сега трябваше да се задоволят с коридора. По-малкото момиче бръкна в джоба си, вадейки един галеон. Приклекна, постави го на пода, така че да може да го изтъркаля и без да го засилва, го пусна. Монетата просто тръгна надолу към потрета. Подът не беше равен и имаше наклон. Колко удобно. Извади пръчката си и замахна:

-Би трябвало да стане,- замисли се за миг Арина.

Третокурсничката махна отново с пръчката и измрънка някакво заклинание. Пред тях се появи един сапунен мехур.

-Напълно бях забравила за тази магия,- подсмихна се по-голямото момиче.

-От къде ще намерим крокодили, Зин?- попита някак объркано Орлова.

Белокосото момиче се наведе, взимайки едно от многото търаклящи се камъчета по земята.

-Ще използваме Крокофорс,- заяви доволно.

Чисто хипотетично, всичко казано от Зина беше постижимно. Липсваше обаче една подробност – как щяха да подхлъзнат вийлите? Или по-точно – как да ги накарат да се подхлъзнат в правилния момент? Арина подпря брадичката си с юмрук, скръствайки ръце и свивайки очи.

Кимнаха си и сякаш се разбраха коя с кое да започне. Арина се зае с мъфините и шампанското. Първо прецени най-правилното място за поставяне на предметите, а след това с „подправянето“ на сладките. Следващаа стъпка трябваше да е да омагьоса бутлките, но Зина я прекъсна:

-Идвам да помогна,- скочи до нея червенокоската.- Предястието им е готово.

Кражова хвърли един поглед назад и се подсмихна доволно, като кимна на по-голямото момиче. Приклекна, събираки седем-осем… девет камъчета, които да превърнат в хапещите животинки.

-Едната от нас да трансфигурира, другата да ги връзва?- попита белокосото момиче.

Орлова размаха пръчката си. Всяко едно Крокофорс, носеше крокодилче, което Зинаида връзваше с Инкарцерус. Някои от животинките бяха малко по-големи, други по-тумбести, но определено искаха да хапят. За малко едно от тях да се добере до крака на създателката му, но третокурсничката го беше хванала на време. Търкаляха се недоволно по пода и щракаха с челюсти.

-Добре, сега с Левиосо докато не опрат тавана,- каза Ари.

Изненадаха се, че наистина не се виждаха в образувалия се мрак на високия таван, след като подредиха всичките влечуги.

-Силенцио!- махна с пръчка по-голямото момиче.- За всеки случай.

Захванаха се да създават огромното количество мехури, което им беше нужно, като отстъпваха назад. Стигнаха до мъфините – бяха направили достатъчно.

-Погрижи се за шампанското, аз ще навържа мехурите с отсрещтната стена и зъбатите ни приятели,- каза белокосото момиче.

Ари кимна и се зае с газираната алкохолна напитка, докато по-малкото момиче се захвана с първото Защържащо заклинание, а именно – пукането на множеството мехурчета.

Двете момичета поразмахваха пръчките още малко, за да доизкусурят плана си и скоро всичко беше готово. Тъкмо се бяха захванали да проверяват дали всичко е наред и перфектно, когато по коридора се разнесе ехо. Ехо от няколко различни гласа.

Прошепнаха някак силно и в един глас двете. Зина взе да се развърта. Планът им беше чудесен, но се бяха отнесли и сега нямаха време да се скрият. Щяха да загазят.

-Зи, знаеш ли Итерфумус?- попита я шестокурсничката.

Белокоската кимна в знак на съгласие. Насочиха пръчките си една към друга и прошепнаха в синхрон:

Пуф. Димът Арина се залепи за една от стените и ниско долу до земята, а третокурсничката последва примера й. Бавно се прокрадваха по ъглите на коридора и успешно се разминаха с групата красиви жени, начело с Габриела. Не ги видяха, не ги усетиха. Кудкудякаха си нещо през цялото време, а след малко предводитерлката им възкликна:

-И украса!- каза друга.

-Ауууу, красота!- включи се трета.

Двете ученички въвърнаха нормланите си форми и следвайки стената на коридора се запромъкваха обратно, за да видят резултатите от труда им. Скриха зад една брония, а червенокоската прошепна първо кум по-малкото момиче, а след това към себе си:

Трябваше да са сигурни, че няма да бъдат разкрити. Съсредоточиха вниманието си върху русите жени, които вече бяха нахапали мъфините, а част от шишетата с шампанско вече се търкаляха по земята. Ари се обърна към Зина и бавно размърда устните си, за да може, по-малкото момиче да ги прочете. „Лакомници“ беше думата, която измимикира. Белокоската кимна.

-Оле, дръжте ме!- извика Габриела, която беше залитнала и се беше спънала в едното шише.

Една от сестрите й се протегна към нея, но и тя залитна, повличайки трета със себе си, която бутна четвърта. Доминото беше в ход. Една от другите вийли залитна по-встрани, гушвайки голяма част от съпунените мехури. Това разбира се задейства следващата част от капана – всички мехурчета се спукаха и се посипаха по пода. Габриела взе да се плъзга бавно по лекия наклон на коридора.

-Сестри! Сестри!- викаше отчаяно, но и дезориентирано.

В опита си до помогнат останалите вийли се спънаха една в друга и тупнаха на пода, засилвайки движението им към стената.

-Помоооооощ!- извика една от тях.

ТРЯС! Всички се блъснаха дружно в острещната стена. Ари вече се заливаше от безгласен смях, а Зина погледна към тавана. „Крокодилен дъжд“, помисли си по-малкото момиче и потърка ръчички. Валежът не закъсня. Моментът, в който вийлите се блъснаха в стената, въжетата на влечугите изчезнаха и паднаха върху им.

Жените се оптиваха да се спасят, но бяха дезориентирани от отварата на Орлова и буксуваха на място от спуканите сапунени мехури.