Човек и добре да живее все някога среща Люба

Я виж какво е докарало котката.
Така де леля й.

Обикновено ги нямаше до уикенда.. в повечето случаи. Е този поне беше с гащи и не се опита да се здрависа.
И не беше от моделите.
Поне не беше виждала модел, който да изглежда като оцелял бой с дива котка. А можеше и това да се е случило със всичките драскотини и синки. Всъщност не го е довлякла Илияана, а човека се е появил бягайки от пума/вълк.. може би върколак? Просто е избягал и сега се оглеждаше, сякаш се чудеше в чий дом се е магипортирал без дрехи.

- Илияна! - и двамата подадоха в един глас, последвалите им изречения също бяха в един тон, но коренно различни като въпроси.
- Тука има някъв по гащи?
- Тука има дете?

От другата стая стая се чу само смях и шумолене.
- Събота ли е?
- Да! - Отново в един глас - този път обаче се изгледаха на криво. Този пък какъв си мислеше, че е това си беше нейния дом!
- Ей сега идвам. Люба, не изяждай Макс!
- Не обещавам!

Гледаха се още минута две, докато Люба не реши че й е време за прихапване. Все пак беше обяд, а леля й нямаше да се появи скоро, ако се съдеше по пускането на водата за душ. Не беше я оставила с този... Макс. И той обаче какво сис е разхождаше толкова свойски из дома й?
- Тааа. Откога ебеш леля ми, Макс?

Беше забавно да тормози "прелитащите" както им викаше момичето. Не я интересуваха реално детайли. И знаеше и че няма да получи. Слава на боговете! Но пък повечето, както и Макс днес, се червяха като ощипани девойки. Особено като ги подхванеше сериозно. А този очевидно още беше леко кисел че не е "гадже", а още се навърташе.
- Еми, ако ми е леля, би трябвало да съм й племенница. Освен ако нещо математиката ми се губи?
- Ха, ха.
- Ми т'ва ме пита! - ухили се насреща - Нещо друго ли имаш в предвид?
- Тук ли живееш?
- Дам. - Видя заформящия се ужас в лицето на мъжа. Колко още да го потормози? Беше забавен за тормоз. Май щеше да яде сандвич, да - Спокоойно. През седмицата съм в Мунгав. Чула съм по-малко от колкото съм видяла със сигурност. 

С най нахалната усмивка на която беше способна го огледа от глава до пети, номерът обаче с повдигането и свалянето на веждите още не й се получаваше много добре и ефектът беше основно комичен. За щастие на полуголия мъж в кухнята й мъчението му идваше към края си. Или поне така можеше да се предположи. Душът най-накрая се спря и малко след това Илияна се появи по халат, мятайки друг домашен такъв по Макс.
- Виждам, че не си избягал с писъци. - Илияна си сипа кафе и се присъедини към необичайната двойка на масата 
- Малко му трябва. Дай ми още пет минути.

- Малко да. - Илияна смигна на Макс, но не им се намеси в съревнованието. Все пак ако имат сблъсъци е хибаво сами да си ги изчистят. Ако се стигнеше до нещо по-лошо нямаше и съмнение кой ще си ходи с подвита опашка. Но не смяташе, че ще се стигне до там - Има си и други полезни качества.
- Ииъъъъл. Ям. - Възмущение само на думи, но да го подчертае набута стабилна хапка сандвич в устата си. Дали щеше да посмее да й каже да не яде с пълна уста? - Та с кво се занимааш?
- Тъмни предмети. Семеен бизнес.
- Мм, скучно.
- Моля? - възмущението обаче беше секнато от следващия въпрос в списъка на малката руса напаст.
- Отговора ти. - Голяма работа като е семеен. Като не казваш какво ти е интересно и обясняваш толкова сухо.. харесваш ли си работата наистина?- Имаш ли братя или сестри?
- Шест братя и сестра. Шаркови са...

Звучна хапка, тъпо примигване.
- Шаркови са кво?
- Фамилията ми? - Макс звучеше, сякаш трябва да знае цялото му родословно дърво. За жалост тъй като не беше истинско дърво, не попадаше в интересите на 13 годишното момиченце.
- Еня ме и Китови да сте. Кво си харесваш на работата толкова?

Илияна не можеше и да искаше да се шмугне в разговора, въпреки че Макс й отправяше "Помощ! СОС! Помощ" сигнали. Не че се беше и засилила, по това което Люба виждаше. По-скоро се опитваше да не се задави с кафето си и хвърляше погледи към шкафа с алкохола и после към мъжа.
А Люба дори не се беше развихрила още.