Даргов и Лилиян

Коледната ваканция тъкмо бе започнала и Даргов се бе прибрал във Велико Търново при семейството си. Както си скролваше из фейсбук попадна на едно меме, което го накара да се задави от смях. И по някаква причина му напомни на онова малко, досадно Лиле от училище.
Беше сигурен, че момичето си няма и на идея какво е меме и надали дори имаше интернет. Беше му смешно да си мисли за реакцията й когато й прати.. каквото ще й прати.
Принтира мемето, след което написа на гърба на листа "Весела Коледа, коте ; ) " и го постави в един кремав пощенски плик. Написа името си, като просто "Даргов", след което викна семейният бухал, който щеше да се погрижи "писмото" му да стигне до Лилиян. А той щеше да си чака отговор..., но силно се съмняваше да го получи. Особено след като писмото му представляваше един лист А4 прегънат на четири с картинка на него... и то картинка която не се мърдаше! 
Малката Кардамова щеше да бъде в шок, пълен шок!
@Лилиян Кардамова

Лилиян беше много объркана от скъсаното парче вестник.
Изглежда беше писано нещо на него, ама й беше трудно да разчете.

"ХоХо" това трябва да беше психопатския смях на Даргов. Само той би го написал така. Всъщност защо би изписал смеха си? 
Нямаше време обаче да се чуди повече. 
Или да се занимава да пише.
Приготовленията за вечерта бяха в разгара и майка й искаше да пробва роклята за пореден път. Сякаш беше напълняла в рамките на половин час!

Нищо не му дължеше.
И все пак се опитваше да склъпи някакво писмо. 

Как?

Как да му каже. Да го предупреди. Без да издаде лъжата си?
Имаше ли смисъл? Не е като да й пукаше какво ще се случи с него... нали?

пази се.
бягай.
не оставай сам.

Така и не го изпрати.

Вееси, вдигна накъсанията лист от пода.
Не го отвори, а директно го изгори. Нямаше нужда да знае какво пише. Понякога да не знаеш е по-лесно.