★ Куидичен мач „Северен вятър“ v. дом „Лъч“

 
  

Отбора се оправяше в съблекалнята. Люба все още в ужасната рокля. Опитът на Белев да се пребори с вийлите за адекватна екипировка беше безуспешен - "Достатъчно силна е да се държи сгрята, нищо й няма". Някой ден щеше да изгори ритуално тъпата рокля - ползвайки труповете им за подпалки. Поне успя да сложи предпазната екипировка.
Като изключим нея, останалите бяха добре облечени.
Може би не чак като за снежна буря...
Светло сините екипи на Северен Вятър щяха да са от полза този път.

- Ще ми измръзнат Траяновите ташаци в тоя студ. - Още беше бясна за роклята. Гневът топли обаче, а за бияч е полезен - Не забравяйте Брунемо може да ви държи топли, но и Империвус е важен! Ако сте мокри ще ви е студено особено като летите!

Бягането до тук ги бе сгряло. Като на тренировките. Всеки уикенд. 
- Ясене! - момчето още малко и щеше да й козирува - Единственото движение което те интересува е това на червената топка. Играчите от Лъч са опитни и правят много финтове, движенията им лъжат. Няма значение кой е срещу теб. Колко са срещу теб. В снега може да изглежда, че си сам, но ние винаги сме наоколо. Гледай само куофъла.
- Ари, Кочо, Петре! Къси бързи пасове. Като на хокея!
- Яна.. ми по-добър камуфлаж от тва здраве му кажи. Знаеш какво правиш!
- Слави. Готова за песента на славейчетата? - прекрасно подвеждащо име... в предвид, че и двете бяха биячи 


Всички бяха готови. Поне до колкото можеше тя да им помогне.
- Ии ъъ, знам че се очаква капитанска реч. Ама да си кажем честно освен да джафкам по вас много друго не мога. Тааа.. ако загубите утроявам тренировките!

---

Ако се чудите, как се лети, в снежна виелица с рокля на метла... отговора е много сложно - всичко ти се пързаля. Ако се чудите.. добре аджеба, а как отбиваш тогава и блъджъра? Докато се пързаляш без никакво сцепление! Как си беше увила краката около метлата за стабилност само Люба, и маймунските й предци, си знаеха.
Все пак й трябваха две ръце.

- КЪРЛ!
- СЛАНТ!


Песента на славейчетата.

- ШАЛУОЛ КРОС!
- КЪТ!

Блъджърите се превърнаха в тенис топки за биячките на севера. Никой не беше в безопасност. Дори капитанката на Лъч им избяга в облаците. Е да си стои там, като й замръзнат пръстите ще хване снич ама друг път. Гончиите им обаче..
Ела?
Откога тя е в отбора?
Не успя да се насили да я уцели. Блъджъра мина малко преди момичето да прелети на пътя му и да се насочи за точка. Тц. Няма значение. Най добрата защита е атаката, ако противниковия отбор направи 100 точки, ние ще направим 110.

Ясен върна топката в игра към Арина.

Тепърва почваха.

Рижата ѝ коса се криеше под дебела вълнена шапка, а нея бе захлупила под качулката на куидич-мантията си. Ясен слушаше речта на Люба, ала вниманието му не бе изцяло при капитанката. Неволно или недотам погледът му сегиз-тогиз се стрелваше в далечината към кръга на противниковия отбор, към момичето с забулената рижа коса. Към Тамара. Ето, стори го пак и ето, пак срещна само студения ѝ гръб.

Преди близо две години се проведе международен турнир по свободна борба за момчета в София. За Ясен - първото международно първенство, на което неговият треньор го пусна да участва. Беше студен снежен ден в столицата и повечето улици тънеха непочистени в цвърчаща киша. Обувките на Ясен паднаха в жертва на калната вода дори само за краткото растоянието от колата на родителите му до входа на залата за борба. Ясен си спомни как седеше на тепиха и се разтягаше, зяпайки падането на снежинките през големите стъклени прозорци на залата. Сутрешният сумрак тепърва бе започнал да се развиделява. Малките заледени капчици се трупаха на постели по первазите на кооперациите в съседство и съвсем случайно след време някоя лампа светваше, обягряйки в пламенно оранжево натрупания сняг.

Огньовете разпръскваха уютна оранжева светлина по скамейките на трибуните. Ясен се бе застопорил пред средния обрач и ги зяпаше, докато съотборниците му се разхвърляха по полето, правейки първите подавания за мача. Една странна мисъл мина през главата му. Дали Юлий се топлеше до някой огън там долу... или Вихрен, с когото бе споделил първото си летене с грифон на пристигане в училището? Кой отбор подкрепяха в момента? Щяха ли да ликуват, когато куофълът преминеше през един от неговите обрачи?

-        ЯСЕНЕ! Събуди се!! – Люба профуча с бухалка в ръцете покрай него, а изпод екипировката ѝ се развяше полата на роклята ѝ. Беше наистина снежно бяла и Ясен осъзна, че в това описание липсва всякаква метафоричност. – КЪРЛ!...СЛАНТ!

Ето ги – идваха! Финтовете им бяха майсторски, Люба никак не бе преувеличила в предупреждението си към него. Менкаха се във въздуха като в игра на „Тука има-тука няма“, сменяха рязко височината си на летене и никога не задържаха куофъла повече от три секунди у себе си. Ясен изтърка с гърба на ръкавицата снежинките от очилата си. Под кожените ръкавици на пазач бе нахлузил нормалните си вълнени и сега имаше усещането, че някой му е направил магия за мечи лапи. Арсений, Ела, пак Арсений, гмуркане на двама от гончиите, Тамара, остро подавне на куофъла нагоре, Ела, пак Тамара...Ясен го усети първо по дишането си. Гърдите му се отвориха широко и сърцето му започна да бие в учестено, но постоянно темпо. Светът около него се сви в тесен тунел, който включваше само червената топка и тримата противници. Всеки път изпадаше в този хиперфокус, когато излезеше на тепиха и погледнеше в очите на своя противник. Сега гледаше в тези на рижокосото момиче. Веднага прочете там, това което се бе опитал да разбере по-рано. Тук нямаше да си пазят гърбовете като на симулациите. Тук бяха само и единствено противници. Тя знаеше, че той умее да лети добре, а той знаеше, че тя бе неустрашима. Борбата бе открита.

Тамара хвърли. Куофълът полетя с бясна скорост и Ясен нямаше време да помисли накъде. Просто тръгна. Нещо се удари в носа на чистометката му и го разтресе целия. Бе отбил атаката с метлата си, куофълът рикошира и сега се връщаше отново към обятията на гончиите на Лъч. Ела тръгна към него, Ясен също. Успя да я изпревари само със секунда и то само защото един блъджър мина опасно близо покрай нея. Ясен грабна куофъла, гмурна се право надолу, за да избегне другите двама, и направи силен, остър пас към Арина.

Две минути по-късно и гончиите на Лъч отново тръгнаха в офанзива, като този път пазеха дистанция един от друг. Ясен погледна нагоре. Разбира се, Люба и Славея бяха там, от противниковите биячи нямаше и следа, а един блъджър се рееше удобно в нашата част на полето. Гончиите на Лъч трябваше да внимават много. Тамара пое, бърз пас към Ела, Арсений със засилка напред, Ела към Тамара, Тамара с широк....Фиииу!

-        КЪЪЪТ! – извика Люба някъде отгоре.

Блъджърът пореше въздуха и летеше право към рижокосото момиче. Без да иска или да е способен да го предотврати по някакъв начин, Ясен извъртя погледа си настрани, за да не гледа. Фатална грешка. Секунда по-късно куофълът профуча през десния обръч на Северен вятър.

-        10 точки за Лъъъъч! Арсений, машина! И какъв точен пас от госпожица Язова само... Без-страш-нааа! Дори когато е очи в очи с блъджър. Така се извъртя в последния момент, че дори не можа да я докачи.

Цялото му лице гореше. Ясен улови куофъла и го върна в игра. Какво се беше случило? Не можеше да си позволи това да се повтори. Те бяха противници, по троловете! Изпусна дълбоко въздух, който излезе като облаче пред устата му и запоти стъклата на очилата му. Изтърка ги и започна да следи куофъла с очи. Нямаше да се случи отново, Ясен си го обеща.

  
  
  


  

Със сигурност идеята да се играе в зимни условия кудич бе хрумнала на някой с коефициент на интелигентност равен на стайна температура. Навън дърво и камък се пукаха от студ, но заради тая „гениалност“ играчите трябваше да се навлекат с де що имат дрехи и така поне малко да убият студа. Именно затова Кочо остана видимо учуден от роклята с която бе издокарана Люба. Направо нелепо, с такава рокля навремето са женили момите за да могат да покажат после лесно кръвта от първата брачна нощ, та изникваше въпроса дали ще играят куидич или ще присъстват на сватбата на своя капитан? Все пак щяха да играят и след кратки инструкции и заплахи от страна на госпожица Бюлбулева тимът на „Северен вятър“ бе на игрището.

Изненадващо мача започна доста експлозивно. Бързи пасове, като един от отборите отнемаше, но другия бързо си връщаше притежанието на топката. Кочо ругаеше на ум гадното време, но каквото такова. Трябваше да стисне зъби и да даде всичко от себе си, все пак щом Люба можеше да играе по рокля, то той нямаше оправдание. В крайна сметка, Измирлиев относително бързо успя да се адаптира към обстановката, но за съжаление отборът му вече отстъпваше в резултата, някакъв тип на име Арсений успя да вкара в техните обръчи куофъла, а младият им пазач изглежда проспа всичко. Отговорът на „Северен вятър“ не закъсня макар и не точно в игрови аспект. Един блъджър успя да си изпълни задачата и някаква млада девойка от противниковият отбор бе на земята с окървавена глава. Още един такъв удар и щеше да е на кайма… Направо да си я намажеш върху филийка.

В крайна сметка не можеше само биячите на отбора да си вършат работа, трябваше и гончиите да се намесят и да вземат „думата“. Мача се печелеше от този, който е вкарал повече точки, а няма как да вкараш като не ти функционира правилно звеното, или както казва една футболна легенда „Който играе пИчели, който не играе - не пИчели“.  Вятърът режеше като нож и Измирлиев правилно реши, че няма смисъл да крещи по своите колеги в отбора, защото никой нямаше да го чуе. Потърси с поглед и успя да мерне СуперАри, която по късмет го забеляза. Направи жест с ръка, който гласеше ясно „НАПРЕД“. Пребори се за куофъла с един от противниковите гончии, като за целта си послужи с малко забранени средства, като хвана метлата на някакъв пич от противниковият отбор, но съдията не го видя, тоест няма фал. Пришпори силно метлата си, като леко поглеждаше зад гърба си да се увери, че Арина е след него. Приближаваше головите обръчи отдясно и пазачът на противника се изправи срещу него. Това бе момента на истината, дали щеше да успее да вкара или опонента му можеше да спаси положението. В крайна сметка реши, че е по – мъдро просто да подаде на своята другарка и Ари с лекота запрати куофъла в един от опразнените обръчи. Отново бяха в играта, Кочо вдигна палеца си в поздрав към своята приятелка, а тя от своя страна му отвърна с кимване. Тренировките в крайна сметка се оказаха полезни, щом можеха да се разбират и без думи. Сега оставаше да повторят същото упражнение още стотина пъти и техният търсач да хване снича и победата бе тяхна, толкова бе просто!

Последен мач за сезона. Последен мач с Ясна. Тамара още не можеше да осъзнае как след три години заедно, две от които капитан, лилавокосата фурия вече няма да лети над игрището, няма да крещи наставления преди мач, няма да изстисква най-доброто от тях, няма да крещи радостно след всеки гол.

Но всичко хубаво си има край, а в момента имаха и мач за печелене. Сантименталностите после, когато се съберяха на топло в общата стая на празнуват - победа или не. Навлечени с най-дебелите мантии (Тамара опита да убеди Ела за ръкавиците, но приятелката й не чу и думичка от казаното), "Лъч" вече бяха във въздуха и всички мислеха, че колкото по-бързо приключи играта, толкова по-добре.

Нямаше как да има по-добра комбина гончии. Ела беше най-добрата й приятелка, разбираха се сякаш само с поглед, а с Арсений повечето пъти бяха на един акъл за пакостене. Тримата си подаваха топката като добре сработена машина, без да се налага да се надвикват с виелицата. Но имаше друг проблем на игрището - този сезон за "Северен вятър" обръчите ги пазеше Ясен. Да, трябваше да не й пука, беше само игра, но беше трудно, предвид, че на тренировките животът им зависеше един от друг непрекъснато. Там бяха отбор, а тук - противници. Все едно да се изправи срещу по-малкото си братче, просто не беше честно.

Стегни се, Язова!

Стреля, изключвайки мислите си. Просто поредния син играч, поредния гол, толкова. И тъкмо се зарадва на чистото хвърляне... когато видя как куофълът лети обратно и Ела се втурва да го хване на около метър вдясно от нея. Ама той наистина ли го отби?! Добре де, беше малко впечатлена. За съжаление, другото момиче не се оказа достатъчно бързо и топката беше в ръцете на Арина.

- Щипците на Паркин! - къде чу Арсений, къде го видя да ръкомаха, но разбра какво има предвид.

Не, не, не! Не го бяха упражнявали достатъчно. С Ела не бяха достатъчно сработени, просто не!

- Хайде де, нищо не губим! - момчето продължаваше да настоява, летейки паралелно с тях след Арина. Май от тримата той беше с най-шантавите идеи, но в този случай беше прав. Най-лошото щеше да бъде да изпуснат. Но така или иначе, противниковата гончийка си беше предизвикателство. Ако не действаха в екип, просто нямаха шанс.

Погледна към Ела, която кимна в отговор. Добре, така да бъде. Тамара се стрелна и изравни Арина, бегло видя през снега, че Ела също беше на позиция. Оставаше само Арсений.... Да! Куофълът беше техен! Бързо изви метлата и няколко паса по-късно, вече бяха отново пред обръчите. За съжаление, противниковите биячи също бяха на лице и Тамара почти не усети кога някой беше запратил блъджър по нея. Да му се невиди! Да се обръща на метлата вече й беше станало навик, но признаваше, че беше далеч по-трудно в снежната виелица. Само чу как трибуните гръмнаха при гола на съотборника й.


Едва се беше окопитила, когато видя как Ела пада. Спусна се след нея с възможно най-висока скорост, но твърде късно. Ясна крещеше нещо, Белев свиреше пронизително, но всичко това минаваше някъде покрай ушите на Тамара. За Бога, Ела!

---

Ела летеше към головите обръчи. Не успяха да я разубедят да продължи играта, колкото и да ругаеше Ясна, та бяха възобновили мача след няколко лековити заклинания. Тамара се стараеше да е наблизо, пък майната му на всичко останало - един от техните беше ранен и това беше по-важно от победата. Видя как Ела се олюлява и без никакво предизвестие й подаде куофъла преди да се спусне нанякъде. Да, този сезон имаха лош късмет с гончиите.

Но сега топката беше в нея и тя летеше стремглаво към Ясен и обръчите, готова да отбележи точка. Беше достатъчно близо, когато запрати куофъла към левия стълб с всички сили. За "Лъч". За Ела. За Ясна. За целия отбор, които играеха на терена, заедно, въпреки тъпото време.

Тактиката на Ян да я извади от строя с новина тип „Шог, бонба!” сработи за кратко, но то бе достатъчно, та Ясна да набере преднина и да я остави да диша прах, сняг, студ, каквото там дишаше след нея. Трудно. Дишаше най-вече трудно, когато пришпори Сребърната стрела толкова, колкото можеше и се впусна след по-голямото момиче. С Калоян щеше да се разправя по-късно, да, с цялото му име, сега трябваше да скъси дистанцията някак и да изравни шансовете им за победа, иначе... иначе за нищо не ставаше и Люба щеше да я подлуди. Пък със себе си нямаше да иска да съществува в една вселена. А можеше да си напусне отбора мирно и кротко, ама не, трябваше да убеждава Ари да не се маха, трябваше да се прави на самарЯнка, било много хубаво да се играе куидич... Хайде, играй сега, като много знаеш.

Играеше.

Вятъра свистеше в ушите ѝ, по защитните  ѝ очила се лепяха снежинки, ръцете ѝ се схванаха, къде от студ, къде от стискане дръжката на метлата. Трябваше в момента да замръзва, но нещо в нея гореше силно и ярко като клада и сякаш някой хвърляше в нея още и още материал, с който да я поддържа така, че пламъците се опитваха да оближат небето. Нищо не чуваше, само бученето на собствената си кръв, която препускаше като стадо диви коне и някакви откъслечни подвиквания, които се носеха като семенца от глухарче около нея. Нямаше време за тях, имаше цел и я наближаваше с всяка изминала секунда и нищо не можеше да я спре...

Освен блъджър. Кой го беше запратил след нея, Яна нямаше как да знае, но бе толкова близо до това да я удари, че при разминаването им ѝ се стори, че чу профучаването му. Ако имаше време, щеше да спре и да се паникьоса както трябва, да сложи ръка пред гърдите си, сякаш това щеше да забави дивия бяг, в който се бе впуснало сърцето ѝ, но нямаше и затова просто продължи напред. Времето днес беше изключително гадно и изключително малко, а тя беше като една стрелка, която бързаше ли, бързаше, надбягвайки се с него, с едно лилавокосо момиче и със самата себе си. Стисна дръжката на метлата още по-здраво и си представи, че и тя е вятър, че никой не може да я догони, че няма да спре, докато не достигне онова, което преследваше така настървено.

"Ако можеш да избягаш от върколак, можеш да догониш един снич, ако можеш да избягаш от върколак, можеш да догониш един снич, ако можеш..."

Да догониш Ясна.

"Мога."

Можа. А сега?

***********************************************Преди началото*******************************************************

Беше изминала цяла седмица от пристигането му в "Мунгав" и Тео имаше възможността да се запознае с всички от дом "Лъч". Поради тази причина знаеше, че днес предстои мач на отбора срещу този на "Северен вятър" и той не смяташе да го пропуска. Още от "Хогуортс" бе запален по куидича и въпреки нерешителността да се яви на проби за отбора  на Рейвнклоу си остана заклет фен и присъстваше на всеки сблъсък.
Днес не бе по - различно и студеното време нямаше да го откаже. Ясна Соколова, капитан на отбора, на няколко пъти напомни на своите съдомници началния час на двубоя и как тяхното присъствие като публика е от съществена важност за всички играчи.
Петокурсникът навлече един пуловер и полареното яке, верен спътник в минусови температури, и се запъти към куидичното игрище. Играчите на "Лъч" вървяха пред него с бойна стъпка, а съпровождащата ги Ясна приличаше  на военоначалник съпровождащ ордата си към поредната голяма битка. Поне богатото му въображение така си я представяше, а не че момичето имаше застрашителен вид, даже напротив - от краткото им запознанство си беше направил извода, че тя е много позитивна и добронамерена личност.

***********************************************По време на мача******************************************************

Теохар гледаше от трибуните какво се случва и се стараеше да е в тон с останалите от дома, които бяха пристигнали да окуражават своите фаворити. Е, не си направи труда по - рано да научи някоя от песните, но и те не бяха много сложни - няколко на брой, съдържащи няколко реда в себе си, които се повтаряха по четири - пет пъти.
Вниманието му бе насочено най - вече върху играчите от неговия дом, но от Северен вятър разпозна и Арина, с която бързо се бяха сприятелили. Да кажем, че се изненада от участието й в кудичния отбор щеше да бъде лъжа.
За негово съжаления тя току - що беше запратила куофъла през един от обръчите зад пазача на Лъч и Тео се опита да разбере кой от отборите води, обаче не откри къде е поставено таблото с резултата. От свистенето на вятъра в ушите му не успя да чуе и какво обявява коментатора на мача, та си остана с надеждата, че неговият дом има преднина.
Тръпнеше да види как ще продължи мача, но неговото подновяване нещо се бавеше, а Ясна и останалите от дома се бяха събрали около едно от момчетата в отбора, май беше гончията, а не бияча, и го гледаха разтревожено. Ако не се лъжеше, това бе първокурсника и голям талант на отбора, ала сега се снижаваше към земята придружаван от Ела Благоева и Тамара Язова.
Концентриран върху тази картинка, Зиези изобщо не разбра кога до трибуните е долетяла Соколова.
- На Арсений му е много лошо и не може да продължи. Затова ни трябва заместник. - петокурсника се огледа и установи, че около него има десетина от Лъч, но нейният поглед не намираше нито един от тях. -Тео, за теб става въпрос.
- Ама...Аз ли?
- Можеш да летиш, нали? И знаеш правилата на кудича?
- Да, обаче не съм присъствал на нито една тренировка.

- Именно. Не те познават. Ще бъде изненада, хайде. Ще бъде изненада и за мен - тихо си промърмори момичето с лилавата коса и се втурна към съдията, навярно да дава обяснение за предстоящата смяна. А Тео, леко стъписан от случващото се извади магическата си пръчка и направи призоваваща магия, с която да "извика" една раздрънкана училищна метла(ах, Теохаре, защо си забрави своята Комета 260 у дома и не писа на родителите си да ти я пратят) и чифт раздърпан и на кръпки спортен екип. Помоли се на ум на всички висши сили тов старо дърво да не го самоубие до края на мача и се оттласна от земята.

***********************************************Вече в игра*******************************************************

-Хора, Тео ще е новият ни гончия за този мач. Тео, това са: Ела и Тамара, другите гончии; Тея и Ян са нашите биячи, а Илка е пазача на отбора. Нямаме време за нов план - Соколова погледна към съдията, който правеше някакви неясни за Зиези знаци, а играчите на Северен вятър вече заемаха позиции по терена -така че ще импровизираме.
Мъжът между двата отбора наду отново свирката и играта беше подновена. Тренева подхвърли червеното кълбо на Ела, а до нея със същата скорост се движеше Тамара, докато Тео продължаваше да съжалява за грешката си да забрави личната си метла у дома, защото тази, на която летеше в момента се движеше като болен охлюв. Ян фучеше над него и стискаше здраво своята бухалка, като ту се озърташе за блъджъри, ту му правеше сърдити гримаси все едно от петокурсника зависеше тая бръкма да е по - бърза.
Ситуацията пред него бе следната: Язова и Благоева се опитваха да си подават куофъла, но гончиите на Северен правеха всичко по силите си да им пречат, а при ситуация трима на двама, в такова мразовито време, си бе истински подвиг да постигнеш успех.
Затова и двете му съотборнички се забавиха с атаката, което пък позволи на резервата да съкрати разстоянието между него и останалите петима и вече бе само на метри от "горещата" зона на терена.
Ела го видя и обърна метлата си към него, повличайки и Тамара, явно двете момичета имаха някакъв план за действие, който по някакъв телепатичен път щяха да споделят с Теохар. Гончиите от Северен вятър се втурнаха да ги преследват, а дистанцията между новопостъпилият ученик и другите вече не съществуваше.
Само че имаше малък проблем. Ела летеше право срещу него.
Три. Две. Едно. И...
Точно преди да се сблъскат, третокурсничката подхвърли куофъла на съотборника си и полетя нависоко и в обратна посока, с което се озова точно зад гърба на Орлова и компания и заръкомаха. Тео разбра намека и впрегна всички сили за да хвърли кълбото колкото се може по - нависоко в посока Благоева, ала нечии чифт ръце пресече подаването почти успешно.

Шест метли полетяха надолу. Кой щеше да бъде по - бърз?

  
Ясен Тошев
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 5/5 – Без забележки.
   
   
Ян Маджаров
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 5/5 – Без забележки.
Индивидуален резултат: 25/25 т.
  
Тамара Язова
Индивидуален резултат: 23/25 т.
  
Яна Вълканова
  
Арина Орлова
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 5/5 – Без забележки.
Индивидуален резултат: 23/25 т.
  
Теохар Зиези
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 5/5 – Без забележки.
Правдоподобност, недопускане на преувеличение: 5/5 – Без забележки.
Спазване на сюжетната рамка, заложена в първия пост на администраторите, в постовете на коментатора, както и в предходните постове на други играчи, ако има такива: 4/5 – Въпреки че героят се включва посред мача, ми се искаше да има връзка с предходния пост.
Индивидуален резултат: 23/25 т.