Карти, зарчета и малко фъстъци

@Бранимир Даргов  

- Оп, място за трети? - непознато момче отвори вратата, почуквайки по нея. 
 
 - Ти пък кой...

 - Не сме се виждали май, Симо съм аз. - Симо прекъсна Даргов, което не се понрави особено на петокурсника. Дългокосият махна с ръка и Зина му се усмихна тихо.

 - Северен вятър, айде не. - Даргов не можеше да си обясни странната поява на седмокурсника, а и не искаше, след като веднага забеляза синята вратовръзка под черната му мантия. - И така сме си добре.

 - Повече е по-забавно, сенсей - мъдро отбеляза Зина, поради което Даргов се оказа малцинство.

  Симо влезе в стаята, а мантията му се развя отзад. 

 - Добре е някой да ви опази от богърта, ако реши да излезе от котела. "Генерал" ли разцъквате? - лицето на седмокурсника грейна. Е на тази игра му вървеше доста. Другите двама малко бяха ококорили очи след спокойно поднесената информация за богърта, но Даргов вече бързаше да почне нова игра и да натрие носа на малката, така че не я остави да пита за никакъв богърт.

 - Да, нова булка - нов късмет. Хвърляй заровете! - Симо зае място до Зина и взе петте зара в шепи. Разджурка ги малко и хвърли. Тройка, двойка и три четворки. 
 
 - За каре. - заяви Симо.
 
 - Десет фъстъка, че няма да го бъде това каре. - Зина се избута част от спечелените ядки от предишната игра с известно задоволство. Започваше да ги разбира нещата.

 - Двойно, от два пъти.

 Хвърли пак, но удари на камък. Хвърли пак и взе, че му провървя. Даргов беше впечатлен, но не се остави да му проличи. Щеше да го оглежда добре тоя чудак дали не мами.

Симо хареса тия двамата, а и честно казано беше почитател на дребния хазарт още от горските лагери в основното училище на мъгълите. Насладата от всеки спечелен фъстък и най-вече всяка загуба на такъв запалваха в него нетърпение за следващ рунд. Добре, че не бе хукнал по казината, че техните като нищо щяха да му отнемат избора за местообитание, принуждавайки го да си търси някой удобен (и предвид ръста му - двуметров и отгоре) кашон по тъмните улички на "Кайсиева градина". 
 След последния изгубен рунд на Даргов, придружен от пуфтене и обвинения в измама към Зина, някъде иззад гърба на високия петокурсник се дочу счупването на нещо керамично. И голямо, Симо знаеше, как звучат счупените саксии.
 Не беше саксия.
 Беше котел.
 Дотук добре.
 Но когато от легналия потрошен съд изпълзя черна сянка, и тримата отрезвяващо от хазарта си спомниха какво представлява тя, когато сянката започна да изпълва неясни форми, докато пред смаяните им погледи не се появи една тъмна качулата фигура. Очите на тримата с ужас наблюдаваха как тя бавно вдигна длани и смъкна черната качулка, която криеше бяло съсухрено лице на възрастна руса жена. Тя се взираше право в Манев със своите очи с... абсолютно черни ириси. Там нямаше нищо. Мрак. Мрак, който бавно изсмукваше щастието на Симо на дози. Устните ѝ разкриха жълти остри зъби, които образуваха крива усмивка.
 Не, че не бяха уплашени, но Даргов и Зина не знаеха коя е тази жена. Само че Симо знаеше.
 Това бе тя. 
 Параскева. 
 Той я бе виждал само на една картина в "Мунгав" и на няколко страници от едни стари книги по история на магията. Но онези рисунки бяха останали в подсъзнанието му, чакащи заедно със страшните истории за нея да съчинят това изчадие, било то и само от богърт. Симо впрочем бе забравил за него. По невроните му се отприщи някакъв поток на неистов гняв и той грабна пръчката от вътрешния джоб на сакото си.
 - БОМБАРДА!
 Катедрата се взриви, но вещицата се бе преместила встрани. Тя го гледаше с черните като нощ очи и се усмихваше все така с кривите си жълти зъби. Симо извика. Не му пукаше дали е готов или не.
 - ИНСЕНДИЛИТО!
 От върха на пръчката му се материализира познатия огнен камшик, който бързо се уви около вещицата и започна да я притиска. Гримасата ѝ издаваше, че тя се души, но Симо не отпусна захвата си, а точно обратното. В очите му гореше огън отвъд отражението на заклинанието, огън от жестокост.
 - Хей, смотльо! - Даргов хвърли един от заровете по Симо и камшикът изчезна в небитието. Но точно преди да се вбеси, вещицата се стопи в сянката на богърта и той прие формата на мъж, отново облечен в черна роба, с черна набола брада и късо подстригана глава. Лудият му поглед играеше по момичето.

Косата на Симо имаше вид, все едно подземията бяха метени с нея два месеца. Зениците му се бяха разширили, а той... той мълчеше. Един отключен страх, една наранена чест и едно "Ридикулус", което не можа да изрече. Дявол, той знаеше как да се справи с богърта, в трети курс той още имаше вид на Зоя Павлова и Симо лесно се бе справил с нея, но сега... Трябваше да се вземе в ръце по-скоро.
 - Изглеждаш пребледнял. - отбеляза Зина. Вече бяха седнали на масата и заровете бяха готови. Манев не помнеше кога бе седнал на мястото, нито пък как. 
 - Да играем - той предпочете да смени темата все едно последните събития не се бяха случвали.
 - Какво пък толкова му мислихте на тоя богърт не мога да разбера. "Ридикулус", бум, готово. Ти вади заровете - Даргов посочи русокосото момиче - а ти - пръстът му вече бе протегнат по посока на Манев - намери зара, дето ти го метнах.
 Самият Даргов тръгна да си пали цигара.
 - А защо ме замери със... зар? - подходящият момент Симо да зададе този въпрос дойде, докато търсеше въпросния зар по дъсчения под. - В смисъл... сигурно, за да не го удуша и да не ни гони Министерството, че сме убили невинно създание?
 Даргов изсумтя и цигарата се завъртя в устата му.
 - Просто ми дойде отвътре... смотльо.
 Зина се изкикоти. Нямаше само тя да я кара с прякор тук, я! 
 Симо пък се усмихна. Нямаше нищо против новия прякор. Я, ето го и прословутият зар!...

***

 Ред на Манев. Три четворки, тройка, единица. Решено, щеше да прави четворки. Хвърли втори път. Още една четворка се показа. Не обичаше да си изсилва късмета, но му се залагаше. Нямаше нови постъпления фъстъци от няколко рунда.
 - 5 фъстъка, че ще изкарам пета четворка.
 - 10 фъстъка, че няма. - контрира петокурсника, седнал срещу него. Не че имаше много фъстъци в себе си, но поне не се предаваше тоя Даргов. Е, какво пък.
 Хвърли трети път. Шестица и четворка. 
 Беше загубил тренинг с богъртите, но поне още го биваше в хазарта.

 
 
 
 

Последен рунд. 
 Правейки равносметка, един средно интелигентен човек би могъл да зебележи, че засега Зина беше скрила топката на момчетата без всякакво съмнение. До нея се беше събрала една купчина от фъстъци, която, подредена фъстък по фъстък, би могла да настигне, а защо не и да надмине по височина неосъществената Вавилонска кула, а пък и точките и не бяха никак малко. Даргов пък още не бе преживял (вътрешно, личеше му, че такива неща предпочита да си ги изживява вътрешно) последната си победа, но, уви, точките му бяха към петдесетина. А пък Симо... той беше някъде по средата. Почти стотина точки, които можеха да се кажи-речи удвоят, ако късметът заемеше негова страна този така важен последен ход. Беше му останал ненаправен генерала и, по всичко личеше, той щеше да играе именно за него. Нямаше да го умува.
 Хвърли веднъж. Три шестици, тройка и единица. Дотук прекрасно. Задели шестиците.
 - Ако направиш генерала с шестици... - започна Даргов залога си, но тук явно удари на камък. - ...дребосъкът ти дава всичките си фъстъци!
 - Абсурд, сенсей, в никак... - петокурсникът бе измърморил "Силенцио" и Зина не довърши мисълта си.
 Симо вдигна рамене. Каквото има да става, ще става.
 Хвърли втори път. Четворка. Вторият зар се скри зад ръката на Даргов. Той я вдигна и... шестицата погледна Симо със всичките си шест очи. Дали имаше същество с толкова?
 В седмокурсника се надигна вълна адреналин, но той побърза да я спре. Обичаше да си напомня, че човек не бива да се радва твърде рано. Другите двама гледаха заинтригувано. Манев задели и тази шестица.
 Хвърли трети път...
 ...двойка.
 Зина плесна с ръце от възторг и започна да размагьосва заровете, а Даргов я погледна свирепо. Дребно, пък гледай как му върви...
 Заровете отново се превърнаха в карти, Зина захрупа от купчината с фъстъци, Даргов примлясваше за последно с дъвката, а Симо... той беше някъде по средата на това.
 - Акцио фъстъци! - и няколко от ядките на Кражова се понесоха към шепата му. Нямаше как да ги изяде сама всичките в крайна сметка...