Просветление по древни руни - Кабинетът на Галя

@Галя Колева

Не беше особено впечатлена от оговорката им с Лилиян относно потенциално алхимичната й находка. И да откритието си беше нейно, назависимо какво трърдеше четвъртокурсничката, но нямаше избор да откаже. Иначе щеше да загуби дървената кутия, вероятно завинаги. И не, не се притесняваше, зе може да бъде наказана за това. Никой друг в училището не се беше поинтересувал поне малко от алхимия. Освен Вихрен, който й беше помогнал преди. Никой дори не беше споменавал тази част от магическия свят. Дали пък и Кардамова не искаше да научи алхимия? Нима се сдобиваше с още някой, с когото да обсъжда това поделение? 
-Надали,- каза на себе си, а тайно се надяваше да греши.
Беше гушнала отмъкнатото сандъче и се движеше с бърза крачка из коридорите на Северната кула. Стигна до стаята по древни руни и взе да мисли. Не беше предопредила, че ще идва. Не беше говорила с Колева за уроци. Дали можеше просто да се появи така? Е, ако не можеше поне щеше да си уговори консултация. Засили се да почука, но се спря и погледна към предмета. Дали не беше по-добре да дойде без него? Поклати глава:
-Прекалено много мисъл, Зинаида,- каза сама на себе си.
Почука. Нямаше отговор. Почука отново, по-настоятелно. Пак нищо. Пое си дъх и бутна вратата. Тя изскърца и пред нея се появи учебната стая. Не беше влизала до сега. Огромните дъски за писане грабнаха вниманието й, както и подредбата на чиновете. Беше нехарактерно, странно, ново… подсмихна се. Беше чела разни неща за руните, но още не ги беше изучавала. Нещо я погъделичка отвътре, че час по-скоро иска да се озове именно в тази стая, по този предмет. Припомни си, че Колева не бе отказала помощ на никой любознателен ученик. Тя не беше ли точно това? Стисна здраво сандъчето и се огледа. Забеляза синята врата между дъските, на която пишеше “офис”. Кимна сама на себе си, че там трябва да опита късмета си и прекоси стаята. Бавно. Тъй като все още оглеждаше наоколо. Почука два пъти на вратата, а отвъд се чу:
-Да?

Галя се беше настанила на бюрото и преглеждаше последните домашни.
Може би беше твърде ларж със някои ученици. Беше й ясно, че повечето нямаха интерес към руните одвъд базовото им ползване за превод, код и някои базови магии. Това, че можеха да се преплетат в много по-сложни системи. Е тези, които се интересуваха им личеше. Проблема беше, че тези които не проявяваха какъвто и да е интереес правеха все по-малко и по-малко, и от известно време не покриваха и голия минимум.
Погледна вийлата в креслото.

Проблема може би не беше в учениците.
Почивката им беше показ... Почукването я извади от размишлението. Не беше необичайно, но не очакваше никой точно сега.
- Да? - Малка белокоса глава се подаде леко плахо иззад вратата. Ученичката не й беше позната, беше в цветовете на Южен вятър - сигурно и по-нисък курс? - Заповядай. Не мисля че си била все още в часовете ми?
- Не, трети курс съм. - Момичето хвърляше погледи към дремещата вийла на фотьойла, но се настани на стола срещу бюрото, обръщайки й гръб. Мария в този момент се пресегна в съня си и отпи от чая пред себе си. Имаше лек баланс между сънното й и будното състояние, да. Иначе щеше да бъде твърде очевидно, че е под чуждо влияние за собственото й съзнание. Но докато балансът беше постигнат, сама нямаше да се усъмни, не без нужда й трябваха месеци да си спечели тази свобода. Нов поглед към русокосата жена от страна на детето. Дали се притесняваше от присъствието на вийлата? Не го показваше активно поне. - Зинаида Кражова.
- Приятно ми е. Искаш ли чай, кафе?