Индекс
170
Сила: 26
Издръжливост: 18
Интелигентност: 20
Ловкост: 18
Магия: 30
Късмет: 20
by Урока по летене бе приключил. Те бяха загубили. Да, ТЕ. Идеята на състезанието с килимчета бе всеки да има свое килимче, което да управлява и на което да лети. А пък правилата наложени от гъркинята бяха който загуби да чисти екипировките. Работата бе там, че по средата на състезанието Даргов бе предприел опит за покушение над килимчето на Рея. Тя от своя страна нямаше намерение да се предаде без бой. И така от цялото дърпане - я на ляво, я на дясно, двамата бяха изхвърлени от летателното пособие, останали последни и следователно загубили.
- Ако не се бе опитал да ми вземеш килимчето-
-Ако просто ми го бе дала...
- ЗАЩО ДА ТИ ГО ДАВАМ? - Гласът й се бе повишил с няколко баншита (тъй де, след като той бе мерителната единица на Южен, то тя бе тази за децибели, октави и прочее, схващате).
- Защото летя по-добре от теб. Стига си викала!
- Ако летеше по-добре от мен защо не си в отбора? И кой си ти да ми казваш какво да правя?!
- Защото не искам да се занимавам с глупости. Млъквай... - бяха се спрели насред двора, а Даргов я гледаше с намръщено изражение. Вратът му започваше да се схваща. Не можеше ли като всяка нормална жена, просто да му удари един шамар, да го сръга в ребрата или някое друго място и да продължат по пътя си - тоест към килера с екипировка. Защото започваше да го боли вратът на гледа надолу към Рея. Или това бе нейното наказание за него?
- Килимчето бе мое, ти загуби, ти ще чистиш! - тя се опита да си тръгне, но той я улови бързо за ръката и дръпна към себе си.
- Ааа, не си познала, принцесо. Килимчето бе твое, следователно ти загуби... ти ще чистиш.
- Смееш ли да спориш с мен??
- О, да! - подсмихна се.
- Чалгатронтие те взели!!
- Оууу, това не трябва и на врагът си да го пожелаваш, ма! - започваше леко да му писва. Ако той щеше да чисти, то и тя щеше да чисти. Ако тя нямаше... и той нямаше. - Камък, ножица, хартия кой ще чисти.
- Камък в главата ти и ножица между краката ти. - това му беше достатъчно. Хвана я като чувал с картофи и я понесе към килера с метли, топки, бати и прочее. Щеше да я набута там и да я заключи. Преди вечеря щеше да прати Юлий или някой да я прибере, колко му беше.
- ПУСНИ МЕ, МАГАРЕ ТАКОВА!
- СТИГА ВИКА! ЧЕ И АЗ МОГА! - опитваше се да догони баншитата на Рея, но без успех. Никой не можеше да надвика гъркинята. Дали пък не трябваше да помисли за кариера на оперна певица, ако не й се получеше с куидича? Или професионален викач.
Можеше вече да си я представи. "ЦАРЕВИЦА, ТОПЛА, ПРЯСНАААА, 2 ЛЕВАА, МООЛЛЯЯЯЯ" . Или нещо от тоя сорт. Пък и по бански щеше да изглежда секси, без съмнение.
- Ще ти стъжня живота. - изсъска Рея в ухото му толкова тихо, че това го накара да потръпне. О, да. Всички се плашеха от викането й, но съскането бе къде къде по-страшно.
- По-лош няма как да го направиш, най-много да го разнообразиш, сладка. - с тези думи я пусна на пода в малкото килерче, а главата му се удар ив ниският таван. - АУЧ!
- Така ти се пада, като ми прадеш килимчето.
- Не съм ти го откраднал! И ако ме слушаше, а не дърпаше в някаква твоя си тъпа посока, сега щяхме да сме на финала и да сме били всички останали! Ама ти винаги трябва да си твърдоглава!
- БЕШЕ СОЛО СЪСТЕЗАНИЕ! - думите отекнаха в малкото помещение и се удариха в Даргов. Уф..., тя наистина викаше много!
@Рея Папандреус
- Ако не се бе опитал да ми вземеш килимчето-
-Ако просто ми го бе дала...
- ЗАЩО ДА ТИ ГО ДАВАМ? - Гласът й се бе повишил с няколко баншита (тъй де, след като той бе мерителната единица на Южен, то тя бе тази за децибели, октави и прочее, схващате).
- Защото летя по-добре от теб. Стига си викала!
- Ако летеше по-добре от мен защо не си в отбора? И кой си ти да ми казваш какво да правя?!
- Защото не искам да се занимавам с глупости. Млъквай... - бяха се спрели насред двора, а Даргов я гледаше с намръщено изражение. Вратът му започваше да се схваща. Не можеше ли като всяка нормална жена, просто да му удари един шамар, да го сръга в ребрата или някое друго място и да продължат по пътя си - тоест към килера с екипировка. Защото започваше да го боли вратът на гледа надолу към Рея. Или това бе нейното наказание за него?
- Килимчето бе мое, ти загуби, ти ще чистиш! - тя се опита да си тръгне, но той я улови бързо за ръката и дръпна към себе си.
- Ааа, не си познала, принцесо. Килимчето бе твое, следователно ти загуби... ти ще чистиш.
- Смееш ли да спориш с мен??
- О, да! - подсмихна се.
- Чалгатронтие те взели!!
- Оууу, това не трябва и на врагът си да го пожелаваш, ма! - започваше леко да му писва. Ако той щеше да чисти, то и тя щеше да чисти. Ако тя нямаше... и той нямаше. - Камък, ножица, хартия кой ще чисти.
- Камък в главата ти и ножица между краката ти. - това му беше достатъчно. Хвана я като чувал с картофи и я понесе към килера с метли, топки, бати и прочее. Щеше да я набута там и да я заключи. Преди вечеря щеше да прати Юлий или някой да я прибере, колко му беше.
- ПУСНИ МЕ, МАГАРЕ ТАКОВА!
- СТИГА ВИКА! ЧЕ И АЗ МОГА! - опитваше се да догони баншитата на Рея, но без успех. Никой не можеше да надвика гъркинята. Дали пък не трябваше да помисли за кариера на оперна певица, ако не й се получеше с куидича? Или професионален викач.
Можеше вече да си я представи. "ЦАРЕВИЦА, ТОПЛА, ПРЯСНАААА, 2 ЛЕВАА, МООЛЛЯЯЯЯ" . Или нещо от тоя сорт. Пък и по бански щеше да изглежда секси, без съмнение.
- Ще ти стъжня живота. - изсъска Рея в ухото му толкова тихо, че това го накара да потръпне. О, да. Всички се плашеха от викането й, но съскането бе къде къде по-страшно.
- По-лош няма как да го направиш, най-много да го разнообразиш, сладка. - с тези думи я пусна на пода в малкото килерче, а главата му се удар ив ниският таван. - АУЧ!
- Така ти се пада, като ми прадеш килимчето.
- Не съм ти го откраднал! И ако ме слушаше, а не дърпаше в някаква твоя си тъпа посока, сега щяхме да сме на финала и да сме били всички останали! Ама ти винаги трябва да си твърдоглава!
- БЕШЕ СОЛО СЪСТЕЗАНИЕ! - думите отекнаха в малкото помещение и се удариха в Даргов. Уф..., тя наистина викаше много!
@Рея Папандреус
