Индекс
151
Сила: 30
Издръжливост: 28
Интелигентност: 28
Ловкост: 30
Магия: 32
Късмет: 32
by Първият час на Зинаида за начало на учебната година беше Защита срещу черните изкуства. Обикновено харесваше урока, въпреки строгата и груба проф. Павлова, но този път беше притеснена и не искаше да прекрачва прага на стаята. Трети курс в тази дисциплина означавше само едно – богърт.
-Ставайте от чиновете,- влезе с бърза крачка преподавателката.
Учениците изпълниха командата, точно като това им прозвуча, а тя с един замах на пръчката си изпута мебелите в единия край на стаята, препречвайки входа на стаята.
-В редица по един, ето тук, бързо!- заповаяда отново.
Втора изпълнена команда. Белокосото момиче се нареди максимално назад. Опита се да е последна, но не се получи. Павлова махна отново с пръчка и от един от по-тъмните ъгли на стаята „пренесе“ еднокрилен, дървен гардероб със странна, някак неправилна форма, огледала отпред и изглеждащ сякаш е обгоряван повече от веднъж.
-Кой от вас знае какво има тук вътре?- попита строгата жена, потропвайки с нокти по мебела, който се разтресе и подскочи.
„Богърт“, помисли си Зинаида, но не го изрече на глас.
-Богърт,- обади се един ученик.
Преподавателката кимна в знак на съгласие и застана пред гардероба, сключвайки ръце зад кръста си.
-Безсмъртно, несъщество, което променя формата си в най-големия страх на наблюдаващия,-заобяснява с леко назидателен тон.- За да неутрализирате богърт трябва да използвате заклинанието Ридикулус.
Направи кратка пауза и се приближи към подредените в редица тийнейджъри, след това подхвана отново:
-Ридикулус няма да проработи обаче, ако не измислите нещо весело и забавно, в което да превърнете несъществото. Така че,- почукна слепоочието си,- мислете. Да, започваме!
И някак урокът взе да протича нормално. Павлова отваряше гарероба, от там се подаваше най-големият страх на ученикът застанал най-отпред, ученикът след кратък момент на шок, използваше заклинанието и всички започваха да се смеят. Е, почти всички. Паяци, змии, кучета, родителски фигури и какво ли още не, биваха заместени от храни, балони, замервани с храна или боя, или някоя друга безумна щуротия. Дори самата преподавателка се подсмихваше леко. Дойде и редът на Зинаида. Тя беше сигурна каква форма ще приеме богърта и имаше план в какво да го превърне, въпреки, че сърцето й биеше толкова бързо, че имаше чувството, че ще изскочи, а ръката в която стискаше силно пръчката си – трепереше. „Парцал за под. Парцал за под. Парцал за под…“, повтаряше си наум. Стоеше пред превърнаото преди малко в куче от сгънат балон несъщество. То се превърна в нещо като тъмен водовъртеж и взе да придобива форма.
-Парцал за под. Парцал за под. Парцал за под,- шепншеше си тихо безизразното момиче.
Пред нея се появи човешка фигура с черна, дълга роба и сложена качулка, така че, лицето да не се вижда. В дясната си ръка държеше изкривена пръчка, която бавно вдигна и насочи срещу й.
-П…п…парцал…- промълви едва едва Кражаова и сякаш се вцепени.
Очите й се изцъклиха, задиша тежко и само дишането й я издаваше, че е жива, а не е се превърнала в ледена статуя, както често я наричаха.
-Кру…- взе да изрича несъзданието в човешка форма.
В този момент леката усмивка от лицето на Павлова се стопи и за първи път тя застана между ученик и богърт. Обикновено ги оставяше да си понесат последствията от липсана на креативност, тъй като той не можеше да ги нарани. Но този можеше.
-Круцио…- доизрече с някак древен глас богърта.
-Протего!- извика жената, отпращайки заклинанието встрани към една от старите брони, която издрънча зверски и се разпадна.- Ридикулус!
Мрачната, човекоподобна фигура нямаше време да смени формата си от бързата реакция на преподавателката, за да заприлича на нейният страх и се превърна в закачалка за дрехи, на която висеше черно яке. Пое си дълбоко въздух, който изкара звучно през ноздрите си, смръщи вежди и се обърна към все още вцепененото от страх момиче.
-Поправете бронията г-це Кражова и напуснете часа ми,- заяви строго.
Зинаида не мигаше, не трепваше, дори не чуваше жената пред себе си. Ушите й пищяха и погледът й се беше замаглил.
-Г-це Кражова!- извика начумерената жена.
-Да, професоре?- някак се стерсна и излезе от транса си.
-Борния и вън!
Белокосото момиче кимна, преглътна насабралата се в устата й слюнка и бавно се приближи към купчината метал. Часът продължи със същия си темп след това. Всички останали ученици се справиха със задачата без проблем, дори и с леко забавяне. Зинаида използва Репаро, за да поправи декорацията и бавно се запъти към вратата, пред която все още бяха скупчени няколко чина. Преподавателката махна с пръчка, докато наблюдаваше останалите ученици и разбута мебелите от входа на помещението. „Бъзла! Статуя! Ледена Кралица!“, бяха само част от думите които ехтяха около нея, докато напускаше урока. Тя не каза нищо. Беше сключила длани отпред и впиваше ноктите на едната си ръка в плътта на другата, така че никой да не види. Кръвта й кипеше от бяс, а в ума й бушуваше хаос.
+1т интелигентност, моля (Админ: отчетено).
