Уроци по Руни и Аритмантика

@Исмаил Колимечков

Седемседемседемседемседем...

Нали знаете как когато повтаряте една дума достатъчно пъти, без значение дали наум или на глас, тя започва да звучи меко казано... странно. Е, Калоян беше преминал този етап и директно се беше катапултирал в следващия, а именно - да поставя под въпрос всичко, което знаеше за Вселената и природните закони до този момент. Дори нямаше представа как изобщо беше преминал през другите числа, водещи до седем. Седмицата да не беше някакво особено число? Може би се дължеше на острият ъгъл, който се образуваше при изписването ѝ. Може би той правеше цялата задача толкова дяволски трудна! Дали да не попита Колева това? Може би, ако ѝ зададеше някой остроумен въпрос, тя така щеше да се впечатли, че щеше да му пише Изключителен с три плюса и направо да го извини от часа си до края на годината. А може би...

- Ей, добре ли си?

Калоян отвори едно стиснато око, за да осъществи отново връзка с външния свят. Насреща си видя едно лице, надянало съжалителна физиономия.

- Ъъъ... - мислите за седмици, ъгли и Изключителни с три плюса започнаха да се размиват в задната част на съзнанието му. - Поне така мисля, защо?
- Изглеждаше така, все едно си на път да напълниш гащите.

Ян примигна и се намръщи. Само за ТОВА ли го беше прекъснало това момче!? Пълненето на гащите беше малка цена, която бе готов да заплати, само и само да се измъкне от този дяволски предмет. Чакай малко, този рошльо май му беше познат... Точно така, бяха от един дом!

- Рисковете на предмета, предполагам...
- Ти си Калоян, нали? - момчето от дом Лъч не дочака отговор, ами направо подкара по същество. - Ако искаш, мога да ти помогна. Аз съм Ису.
- Наздраве.
- Не бе, казвам се Ису. Исмаил.
- А... аз пък съм по-скоро Ян, отколкото Калоян.
- Добре, по-скоро Ян, слушай сега...

Калоян дори не протестира, имаше нужда от цялата помощ, която може да получи. Дори не беше сигурен какво трябваше да постигне упражнението, а числата вече се бяха просмукали и в сънищата му. Надяваше се, че Ису може да го освободи от този аритметичен затвор, в който бе попаднал.

След 15-тина минути обяснения за линейни уравнения, чертаене на диаграми, Калоян изглеждаше още по-шокиран и стресиран, а Исмаил съвсем глатко му обясняваше за корени квадратни. 
 - Ти трябва да се ебаваш с мен, ти зубрач ли си? - изхъмка Ян. - Или си изперкал?
 - Нито едното, това е математика, тя е вързана за всичко, демек само трябва да имаш логика и всичко се нарежда.
 - Това няма никаква логика. 
 - Казваш ти, брат, но реално има всичката логика на света. Буквално. 
 - Ти от мъгълско семейство ли си?
 - А ти от мъгълско семейсто ли си?

Исмаил се ухили обратно, а Калоян го погледна на кръв.
 - Аз питах първи!
 - А аз се опитвам да те извиня, ако случайно си от мъгълско семейство, където реално са учили математика. 
 - Знаеш ли, гласа ти ми звучи много познат...
 - Ах, виж, не вървя в тази насока, но разбирам защо би бил впечатлен от мен.
 - Ти не беше ли коментатора по куидич, оня с голямата уста.
 - Зубрач с голяма уста, невиждан феномен.
 - Не имах предвид, че като говориш толкова простотии и сега ... това ... няма логика. 
 - Защо да няма? - усмихна се Исмаил. - Приеми, че всичко има равновесие, както в това уравнение и двете неща трябва да стигнат до 0-лата. Сега, ако простотиите са ми x-са, всеки път като трябва да съм на куидичното трябва да ги изкарвам, то всичко с x-са, трябва да стой отдявно. А ако нърдването ми в час е y-ka. То, всеки път като съм в час, трябва да нърдвам, то всичко обвързано с y-ka стой отляво. Сега, трябва да пресметнем колко съм Тъп и колко съм Нърд.
 - 3.По тъп на квадрат плюс 2. По тъп равно на Нърд на квадрат плюс четири.
 - Сега имаме колко е Нърдване - реално е 2, сега заменяме. И разместваме, за да оставим нула от другата страна.
 - 3.По тъп на квадрат плюс 2. По тъп минус осем равно на нула... 
 - Окей сега можем да сметнем колко съм тъп. 
 - Получаваме два отговара след смятана на дескриминантата... Отговора е 2 или минус едно и една трета.
 - Е кой е отговора?
 - Еми предполагам, че е минусовата стойност, защото си по-тъп отколкото нърд. 
 - Правилен отговор. 


//Само да кажа, че за целта на упражнението наистина измислих формулата набързо и би трябвало да работи. 
// + 1т. интелект, няма какво да се лъжем

Симо погледна парчето пергамент пред себе си. Древни руни, сериозно ли? Ясна и Тервел много, ама МНОГО го бъзикаха, че ги записа. Симо обаче стоически се усмихваше и на тях, и на професор Колева, защото знаеше, че този предмет щеше да му бъде от полза като бъдещ аврор. А и честно казано трябваше да си признае, че започваше да му харесва.
 
 - Деца, тези пергаменти пред вас ще бъдат вашето практическо изпитване днес - Колева закрачи напред между масите. - С вас изучихме повечето руни, така че няма да ви е особено трудно, ако сте слушали - вградете свое послание в пергамента си само с помощта на руни.

 Тук се чуха няколко въздишки на неодобрение, на които обаче Колева не обърна внимание. 

 - Седми курс сме, ако искам да крия нещо, има невидимо мастило. - измрънка някой на задните редове, но Колева беше в настроение.

 - Може би, но ако не искаш Апарециум да ти разкрие едната тайна, руните може да ти се сторят полезна инвестиция на усилия. - тя се усмихна. - Започвайте. 

 Симо знаеше коя руна да използва, защото преди няколко вечери изписа десет листа само с perth. Руна на тайните. Ръката му вече знаеше къде да спре и да започне следващата чертичка на символа, така че въпросът беше единствено в това да я вгради правилно в пергамента и да запише думите. Симо вече се досещаше как ще стане това.
 
 Върху листа момчето написа старателно с мастило думите "Рукописи не горят!". Когато Колева даде задачата просто веднага се сети за ръкописите на Майстора на Булгаков и не му мисли повече.

След това Симо извади пръчката си и нарисува руната във въздушното пространство над пергамента, след което действие листът присветна в синьо. Май беше готов.

 Грешеше. Щом вдигна глава, той видя Колева надвесена над едно момче от "Южен вятър", което се бе облегнало блажено на стола си. 
 
 - Изглеждаш ми готов. - каза тя и взе пергамента му. - Апарециум!

 Върху листа бавно, но ясно се изписа "само Левски" и това предизвика смях в стаята.

 - Тишина. - изрече Колева с усмивка. - Работа през пръсти. Давай пак!
 
 Момчето, което Симо не познаваше, изглеждаше изненадано.
 
 - Но професоре, аз използвах руната, всичко беше наред!

 - Кога съм казала, че трябва да ползвате само една?! Вие глави на раменете си имате ли? Изучили сме двайсетина руни, стягайте се!

 Да, Симо знаеше какво да направи! С бързо движение на пръчката той нарисува руната алгиз над листа си и той отново светна, този път доста по-ярко. Когато Колева провери пергамента, той я видя как кимна щастливо с глава.

 Да, на тоя предмет май започваше да му хваща цаката. Усмихна се сам на себе си.