Посещение в библиотеката

Ина не се чувстваше никак комфортно в този нов ред. Беше си почти като в затвор,все някой те следеше зорко и намръщено,кресваше нещо по теб или ти даваше задачи. Спокойствието,което това училище винаги й бе давало го нямаше. Вийлите се държаха сякаш очакваха добре строена войска пред себе си,а учениците..те просто искаха да бъдат ученици,тийнейджъри,да се забавляват и прочее.
Имаше малко свободно време,ако можеше да се нарече така, и се бе запътила към библиотеката да издирва книга за билките. Да се чуди човек какво я бе прихванало да се занимава с билки тази година. Сигурно това се дължеше на майка й и нейните приказки за лечебни мехлеми и отвари ,които карат косата ти да блести и какво ли още не...

- Здрасти, ще ми покажеш ли койт портрет води до Библиотеката? - момченцето сякаш бе се появило от нищото или просто тя не бе обърнала никакво внимание, защото бе потънала в мисли. Погледна го,изглеждаше й познат,беше от нейният дом,това бе сигурно. Ина му се усмихна мило и се съгласи да го опъти,така и така и тя бе тръгнала натам.
- Библиотеката се намира зад един портрет на стар магьосник,който чете книга. Мъдрецът. - изрече малката философски..първата година и тя се луташе като муха без глава за да намери библиотеката.
Огледа се наоколо притеснено,сякаш очакваше някоя вийла да изскочи от някъде,а на момчето просто се усмихна приятелски. Не искаше да го плаши,но то сигурно осъзнаваше какво се случва наоколо.
- От кои си? - прошепна любопитно Ина,като двамата стигнаха до портрета. Библиотеката сигурно не беше най-доброто място за разговори, като се имаше предвид колко докачлива бе библиотекарката. - А,да...библиотекарката,госпожа Паунова е...леко особена. Гледа лошо и наказва със заклинания понякога...не искам да те плаша ,но да си знаеш.
Пък и в тези времена на учениците не им оставаше друго,освен да се подкрепят един друг.

@Исмаил Колимечков

Покрай ежедневните тренировки в "Мелачката", нямаше как човек да си напише домашните или седне да учи нормално. В общата стая най-често се обсъждаха преживяванията от деня и не можеше да става и дума за уроци. Да не говорим, че вийлите и там идваха да зяпат, все едно си нямаха друга работа. Всъщност май наистина си нямаха... Та, Яна бе открила ползите от ходенето до библиотеката, които освен очевидно написаните домашни, включваха и малко спокойствие, което напоследък бе кът. По коридорите и навън все се чуваха хапливи забележки или неоснователни караници, докато тук... Тук си цареше спокойствието и Паунова царуваше в него.

- Здравейте, господин Мъдрец - поздрави Яна картината, въпреки че той никога не отговаряше. 

Само пускаше безмълвно учениците да влязат. Някои хора ще кажат " Ега ти мъдреца", но един ден вероятно ще се изненадат като стигнат до откритието, че мъдрите хора най-често мълчат повече, отколкото говорят. Е, мнозина никога не достигат до такова откритие и това си е изцяло в техен ущърб. Във всеки случай Яна поздравяваше, пък току-виж някой ден получила отговор.

- Здравейте, Паунова!
- Ш-ш-шт! - по-скоро по навик.
- Няма да създавам неприятности, идвам само да уча - усмихна се.
- Всички така казват.
- Нали?

Побърза да си намери свободно бюро, на което да разположи себе си, учебниците и пергаментите и точно като зави зад един от разделите, взе че се нахака в някого. Разлетяха се и учебници, и пергаменти, само Яна успя да се хване за раменете на... 

- Исмаил?
- Не бях забелязал.
- Извинявай - побърза да го пусне и се наведе да си събере нещата. Поне мастилницата ѝ беше в чантата, че ако и тя се беше изсипала тука, Паунова наистина щеше да я утрепе.

Погледна отново момчето. И той не изглеждаше много свеж, също като като нея, а беше от "специалните деца". Нямаше представа какво точно ги карат да правят вийлите, само че включваше сънища, но очевидно не бяха за почивка.

- Ъм... Искаш ли да учим заедно? - прочисти гърло накрая - Предполагам, че заради това си тук...

Че те дори не си говореха през останалото време, да бяха разменили две-три приказки, откакто се познаваха и то покрай уроците. Не знаеше защо прави подобно предложение. Май се чувстваше самотна и бе готова да общува с всеки, който не беше вийла.

- Ами добре... - явно Колимечков беше толкова изненадан от предложението, че прие почти инстинктивно. Момичето беше... Ана? Не, не, Яна. Беше тиха, май ѝ беше помогнал веднъж по отвари и беше забелязал, че е срамежлива. Което нямаше как да не забалежи след като самия той ходеше с антураж от жени, които виеха, лаеха и се кареха през седем осми от времето. През другата една осма се извиняваха за емоционалното си състояние. Исмаил се беше научил през коя част от месеца дори да се изнася тихомълков и затова си беше спестил няколко по-грандиозни избухвания. Та след трите си любими кокошки, една лястовица май щеше да му дойде добре.

Повдигна книгите си и даде знак на Яна да избере място. Отново тиха, момичето го поведе към по-крайните места за учене, далеч от вийлите, който бяха ту твърде любопитни към учениците, ту твърде безочливи и вдигащи шум, нещо което караше библиотекарката да скочи с 200 и познатото Шшшшттт да звучи между рафтовете.

Исмаил седна до Яна и положи кните си пред себе си, а пътническата си торба на съседния стол. Там стояха мастило и пергаменти, както и няколко хранителни запаси, а и човешки химикалки и моливи. През последните месеци се интересуваше единствено от аритметика и рунология, но не можеше да се остави с ниски оценки по другите предмети. Учеха неща за седми курс и нагоре, но разликата не беше толкова осезаема колкото при по-малките.

 - Имам предложение за теб... Доклад по трансфигурация срещу нещо по отвари или билкология? Какво? Честна сделка е. А и от сега мога да те успокоя - Желев абсолютно знае, че от четвърти курс не съм му предавал домашна писана от мен. - усмихна ѝ се чаровно.

Яна примигна, сякаш това щеше да ѝ помогне да чуе по-добре каквото ѝ беше казал току-що. Защото със сигурност не беше предложил да правят трампа на домашни, нали? Момче в по-висок курс това, което имаше една камара приятели и приятелки, даже май вторите бяха повечко. Та, нещо беше недочула или...?

- Сериозно, искаш да си менкаме домашни? – момичето поклати глава невярващо и дори се изсмя тихо - Нали осъзнаваш, че съм по-малка от теб и дори не мога да правя същите магии?
Информацията е налична в учебника – Исмаил кимна към книгата – А пък ти вероятно не би се затруднила много с това да Импровизираш?

Чу го. Чу главната буква.

Такава импровизация щеше да му спретне, че... Но преди да гракне и да си развали имиджа на кротко дете, нещо я спря. Двама можеха да играят тази игра, а Яна колкото и да твърдеше, че не е фен на каквито и да било игри, накрая все беше част от тях по един или друг начин.

Можеше да напише още един доклад. Но също така можеше да спечели нещо от това. Не точно каквото си представяше Исмаил най-вероятно, но все пак. С писането нямаше проблем, по-скоро я затрудняваха практическите части от някои занятия, а време да се упражнява... нямаше.

- Замени „отвари или билкология” с „древни руни” и имаме сделка – изглеждаше така, сякаш след малко ще извади пура и ще я захапе – Никаква ме няма там, а всички знаем, че ти си бог - Дори протегна ръка за здрависване – Е, имаме ли сделка?

В делвата с мед или бъркаш докато ноктите ти задерат дъното, или не бъркаш изобщо.

Исмаил се ухили обратно, усетил непредполагаема съвкупност от чекиджийство и спортменска посредник като дамия себе си. И сега, когато момичето беше отворило масата за преговори, Исмаил нямаше как да я остави да го обори на първа инстанция.

 - Пфффф, да не съм луд. Галя Колева ще ме обезкости и обезкосми в момента, в който прочете първото изречение от доклада ми. Нима си мисли, че нивото ти на трансфигурация е толкова високо, че да си заслужава моето ниво на рунология?

Това, че го беше нарекла Бог беше много приятно за егото му, но дотам. Галя щеше да го намери, знаеше го къде спи и то по най-не-сексапилния начин и щеше да направи нещо ужасяващо.

 - Аха, но моя доклад по трансфигурация няма значение, че аз го пиша така ли?

 - Желев знае, че не съм му предал написана от мен доклад от четири години. Минавам само, защото съм симпатичен. - усмихна ѝ се обратно. - Мога да предложа един доклад и може би практически урок по рунология, ако се спряваш толкова зле, а се съмнявам в това. А дори и да не вземеш рунология не е кой знае какъв проблем. - усмихна ѝ се приятно като се чудеше дали Яна ще избухне или ще му бие един шамар преди да си замине. Като цяло беше свикнал жените да имат такова приятно поведение към него. Някъде там се чудеше дали той не е виновен, но нямаше как да е. Всяка баба в селото му казваше, че е паднал ангел. Разбира се, забрявайки, че технически рогатия също беше паднал, но отвиспко. Исмаил предпочиташе да пада от по-ниско.

Ръката, която бе протегната за здрависване бавно се прибра и Яна деликатно я постави пред устата си, сякаш за да прикрие хихикането, което се изплъзна от там. Беше толкова нежно хихикане, че сякаш току-що се бе измъкнало от някой пашкул, за да изсуши крилете си, преди да ги изпробва за първи път. Ако не бяха в библиотека, където хората съвсем основателно се страхуваха, че устните им могат да бъдат зашити, ако от тях излизат твърде шумни звуци, сигурно изобщо нямаше да се чуе.

Нямаше представа какво се опитва да изтръгне Колимечков от нея като реакция, вероятно се очакваше да го овика или да започне да защитава нивото си на трансфигурация? Щеше да е най-добре, ако можеше да го превърне в нещо, например магаре, за доказателство... Уви, действително не бе чак толкова напред с трансфигурирането на практика. Пък и Паунова сигурно щеше да я завлече до някоя от кулите, за да я хвърли от там, което беше доста страшничко. Най-малкото, защото жената като че ли никога не напускаше библиотеката.

Е, нямаше за какво да му вика, той май се държеше така с всички. Някои определено му се връзваха, но не бе останала с впечатлението, че си е намерил кой знае колко врагове. А Яна... колкото и да бе ниска, пак стоеше над тези неща.

- Боя се, че с предстоящите изпити за СОВА тази година, древните руни определено биха могли да се окажат проблем – вдигна рамене и започна бавно и методично да подрежда учебниците в спретната купчинка, оставяйки само един пред себе си – Но за щастие трансфигурацията няма да бъде, поне за мен. А ти... – огледа го от връхчетата на косата до носовете на обувките - Предполагам, че си достатъчно симпатичен. Все ще си намериш кой да ти напише доклада.

Отправи му най-сладката усмивка, на която бе способна и се зае със собствените си домашни.

Искаше ли да види докъде ще стигне този разговор. Разменени ласкателства в библиотеката, уж миротворни подхвърляния и накрая погледи през миглите, а на момичетата им бяха едни такива дълги, почти колкото краката. Колимечков можеше да се обзаложи, че съученичката му, толкова свенливо попитала да учат заедно, изведнъж беше захвърлила маската и беше вкарала Исмаил в шах с пешка. Думите ѝ бяха така тънки, почти непритенциозни. Не му се развика, че е тъп (Рея), не му завъртя очи (Зина), и не прескочи думите му(Люба), не момичето беше решило да заеме друг вход на игралното поле и беше успяла да удари точно по болното кокалче. 

Разбира се, Колимечков стана бързо след това изречение. Беше така и така достатъчно изморен, а и Яна беше права - той беше достатъчно симпатичен, за да намери някой да му помогне с трансфигурацията, някоя по-малка, оп-опашата и най-вероятно с по-дълги крака от Янените и по-миличка от нея. Шегичка. Колимечков кога ли се е притеснявал от красиво момиче?

 - О, значи съм и бог на руните и симпатичен. - Трябваше да внимаваш с ласкателствата, девойко, вземе да ти се метне някой напорист младеж като Исмаил, който нямаше против да погне полите на ученичките и да види докъде точно стигаше змийското ти езиче. - Въпросът е дали ти ще си намериш достатъчно добър по руни. - усмихна ѝ се обратно, знаейки, че сега щеше или да му изпили нервите или да се направи, че присъствието му не я интересуваше и грам. 

Момчето изкара перо и замислено плъзна език по острото връхче. 
 - Държиш книгата си наобратно, Янче. - самият той вече бъркаше в чантата си, търсейки неизползвано парче пергамент.

Яна се сепна и загледа по-внимателно в буквите, които... да, бяха наобратно. За всеки случай погледна и корицата. Наобратно. Мда-а-а-а, определено нямаше друго обяснение. Така се беше засилила да се прави на важна, че даже не бе погледнала коя книга отваря, а очевидно и как. Иначе браво за усилията, де, определено ги оценяваме.

Уф-ф-ф-ф-ф-ф-ф!

Опита се да запази хладнокръвие и да не показва какво се върти в главата ѝ, но лицето ѝ се зачерви, бузите ѝ се издуха от усилие, а пръстите на едната ѝ ръка се вкопчиха в ръба на бюрото. Напусто. Успя да издържи едва няколко секунди и накрая избухна.

В смях.

Не беше хихикането от преди малко, нито пък онзи смях, след който хората казнат „както и да е”, беше си чист, звънък момичешки смях, който отекна в библиотеката и накара собственичката си да се разтресе на мястото си. Мускулите на корема ѝ се стегнаха, започна да не ѝ достига въздух. Случвало ли ви се е да започнете да се смеете на нещо и да го обърне на истерия? Нещо такова се случи с Яна за секунди.

- Ш-ш-ш-ш-ш-ш-т!
- Изви... – звук, който напомня повече на тюлен и няма нищо общо със сребърни звънчета и тем подобни  -...нявайте!

Прикри устата си с две ръце и продължи да се хили без да издава звук, докато от очите ѝ не потекоха сълзи. Накрая ги избърса криво-ляво, пое си дъх и се обърна отново към Исмаил, който безмълвно наблюдаваше сценката.

- Ох... Съжалявам, това беше едно от по-тъпите неща, които съм правила, а аз съм нещо като професионалист – сподели скромно Вълканова и отстрани някаква невидима прашинка от рамото си – Давай да пиша този доклад, друго не ми се полага.

 - Чакай, чакай... - Исмаил не можеше да прикрие усмивката, която беше почнала да става още по-широка и по-широка, затова пък шептенето беше по-ниско. Беше повдигнал и двете си вежди изненадано към Яна. - Ти да не си ... профисионален изнудвач? 

Яна беше възвърнала дъха си и Исмаил не можеше да не види с каква грация беше махнала невидимата прашинка, но може би това, което наистина го беше зашеметил бе толко топла беше станало момичето след като беше показала смеха си. Все едно стената на вира се беше пропукал и сега можеше да види цялата сила на водата преди да го засипе и може би ... отнесе?

 - О, сега... - усмихна се момичето заговорнически, а Ис присви очи.
 - Почти съм убеден, че от самото началото си го замислила ... - усмихна се Исмаил, и не изглеждаше дори обиден. След миг момчето се изправи и съвсем спокойно седна на стола до нея. Намести се и сложи ръка на масата, само за да подпира главата си на нея. Усмивката му беше станала ленива и непритенциозна. 
 - Какво?
 - Опитвам се да се сетя дали си ми позната отнякъде...
 - О, хайде де, сега да не кажеш, че ме намираш за ужасно интересна. 
 - Е, предполагам, че си интересна.... - минута мълчание. - Вече със сигурност.
 - Не минали ли възрастта, в която не си малко момченце?
 - Какво? Никога! - шокиран Исмаил сложи ръка на гърдата си като в шок и все пак. - Това е една много добра тренировка по театър... ще ме научиш ли на твоите номера, ако аз ти покажа моите?
 - Какво те кара да вярваш, че това е номер?
 - Фактът, че още не си отговорила честно на първия ми въпрос. - усмихна се обратно Колимечков.

- Дали съм професионален изнудвач? – Яна също се облегна на ръката си – Не, аматьор съм, обикновено импровизирам.

Нямаше представа за какво изнудване говори, но защо да му чупи хатъра, ако се забавляваше наистина? Със сигурност нямаше да се захванат с уроците скоро, явно първо щяха да се изучават един друг и тогава. Като се замислеше, за пръв път, откакто и двамата бяха в училището се заговаряха наистина. Като изключим някакви въпроси, които му беше задавала в час по Древни руни, разбира се.

С Ина се шегуваха, че Исмаил не е момче за едно момиче. Той сякаш се закачаше с всичко живо от женски пол, включително и по-младичките вийли, на които очевидно много им се харесваше вниманието. Иначе уж ходеше с най-добрата приятелка на Люба – Рея. Поне такива бяха слуховете, ако можеше да им се вярва. Лично Яна още не ги разбираше тези неща с „гадженцата” съвсем, въпреки че повечето ѝ връстници като че ли вече се бяха ориентирали нататък. Тя намираше момчетата най-вече за миризливи, често груби и забулени в мистерия, която нямаше намерение да разгадава скоро.

- И на какви номера искаш да те уча? Имай предвид, че едва си уцелвам номерата на обувките, а в математиката съм пълна скръб.
- Много добре знаеш, че не говоря за такива номера.
- Не зная за други – вдигна рамене – Една моя леля твърди, че трябва да проверят дали случайно не съм биполярна, ако това ще ти помогне да разкриеш тайните ми – при последното измъкна кристално кълбо от чантата си – Впрочем и в Пророкуването не ме бива.
- Мисля, че се опитваш да ме заблудиш.
- За Пророкуване ли? Питай Фелес, ако не ми вярваш! Не-е-е, добре. Може би си прав. Аз съм многопластова, като лук, като... като Шрек – можеше само да се надява, че знае за кого говори – Ами ти?
- Какво аз?
- Какви номера предлагаш?

Продължаваше да няма най-малка представа за какво си говорят.