Индекс
35
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
@Ина Янакиева
Часовете се бяха изнизали по-бързо от проливен дъжд. Тренировката по куидич бе преминала стандартно – за половин час под виковете на военно-началника на Северен вятър – Хер Люба.
Тази нова сила се бе усладила на момичето и сега се изявяваше като истински лидер. Цял Мунгав и дори краставите жаби бяха научили методите й – размахване на бухалка, замерване с трохи от закуската, заливане с ледена/гореща вода. О, и нека да не забравяме любимото й – насъскване на група планински тролове да те преследват из двора.
Всичко в името на победата. Но, Арина не се чувстваше като победител. Всъщност от известно време, не чувстваше нищо. Сякаш безсънието, кошмарите, симулациите, допълнителните „тренировки” я бяха изтощили до краен предел. В момента батерията й почти не функционираше и това, че се движеше май си беше истинска магия.
- А още дори не съм почнала домашните! – въздъхна и избута господин Ягодка от учебникът й по трансфигурация. Котката както винаги не приемаше, че света не се върти около него.Явно очакваше Ари да му посвещава всяка свободна секунда, за да величаеш мъркащата му персона. И сега, когато вниманието й бе насочено другаде, бе преминал в бойна позиция. Само, че този път мишената не бяха ръцете на червенокосата, а горкия учебник.
- Ох, бе! Това да не са ти косите на вийлите! Остави го, не е за ядене! – вече дори не си правеше труда да повишава тон. Май и за това не й стигаше енергията. Последвалата две минутна борба я изтощи допълнително. Затова, когато избута котката настрани се облегна на близката стена и хвана книгата с двата й пръста. Заклати я наляво-надясно, за да огледа щетите.
Не беше толкова зле.
Очите й примигнаха. Пое си рядко въздух и просто остави учебника да се изплъзне из под пръстите й. Целият под на площадката на върха на кулата бе осеян с принадлежностите й за училище. Имаше пергаменти с полунаписани домашни, учебници, допълнителна литература, пера, мастило...
Някъде дам имаше и една ягодова вафла, която се подаваше из под целия този хаос.
- Мяуу! – а, не, вече нямаше вафла. Котаракът я бе набарал и сега го играеше мислител, опитвайки се да я отвори.
Идеята й беше да прекара нощта тук, за да се наслади на миг спокойствие. Но приближаващи се стъпки я накараха да намръщи устни. Е, чудесно. Явно и тук нямаше да й се получи.
Часовете се бяха изнизали по-бързо от проливен дъжд. Тренировката по куидич бе преминала стандартно – за половин час под виковете на военно-началника на Северен вятър – Хер Люба.
Тази нова сила се бе усладила на момичето и сега се изявяваше като истински лидер. Цял Мунгав и дори краставите жаби бяха научили методите й – размахване на бухалка, замерване с трохи от закуската, заливане с ледена/гореща вода. О, и нека да не забравяме любимото й – насъскване на група планински тролове да те преследват из двора.
Всичко в името на победата. Но, Арина не се чувстваше като победител. Всъщност от известно време, не чувстваше нищо. Сякаш безсънието, кошмарите, симулациите, допълнителните „тренировки” я бяха изтощили до краен предел. В момента батерията й почти не функционираше и това, че се движеше май си беше истинска магия.
- А още дори не съм почнала домашните! – въздъхна и избута господин Ягодка от учебникът й по трансфигурация. Котката както винаги не приемаше, че света не се върти около него.Явно очакваше Ари да му посвещава всяка свободна секунда, за да величаеш мъркащата му персона. И сега, когато вниманието й бе насочено другаде, бе преминал в бойна позиция. Само, че този път мишената не бяха ръцете на червенокосата, а горкия учебник.
- Ох, бе! Това да не са ти косите на вийлите! Остави го, не е за ядене! – вече дори не си правеше труда да повишава тон. Май и за това не й стигаше енергията. Последвалата две минутна борба я изтощи допълнително. Затова, когато избута котката настрани се облегна на близката стена и хвана книгата с двата й пръста. Заклати я наляво-надясно, за да огледа щетите.
Не беше толкова зле.
Очите й примигнаха. Пое си рядко въздух и просто остави учебника да се изплъзне из под пръстите й. Целият под на площадката на върха на кулата бе осеян с принадлежностите й за училище. Имаше пергаменти с полунаписани домашни, учебници, допълнителна литература, пера, мастило...
Някъде дам имаше и една ягодова вафла, която се подаваше из под целия този хаос.
- Мяуу! – а, не, вече нямаше вафла. Котаракът я бе набарал и сега го играеше мислител, опитвайки се да я отвори.
Идеята й беше да прекара нощта тук, за да се наслади на миг спокойствие. Но приближаващи се стъпки я накараха да намръщи устни. Е, чудесно. Явно и тук нямаше да й се получи.
