Цялата ситуация беше просто ужасна. За пръв път Тервел запазваше съзнанието си, докато е във вълча форма. По принцип с началото на трансформацията винаги изгубваше способността си да мисли и да ръководи действията си, тоест, превръщаше се от човек в звяр. Когато се будеше на сутринта след пълнолунието, не помнеше нищо от случилото се. Сега също не можеше да ръководи действията си, но пък виждаше и усещаше всичко около себе си. Леля Сирма вероятно смяташе, че това е нужно, за да има елемент на изпитание както за Ина и Вихрен, така и за Тервел.
„Доволна ли си, злобарке“, крещеше в ума си. Мразеше тази жена. Щеше да направи всичко възможно, за да вгорчи живота й. Не беше нейна тайна, за да я разкрива по такъв начин.
В отговор като ехо в главата му се разнесе смеха на леля Сирма. Звучеше като кашляне на трол.
Луната се бе издигнала високо на небето и сияеше с пълната си сила. Духаше лек вятър, който караше космите на врата на вълка да настръхват. Звярът се придвижваше между храсталаците, като внимаваше да не вдига никакъв шум. Усещаше миризмата на Ина и Вихрен и знаеше, че са някъде наблизо. Дори малкият им трик да се превърнат във вълци не можеше да го заблуди. Щеше да ги хване. Щеше да ги разкъса. Тервел беше някъде там под всичките тези косми, но не можеше да направи нищо. Всеки негов опит да даде команда на вълка – да се обърне назад, да спре и т.н., се оказваше неуспешен.
Тогава забеляза пещерата. Някъде до отвора гореше силен огън, който хвърляше червени и жълти отблясъци в нощта. Вълкът започна да се приближава с по-бърза крачка.
„БЯГАЙТЕ!“, викаше Тервел без глас. Знаеше, че е само трансформация, но и знаеше, че болката тук бе истинска. Какво ли щеше да е чувството да те разкъса върколак?
Когато стигна до отвора на пещерата, вълкът се засили на задните си крака и скочи с всички сили към отвора.
Внезапна болка.
При срещата между косматото тяло и магическия щит се задейства малка експлозия. Вълкът полетя назад, опарен от топлината. От отворената му паст се разнесе болезнен вой, който, разбира се, бе отправен в посока към луната.
„Хитри са, но така не е интересно. Да видим какво ще правят без малката си бариера“, каза Сирма в главата му.
Вълкът сякаш чу това и отново се хвърли с всички сили към отвора на пещерата. Този път бариера нямаше и той успя да проникне във вътрешността на пещерата, на метри от Ина и Вихрен. Момчето бе скрило с цялото си тяло Ина, която гледаше уплашено. В опит да изгони звяра Вихрен запрати няколко заклинания с магическата си пръчка към него. Същите бяха избегнати с няколко ловки скока.
Вълкът усещаше, че скоро ще може да се нахрани. Плячката бе в лапите му.
„СПРИ, СПРИ, СПРИ“, закрещя Тервел в ума си. Опита се да събере цялата си енергия и да я мобилизира в съпротива. В крайна сметка на фестивала беше успял да се пребори с Параскева – водачката на тази откачена сбирщина, която контролираше „Мунгав“, значи можеше да се справи и с леля Сирма.
Вълкът се засили и скочи към Вихрен с отворени нокти.
Времето сякаш спря за момент, после целият свят започна да се бели като лук и тримата се събудиха. Отново бяха в стаята за симулации, а Сирма ги гледаше с цялото отвращение на земята.
– Това ли беше? Това ли ще направите, когато в реалния живот Ви нападне върколак? Ще стоите и ще чакате да Ви убия? – въпросът й очевидно бе отправен към Вихрен и Ина.
– Направихме какв… – започна Вихрен, докато се изправяше с усилие, но Сирма го прекъсна ядно.
– Млък! А ти – тя се обърна към Тервел, който бе паднал на пода по гръб и се чувстваше по-омаломощен от всякога. – Сега се съпротивляваш, обаче пробвай същия подход следващото пълнолуние.
Ина и Вихрен го погледнаха изненадано. С последните си сили той се обърна по корем и притихна.
Край
Индекс
6
Сила: 28
Издръжливост: 12
Интелигентност: 22
Ловкост: 11
Магия: 20
Късмет: 28
by 
