Индекс
50
Сила: 4
Издръжливост: 2
Интелигентност: 6
Ловкост: 6
Магия: 4
Късмет: 2
by Погледът ѝ обхождаше спокойно плискащата се червеникава вода, а малките вълнички се отразяваха също така спокойно в очите ѝ. Разстоянието между двата бряга - този, на който бе застанала Вея и отсрещния, спадащ към Южната кула, не изглеждаше особено голямо. Не беше моряк, но по нейни груби сметки, може би щеше да го преплава за максимум половин час. Разбира се, тя не възнамеряваше просто да се придвижи до другата страна - това щеше да бъде прекалено скучно и съвсем нехарактерно за обичайното ѝ поведение. Не, тя смяташе да се спре по средата и да обязди едно от келпитата, които от време на време пляскаха с опашки и разцепваха водната повърхност.
Планът ѝ беше внимателно обмислен. Беше избрала такъв следобеден час, в който всички курсове имаха часове, беше се извинила от урока си по Трансфигурация под предтекст, че ѝ е лошо, след което една вийла я бе ескортирала до Общата стая. След като вийлата си тръгна (и Вея няколко пъти се увери в това), момичето натъпка няколко възглавници под завивката си и ги оформи така, че да приличат на малко момиче с приблизително нейните размери. След като създанието ѝ доби задоволителен вид, се измъкна през единия прозорец на Общата стая, от онази страна, която гледаше към задната част на замъка, а не към двора. Спусна се надолу по водоскока и след като тества предела на акробатичните си способности, се озова долу при приключенския сал, който по чудо се намираше на брега и като че ли я чакаше. Въодушевена от неочаквания си успех, сега единственото, което ѝ оставаше, бе да яхне сала и след това да го подкара право към келпитата. Нямаше какво да се обърка.
- Накъде така?
Ама разбира се. Вея се намръщи и се прокле на ум за прибързаното си заключение. Завъртя глава наполовина, за да си даде високомерен вид, който да предаде на непознатия, че хич не я е страх от присъствието му и то грам няма да обърка плановете ѝ.
- На тайна мисия.
- Не е много тайна, щом те видях.
Прикритата заплаха, която усети в думите му, накара остатъка от главата ѝ, барабар с тялото да завършат въртеливото движение. Момчето, което се разкри зад нея не изглеждаше толкова застрашително, колкото звучеше. Чорлавата му глава напомняше на някой, който току-що бе станал от сън, а под повърхността на сините му очи, скрити зад кичурите, сякаш нещо бълбукаше. Беше скръстил ръце и цялата поза на тялото му издаваше по-скоро любопитство, отколкото нещо друго. Вея обаче реши да играе на сигурно и да се презастрахова.
- И какво сега, ще ме изкажеш ли? - попита го предизвикателно, а юмруците ѝ несъзнателно се присвиха.
Планът ѝ беше внимателно обмислен. Беше избрала такъв следобеден час, в който всички курсове имаха часове, беше се извинила от урока си по Трансфигурация под предтекст, че ѝ е лошо, след което една вийла я бе ескортирала до Общата стая. След като вийлата си тръгна (и Вея няколко пъти се увери в това), момичето натъпка няколко възглавници под завивката си и ги оформи така, че да приличат на малко момиче с приблизително нейните размери. След като създанието ѝ доби задоволителен вид, се измъкна през единия прозорец на Общата стая, от онази страна, която гледаше към задната част на замъка, а не към двора. Спусна се надолу по водоскока и след като тества предела на акробатичните си способности, се озова долу при приключенския сал, който по чудо се намираше на брега и като че ли я чакаше. Въодушевена от неочаквания си успех, сега единственото, което ѝ оставаше, бе да яхне сала и след това да го подкара право към келпитата. Нямаше какво да се обърка.
- Накъде така?
Ама разбира се. Вея се намръщи и се прокле на ум за прибързаното си заключение. Завъртя глава наполовина, за да си даде високомерен вид, който да предаде на непознатия, че хич не я е страх от присъствието му и то грам няма да обърка плановете ѝ.
- На тайна мисия.
- Не е много тайна, щом те видях.
Прикритата заплаха, която усети в думите му, накара остатъка от главата ѝ, барабар с тялото да завършат въртеливото движение. Момчето, което се разкри зад нея не изглеждаше толкова застрашително, колкото звучеше. Чорлавата му глава напомняше на някой, който току-що бе станал от сън, а под повърхността на сините му очи, скрити зад кичурите, сякаш нещо бълбукаше. Беше скръстил ръце и цялата поза на тялото му издаваше по-скоро любопитство, отколкото нещо друго. Вея обаче реши да играе на сигурно и да се презастрахова.
- И какво сега, ще ме изкажеш ли? - попита го предизвикателно, а юмруците ѝ несъзнателно се присвиха.
