Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Пристанището

    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Пристанището Coin10 72
    Ниво : Пристанището Untitl37
    Статистики :
    Пристанището Streng10 Сила: 8
    Пристанището Shield10 Издръжливост: 6
    Пристанището Brain10 Интелигентност: 4
    Пристанището Runnin10 Ловкост: 6
    Пристанището Magic-10 Магия: 8
    Пристанището Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Пристанището SapphireПристанището EmeraldПристанището PearПристанището SausageПристанището Chocolate 

    Пристанището

    Писане by Сандър Викторович Нед Юни 11, 2023 10:26 pm


    @Ясна Соколова

    Някой беше казал: „Не ходете на пристанището по тъмно!” или май беше: „Пазете се от келтите и се движете в групи” или пък: „Ако не искате да умрете, бъдете разумни!”.
    Всъщност, нямаше голямо значение какви бяха заръките на преподавателите или висшата сила решила, че Сандър има нужда от защита. Момчето все още не можеше да свикне да крачи по българските земи. А Мунгав беше толкова по-различно от Хогуортс. Все още му беше трудно да определи дали тази разлика е добра, или по-скоро ужасна. Но едно бе ясно – тук никой не си правеше труда да разрешава наложащите проблеми.

    Например пристанището макар и действащо, изглеждаше като изоставено от векове. Дървени греди, скърцащи по-силно от разбеснял се дракон. Дупки от заклинания и следи от цигари. Влага и плесен. Малките лодки се клатушкаха леко и навяваха спомена за по-добри дни, но те със сигурност бяха отминали, защото сега допълваха плачевната картинка.
    Очевидно, тук рядко идваше някой. Дарил бе заради келпитата или занемарената обстановка, Викторович не бе на ясно. Все пак все още беше новобранец и нямаше си и на идея каква е историята на училището.

    Може би, бихте си помислили, че всеки нормален би избягвал това опасно място. Нека да Ви издам една тайна – Сандър дори не беше минал покрай категорията „нормални хора”. Той винаги се намираше на 20 мили западно от нея и плуваше с бясна скорост в другата посата.

    Та, тази прекрасна вечер момчето беше решило да предизвика Ясна. Момичето беше капитанката на куидичния отбор на Лъч и тайно русокосият изпитваше възхищение към нея. Затова като типичен мъж, който никога нямаше да признае, че някой е добър в нещо, най-нагло й беше предложил куидичен двубой.
    Самият термин изобщо не съществуваше в магьосническия спорт. Четвъртокурсника си го бе измислил на момента. За да нажежи допълнително обстановката беше обявил, че ако шестокурсничката не се появи е най-голямата страхливка в училището.

    В далечината се дочу проскърцване.

    - Значи все пак реши да се появиш. – не виждаше фигурата пред него. Предполагаше, че е Соколова, но можеше да бъде всеки. Желев...Колева и дори директорката.

    Ясна Соколова and Маришка Боршош харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Пристанището Coin10 39
    Ниво : Пристанището Untitl42
    Статистики :
    Пристанището Streng10 Сила: 28
    Пристанището Shield10 Издръжливост: 24
    Пристанището Brain10 Интелигентност: 28
    Пристанището Runnin10 Ловкост: 28
    Пристанището Magic-10 Магия: 40
    Пристанището Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Пристанището PearПристанището MangoПристанището ChiliПристанището SausageПристанището WatermelonПристанището SapphireПристанището EmeraldПристанището Birthday1

    Re: Пристанището

    Писане by Ясна Соколова Пон Юни 12, 2023 8:58 am


    Ясна излезе от мрака като някой зъл герой, който разкрива на своята жертва, че е тук и готов за отмъщение. На лицето ѝ се бе разляла предизвикателна усмивка, която потвърждаваше, че беше много ясно, че ще дойде. Кога Ясна беше отстъпвала пред някого в това училище, особено пред новодошли пришълци, които смятаха, че са по-добри от другите. Не, когато някой ѝ казваше, че е по-добър от нея в куидича. Нямаше как да отстъпи и да не приеме предизвикателството. Всеки знаеше това, което я правеше предивидима, но това не ѝ пречеше. Непредвидимото идваше, когато се качи на метлата и ги отвееше.

    - Друго ли очакваше?! Не може да дойдеш в Мунгав, да ме предизвикаш и да си мислиш, че аз няма да ти покажа, колко много грешиш. - Усмивката ѝ все още разкрасяваше лицето ѝ. 
    - Всъщност не. Носи ти се слава из училището и предполагах, че няма как да откажеш на това мое предизвикателство. 
    - Само не разбирам какъв ти е зора, да те унижавам. Не че се смятам за много велика, но знам в какво съм добра и това е куидичът. Да беше избрал да се дуелираме, щеше да имаш по-голям шанс да ме победиш. - Сандър стоеше близо до лодките и Ясна се приближи към него. Откъсна поглед от четвъртокурсника и огледа повърхността на водата, която беше измамно гладка и спокойна. Лилавокоската знаеше, че това е една измама и под повърхността на водата бушуваше цял друг свят. Трябваше все пак да бъдат внимателни. Отбеляза си го като стики ноут в съзнанието, но скоро бързо забрави за това.
    - Обичам предизвикателствата, какво да кажа. Не си падам по лесната победа. Пък и мисля, че ти показах на мача, който играхме, че имаш голям съперник в мое лице. 
    - Искаш да кажеш подъл съперник. Мятане на ръкавици в очите на другите играчи не е особено велико умение, което те прави добър. - Ясна все още таеше неприязън, при мисълта за Арсений, който получава ръкавица в лицето и едва не падна от метлата си. 
    - Това беше просто лош момент за Арсений да лети в близост до мен...
    - Разбира се, извинявай, че си помислих друго. - шестокурсничката прихна престорено и леко се тупна по главата. - Разбира се, че беше просто случайност. Не умишлен опит да свалиш противников играч от метлата. 


    Ако не друго, Ясна се забавляваше на разговорите със Сандър. Всъщност, тя обичаше да има някой който да претендира за по-добър от нея. Някой с който да се състезава, някой с който да лети извън куидичните мачове и тренировки и да се борят за титлата "По-добър куидичен играч от теб". Някой който... Пак тази болезнена мисъл. Без да усети беше започнала да се катери по стените на дълбоката дупка, която Ясна беше изкопала и я беше заринала там. Навреме я спря и не ѝ позволи да се изкачи повече и да излезе наяве.

    Арина Орлова and Маришка Боршош харесват този пост.

    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Пристанището Coin10 72
    Ниво : Пристанището Untitl37
    Статистики :
    Пристанището Streng10 Сила: 8
    Пристанището Shield10 Издръжливост: 6
    Пристанището Brain10 Интелигентност: 4
    Пристанището Runnin10 Ловкост: 6
    Пристанището Magic-10 Магия: 8
    Пристанището Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Пристанището SapphireПристанището EmeraldПристанището PearПристанището SausageПристанището Chocolate 

    Re: Пристанището

    Писане by Сандър Викторович Пон Юни 19, 2023 12:20 am


    Едва се сдържа да не се усмихне и да се изсмее в лицето на момичето. Всъщност, хич не му пукаше дали е по-добър от нея или пък не. Липсваше му тръпката. Адреналина. Незвестното. Да виси на косъм от смъртта и да не знае дали ще оцелее до следващия ден. Това, което се беше случило в Хогуортс, верно бе трагично, но емоцията бе несравнима

    Искаше му се да я повтори, но Мунгав не беше като старото му училище. Тук всичко беше толкова по-спокойно и леко статично. Затова и реши да предизвика Ясна. Репутацията на момичето беше прекрасна. Всички говореха колко запалена по куидича е и как е готова да обезглави всеки, които я настъпи по малкото пръстче.

    Беше перфектна. И само от краткия им разговор можеше да каже, че няма да го разочарова.

    - Разбира се, че беше случайност. – натърти на последната дума, защото виждаше колко се дразнеше Соколова на това. – Не съм виновен, че в България е такъв кучи студ. Кой да предположи, че даже е по-зле от Англия?

    - Може би, ако бе видял прогнозата за времето, преди да ни се натрапиш тук щеше да знаеш. – ох, сега щеше да му мрънка за това сигурно цяла година. Сандър като типечен мъж, намираше себе си за напълно невинен. Все пак нямаше очи на темето.

    - Следващият път ще попитам кристалната топка. – тук вече се засмя и показа на девойката два реда чисто бели зъби. Този разговор започваше да се върти в кръг. – Поне така ще знам дали в новото ми училище има досадници.

    - Трябва да се постараеш повече да ме впечатлиш. – Ясна го погледна из под мигли и май едва се сдържа да не добави още нещо. Чудесно. Ето, че беше ядосал звяра. Въпросът сега бе дали ще му се отплати положеното усилие. – Е, ще си говорим цяла вечер ли?

    - Не! Радвам се, че попита. – грабна метлата си и се подпря на нея, спечелвайки си поредния недоволен поглед. – Та, тъй като си дама ще ти позволя да избереш маршрута за състезанието. Да не кажеш пак, че се опитвам да те съботирам или пък нещо такова.

    Направи кратка пауза и побърза да добави:
    - Звучи ми честно, не мислиш ли?

    Самият Викторович имаше хиляди щури идеи като да се гмурнат с метлите във водата и да се опитат да намерят някое съкровище. Или да се бият с келпитата, ей така за идеята. Все пак си замълча и даде възможност на шестокурсничката да отговори.
     
    + 1 точка късмет (Админ: отчетено) + 10 галеона за хубавия пост.

    Ясна Соколова, Ела Благоева and Маришка Боршош харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Пристанището Coin10 39
    Ниво : Пристанището Untitl42
    Статистики :
    Пристанището Streng10 Сила: 28
    Пристанището Shield10 Издръжливост: 24
    Пристанището Brain10 Интелигентност: 28
    Пристанището Runnin10 Ловкост: 28
    Пристанището Magic-10 Магия: 40
    Пристанището Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Пристанището PearПристанището MangoПристанището ChiliПристанището SausageПристанището WatermelonПристанището SapphireПристанището EmeraldПристанището Birthday1

    Re: Пристанището

    Писане by Ясна Соколова Сря Юни 21, 2023 5:44 pm


    - Пхаха... - изпуфтя Ясна. - Може би не виждаш добре, но не съм най-добрият представител на дамите. - Обноските ѝ не бяха най-изисканите, а огледалото беше далеч приятел, с който от разстояние се поздравяваха. Имаше толкова други по-важни и интересни неща, с които предпочиташе да се занимава. - Но нека така да бъде. Аз ще избера. - за момент Ясна се замисли, какво да предложи. Имаше няколко идеи, но избра мястото, къде най-обичаше да лети - извън стените на Мунгав. На учениците беше забранено да напускат крепостните стени на замъка и всеки дръзнал да излезе от тях подлежеше на сурово наказание.

    - Какво ще кажеш да се състезаване до извора на Багра... - опита се да обясни Ясна, но Сандър извъртя очите си, сякаш беше предложила най-скучното нещо на света. 
    - Изворът на Багра? - момчето уверено повдигна вежди и скръсти ръце.
    - Да, защо не? - попита лилавокоската.
    - Малко скучно ми се вижда. - рече момчето от Южен вятър. 
    - Добре, победи ме и ще те заведа още по-навътре в призрачния лес. - моментално съжали за тези думи, които изрече. Какво си мислеше? Защо предложи точно това? Миналата година не беше ли достатъчна да я накара да спре да си играе със съдбата. Сандър забеляза изненадващото притеснение, което се появи на лицето ѝ и реши да се възползва от него.
    - Така звучи по-добре. Първият стигнал печели? - четвъртокурсникът извърна поглед към метлата си и се пригови да я възседне. 
    - Да. - Защо се чувстваше сяка допуска втората най-голяма грешка в живота си? Може би беше добра идея да преглътне гордоста си и просто да се прибере в общата стая. Или пък да каже, че не иска всъщност да се състезават до извора на Багра и да измисли нещо друго. Всичко щеше да е по-добре от това, което се канеше да направи. 
    - Е, започваме ли? - Сандър продължаваше да стои в страни и търпеливо да наблюдава шестокурсничката. 

    Явно най-накрая беше спечелила вътрешния спор. който водеше със себе си, защото момчето видя една твърдост и решителност изписана на лицето ѝ, която беше виждал само на куидичното игрище. Ясна прекрачи метлата и се настина удобно. Подаде му ръка, за да се здрависат и той с усмивка стисна дланта ѝ. След което двамата се изравниха, Ясна му пожела късмет, а той отговори, че не разчита на такива неща. Може би, ще ти потрябва, помисли лилавокоската.

    - Когато светлината падне в езерето, тръгваме. - каза Ясна и изстреля един лъч светлина, който се издигна рязко нагоре, след което се насочи надолу и няколко секунди по-късно щеше да стигне повърхността на водата.

    Статистика, плийз (Админ: +1 т. сила).

    Ела Благоева and Сандър Викторович харесват този пост.

    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Пристанището Coin10 72
    Ниво : Пристанището Untitl37
    Статистики :
    Пристанището Streng10 Сила: 8
    Пристанището Shield10 Издръжливост: 6
    Пристанището Brain10 Интелигентност: 4
    Пристанището Runnin10 Ловкост: 6
    Пристанището Magic-10 Магия: 8
    Пристанището Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Пристанището SapphireПристанището EmeraldПристанището PearПристанището SausageПристанището Chocolate 

    Re: Пристанището

    Писане by Сандър Викторович Сря Юни 28, 2023 11:10 pm


    Eто, това беше! Най-накрая бяха свършили с празните приказки и бе време за действието! Нямаше търпение да види Ясна в действие и то не на куидичното игрище, където хиляди погледи бяха вперени в тях. Там, правилата бяха от значение и нямаше как да не се съобразяват с тях. Но тук нямаше рефер, преподаватели и любопитни ученици, които си нямаха друга работа, освен да ги зяпат как се борят за победата.

    Усети адреналина как го блъска в ръцете, прелива се във вените му и го изпълва с еуфорично усещане. Беше сладко като шоколад и опияняващо като наркотик. Очите му бяха вперени в светлинката и очакваше с трепет да достигне до повърхността на водата.

    - Само гледай да не се откажеш. – изглеждаше уверен и наперен, но жестоката истина бе, че изобщо си нямаше ни най-малка предства къде по дяволите се намира този извор Барина...Байрян...Баря..или както там се казваше.

    Не го беше чувал. Затова шестокурсничката си имаше солидно присъствие. Дали щеше да й позволи да разбере, че ще лети като петле на заколение – никога!
    За нуждите на състезанието, щеше да го нарича с кодовото име Балкан.

    - Ти не си наред! – провикна се момичето, когато светлината се изгуби във водата и без да губи време пришпори метлата си. Сандър й даде секунда преднина, преди да я последва.

    Студеният въздух се блъскаше в лицето му, а той се намираше на милиметри от Ясна. Девойката изглеждаше уверена и напълно сигурна в себе си. Тези качества ги намираше за секси, когато красяха женско лице. Не, че това щеше да му попречи да я победи.

    Само му трябваше план. И то добър. Начин да намери пътя до Балкан и то без Соколова да разбере, че всъщност го играе пате затънало в плащави пясъци.

    Ясна Соколова харесва този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 9:05 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!