Билкарница „Еделвайс“

Да завършиш „Мунгав“ се оказа много по-страшно, отколкото Доротея беше си представяла. В един момент имаш всичко - приятели, удобно легло, топла вечеря, а в следващия се оказваш по средата на екзистенциална криза с 17-е си растения.

Не, не ме разбирайте погрешно, Доротея имаше сигурен покрив над главата си. Но кой, по дяволите, иска да живее с родителите си и малките си братя и сестри? Не и Доротея. Но в момента нямаше особено голям избор. 

Въпреки всичките перипетии, които преминаваха през бързощракащия ум на Тея, младата и току що завършила вещица, бе позитивно настроена към живота. Майка ѝ, емоционално нестабилна и миловидна вещица с афинитет да помага на всеки, особено на децата си (дори и те да не го искат), бе успяла да уреди малко пространство на дъщеря си в Торбаланово.

Изключително тясна мансарда, състояща се от два етажа. Повечето магьосници биха се притеснили от малкото пространство, но на Доротея ѝ харесваше. Даже прекалено много.

Да бъдеш една от най-известните магьоснически фамилии в България си носеше своите бонуси. Подобно място – в центъра на магьосническия свят у нас, бе изключително трудно и дори почти невъзможно, да се сдобиеш със собствено пространство. Но името си носеше своите бонуси. Е, добре де. Понякога.

След дълги и тежки размисли в посока какво иска да прави с живота си от тук насетне, Доротея реши, че ще си отвори билкарска сергия на първия етаж от мансардата. 
Речено сторено.

В деня, в който Доротея взе съдбоносното решение, брат ѝ Стефан и баща ѝ Матей, пристигнаха от Стаменова вода, за да ѝ помогнат, въпреки всичките протести на червенокоската, че може да се справи и сама. 

„Татко, нямаше нужда да идвате..“, изпуфка Тея, докато се бореше с няколко раздразнени фикуса нагоре по стълбите. И в духа на своята сакатост, Тея пропусна една стълба. Въздухът засвистя в ушите, а единственото, което се изстреля от устата ѝ беше: „ФИКУСИТЕ!“

Стефан, с неговите бързи рефлекси, измъкна пръчката си и успя да овладее положението, левитирайки обратно Доротея (и фикусите!), за да може да стъпи на краката си.

„Нямало нужда, друг път. Щяхме да те открием при мама със спукано ребро, ако не бяхме тук.“, изплези се Стефан и набързо отмъкна саксиите с фикусите от ръцете на сестра си. „Стига си мрънкала, а отиди да видиш дали всичко е наред с останалите ти „деца“.“ 

Доротея извъртя очи и сръчка брат си преди да се върне обратно надолу пред масивната входна врата на тясната сграда. Небето се бе обляло в прелестно-красиви топли и летни цветове. 

Летният следобеден въздух беше натежал, времето за билките да отворят цветовете си в късния следобед бе почти настъпило. 

Дойде ред и на последната кутия с разни билки, които надничаха любопитно иззад стените на дървената щайга. Доротея я грабна и я понесе навътре. Билкарницата беше готова да заработи и очакваше първият си клиент.

@Доротея Дрекова покани хора преди време, та идвам на посещение предлагам да завъртим бизнес
бтв Люба още крие вийлското


/малко преди учебната година/

Новото магазинче, което се прояви в Торбаланово, веднага хвана окото и сърцето на Люба. Не успя да го посети на отваряне... а и не искаше да се бута при толкова много хора, но сега седеше пред отворената врата и се радваше на красотата вътре.
А вътре беше... уау.
Имаше едва долавящо се тананикане. Не не от съдържателката, която шеташе в момента.
Усещаше Чуваше как растенията в "Еделвайс" пееха, кои по-силно, кои с леко тананикане. Почти й идваше отвътре да се включи в песента им, щастливи, доволни, обгрижени. Но се притесни колко странно би изглеждала.
Е успя да се спре от песента, но не и да погали няколко протягащи се листенца.
Дори и сушените излъчваха задоволно спокойствие, сякаш всичко се беше случило точно както трябва и сега са готови да коронясат съответната отвара или ястие.

Откъм вътрешността на магазинчето мярна движение, леко позната рижава глава. Не беше ли я засичала в оранжерията на Мунгав? Или някъде из училището?
Не пречи да попита.

- Ехо!
- Здравей! - Дори гласа беше познат... и разбира се че я познаваше! Като момичето се появи иззад тезгяха се сети и от къде - често ги партнираха в час по билкология, въпреки че Люба беше по-малка от нея - Да помагам с нещо?
- Доротея! - поздрави я първа - Мале колко ти е готино магазинчето. Бих живяла тука, честно!

@Люба Бюлбулева 


В жежките августови агонизиращо дълги следобеди, животът в билкарница „Еделвайс“ сякаш действаше на пълни обороти. В малкото осеяно със зеленина пространство кипеше енергия, за разлика от повечето магьоснически обекти, които пустееха заради свръх високите температури. 

Растенията имат нужда от вода. И то в промишлени количества, особено когато жегата отвън не щадеше никого. Затова и Доротея подскачаше и припкаше наляво и надясно, от саксия на саксия, стиснала лейка в ръка. Работата ѝ не беше само работа. Беше и мисия. И сладко удоволствие. 

С наближаването на старта на новата учебна година в Мунгав, Доротея се беше запасила с билки, които бе сигурна, че ще потрябват не само на любопитни ученици, но и на преподавателите. А грижата за тях беше на дневен ред последните няколко дни. Смъртоносните божури искаха внимание почти целодневно. От другата страна пък каменните минзухари се побъркваха в горещините и изпадаха в транс, докато не получат поне 349 милилитра вода на стайна температура. Но Доротея знаеше всички тези тънкости и угаждаше на своите зелени приятели.

През изминалите няколко часа, билкарница „Еделвайс“ пустееше откъм клиенти. Няколко вещици се бяха отбили по-рано и отнесоха пълни торби с растения и билки. Обикновено работа имаше рано сутрин и надвечер, когато слънцето не бе толкова фрапиращо и огненоопасно. 

Затова и когато чу звънчетата на вратата, които известиха нов посетител, Доротея искрено се изненада. Червенокоската побърза да довърши поливането на поредната саксия, остави лейката на рафта и направи няколко крачки встрани, готова да посрещне с усмивка поредната душа в нужда за цветя.

„Люба!“, лицето на Тея се разтегли в широка усмивка след като позна девойката, с която деляха често неволи и тревоги по Билкология в Мунгав. Червенокоската скъси набързо дистанцията помежду им, докато бършеше ръцете си в престилката. „Много се радвам да те видя!“ 

„Наистина добре си се уредила! Не знаех, че си си отворила билкарница! Трябваше да предположа, че е твоя… Кой друг би направил подобно нещо!“, ухили се Люба след дългата прегръдка, с която я дари Доротея.

Доротея се отдръпна и се огледа. Наистина, мястото беше приятно. 

„Така е.. Дълго се чудих какво да правя след като завърших и се озовах тук с няколко саксии и огромно желание за работа. Познаваш ме добре..“, Доротея се засмя преди да вземе лейката отново и да се върне към поливането на растенията. „Ти как си? От какво имаш нужда? Нещо за Мунгав, предполагам?“

- Аа всъщност не, знаеш ме винаги си имам запаси - засмя се, но пък оглеждайки зеленината като нищо щеше да си вземе една две саксии, най малкото да направи оборот на младата бизнесдама. - По скоро от любопитство, не че онази саксия Блатен Мор не ме гледа много примамливо. 

Мъхестите листа на споменатото разстение сякаш леко се протегната и й помахаха. Виж тях нямаше намерение да пипа, не беше първокурсничка все пак.
Мъхът всъщност бяха много финни и мекички бодлички, които приспиваха всеки достатъчно неблагоразумен да ги пипне. На усещане беше почти като пух на заек. Но след като те приспи корена на Мора се увива около жертвата... и така нататък.
А бяха толкова красиви със червеникаво оранжевите си окраски!
Докато в същото време дългите корени седяха наполовина извадени от пръстта като пипала на паяк - готови да те грабнат.
Кръговратът на природата в саксия.

- Ако има някой, който да се оправи с нея, сигурно ще си ти!
- Ха! Добре ти ляга магазинерския чар. Ще я взема де, току виж някое хлапе я пипне - Русокоската смигна пък  Доротея й се подсмихна съзаклятнически, не че Люба сама си вярваше на "извинението". Много добре се знаеха в това отношение... веднъж бяха отишли да пазаруват за училище заедно. Ми като излезнаха от магазина за отвари, което беше и първата им спирка, трябваше да приключат. Е ама пък мъха беше страшен за някои отвари. За бая отвари - А ти как си, наистина? Всичко наред, имаш ли си всичко?