Индекс
by Ако не сте регистрирани, добре дошли! Това е форум за ролева игра (по-често наричана "роулплей", накратко "РП"). Роулплеят е тип игра, в която участниците, чрез своите герои, заедно създават истории. В случая ролевата игра се развива изцяло писмено: описват се героите и техните действия. Героите на всички са поставени в обща среда, в случая "българска" версия на света на Хари Потър.
По-долу е поместен неофициален превод на материал, написан от Дж. К. Роулинг. Оригиналът е публикуван на английски език тук. Преводът е изцяло с информативна цел.
Историята продължава в няколко поста, тъй като дължината на един пост не може да надвишава определен брой символи.
Училище за магия и вълшебство „Илвърморни“
Великото северноамериканско училище за магия е открито през седемнадесети век. То се извисява на най-високия връх на планината Грейлок, скрито от немагьоснически поглед чрез множество могъщи заклинания, които понякога се проявяват под формата на венец от мъгливи облаци.
Ирландски корени
Изолта Сейър (бел. пр. – от „Isolte“, сходно с „Isolde“, което на български е „Изолда“) е родена през 1603г. и прекарва най-ранното си детство в долината Куумлaгра, графство Кери, в Ирландия. Тя произхожда от две чистокръвни магьоснически семейства.
Баща й, Уилям Сейър, е пряк потомък на прочутата ирландска вещица Мориган – зоомаг, чиято животинска форма е гарван. Уилям нарича дъщеря си Мориган, защото като малка я влече всичко, свързано с природата. Ранното й детство е идилично, с любящи родители, които любезно се притичват на помощ на своите съседи мъгъли, приготвяйки за тях и добитъка им магически лекове.
Когато Изолта е на пет години, нападение върху семейния й дом става причина за смъртта на родителите й. Тя е спасена от пламъците от Гормлейт Гант – отчуждената сестра на майка й, която я води в съседната долина Куумкали (или „Долината на вещицата“) и започва да се грижи за нея.
С възрастта Изолта осъзнава, че спасителката й всъщност е нейна похитителка и убийца на родителите й. Нестабилна и жестока, Гормлейт е фанатична чистокръвна и смята, че помощта, оказвана от сестра й към съседите мъгъли, е повела Изолта по опасния път към смесен брак с немагьосник. Гормлейт вярва, че само чрез отвличането на детето може да го върне в „правия път“: да бъде отгледано с убеждението, че като потомък едновременно на Мориган и Салазар Слидерин следва да общува само с чистокръвни магьосници.
Гормлейт си поставя за цел да бъде модела, от който смята, че Изолта се нуждае, като принуждава детето да гледа, докато тя проклина и омагьосва всички мъгъли и животни, приближили се твърде близо до къщичката им. Обществото скоро се научава да избягва мястото, където Гормлейт живее. Единственият контакт на Изолта със селяните, с които преди е дружала, са местните момчета, хвърлящи камъни по нея по време на игрите й в градината.
Когато писмото на Изолта от „Хогуортс“ пристига, Гормлейт отказва да й позволи да постъпи в училището, защото според нея Изолта би научила повече вкъщи, отколкото в онова несигурно егалитарно заведение, пълно с мътнороди. Но самата Гормлейт е учила в „Хогуортс“ и разказва много на Изолта за училището. Прави го главно, за да охули онова място, недоволствайки, че плановете на Салазар Слидерин за чистотата на магьосниците не са се осъществили. За племенницата, изолирана и малтретирана от леля си и смятаща същата за поне наполовина луда, „Хогуортс“ звучи като абсолютен рай и тя прекарва много от тийнейджърските си години в мечти за него.
В продължение на дванадесет години Гормлейт налага на Изолта покорство и изолация чрез могъща черна магия. Най-накрая младата жена събира достатъчни умения и кураж, за да избяга. Краде пръчката на леля си, тъй като до този момент не й е позволено да има своя. Единственият друг предмет, който Изолта взема със себе си, е златната брошка във формата на Гордиев възел, принадлежала на майка й. След това Изолта бяга от страната.
Страхувайки се от отмъщението на Гормлейт и от изумителните й способности за проследяване, Изолта се мести първо в Англия, но скоро Гормлейт е по петите й. Твърдо решена да се укрие по такъв начин, че втората й майка никога да не я открие, Изолта си отрязва косата. Маскирана като мъгълско момче на име Елиас Стори, тя отплава към Новия свят на кораба „Мейфлауър“ през 1620 г.
Изолта пристига в Америка сред първите мъгъли заселници (в американското магьосническо общество мъгълите са известни като „немагове“, което произтича от „немагьосници“). След пристигането тя изчезва в близките планини, като оставя някогашните си съекипажници да предполагат, че като много други, „Елиас Стори“ е умрял поради тежката зима. Изолта напуска новата колония отчасти защото се страхува, че Гормлейт ще я открие дори на нов континент, но и защото пътуването й на борда на „Мейфлауър“ я довежда до извода, че една вещица е малко вероятно да намери много приятели сред пуританите.
Така Изолта се оказва съвсем сама в сурова и чужда земя. Доколкото знае, е единствената вещица в рамките на стотици, ако не и хиляди километри (половинчатото й образование, осигурено от Гормлейт, не включва информация за коренните американски магьосници). След няколко седмици на самота в планините обаче тя среща две магически същества, за чието съществуване досега не подозира.
Критозад (бел. пр. – от англ. „Hidebehind“) е нощен призрак, който обитава горите. Както подсказва името той може да се скрие зад почти всеки обект, при което става еднакво незабележим за ловци и жертви. Съществуването му се подозира от немаговете, които не могат да се мерят с неговите възможности. Само вещица или магьосник е вероятно да оцелеят нападение на критозад.
Пъквъджи (бел. пр. – от англ. „Pukwudgie“, което е българизирано поради трудността да се пише и произнася „пъкуъджи“) също е типично за Америка: ниско, сиволико, дългоухо същество, което е далечен родственик на европейския таласъм. Свирепо независимо, хитро и неособено привързано към човешкия вид (без значение дали магьосници или не), то притежава своя собствена могъща магия. Пъквъджито ловува със смъртоносни отровни стрели и обича да прави номера на хората.
Двете същества се срещат в гората, като критозадът, който е с особено големи размери и сила, не само успява да залови младото и неопитно пъвъджи, но и е готов да го изкорми. Точно тогава Изолта използва проклятие, което кара критозада да избяга. Без да знае, че пъквъджито също е изключително опасно за хората, Изолта го вдига и го занася на ръце до импровизирания си подслон. След това полага грижи за него до оздравяването му.
Пъквъджито казва на Изолта, че е задължено да й служи, докато не се появи възможност да изплати дълга си. То смята за голямо унижение това, че е задължено към млада вещица, достатъчно глупава да се лута в непозната страна, където пъквъджито или критозадът могат да я нападнат във всеки момент. Оттогава дните на жената са изпълнени с мърморенето на пъквъджито, което се влачи по петите й.
Въпреки неблагодарността на пъквъджито, Изолта го смята за забавно и се радва на компанията му. С времето между тях се заформя приятелство, което е уникално в историята и на двата вида. Придържайки се към табутата на своя народ, пъквъджито отказва да каже на Изолта собственото си име, ето защо тя го нарича Уилям, на баща си.
