Индекс
by Ако не сте регистрирани, добре дошли! Това е форум за ролева игра (по-често наричана "роулплей", накратко "РП"). Роулплеят е тип игра, в която участниците, чрез своите герои, заедно създават истории. В случая ролевата игра се развива изцяло писмено: описват се героите и техните действия. Героите на всички са поставени в обща среда, в случая "българска" версия на света на Хари Потър.
По-долу е поместен неофициален превод на материал, написан от Дж. К. Роулинг. Оригиналът е публикуван на английски език тук. Преводът е изцяло с информативна цел.
Заклинанието Патронус
Патронусът е най-известното (и пословично-трудно) защитно заклинание. Целта е да се призове сребристобял покровител или защитник, който приема формата на животно. Точната форма на покровителя става ясна едва след успешното изпълнение на заклинанието. Бидейки едно от най-мощните защитни заклинания, познати на магьосниците, Патронусът се използва и като средство за изпращане на съобщения между магьосниците. Като чиста, защитна магическа концентрация на щастие и надежда (за призоваването му е необходимо човек да извика в съзнанието си един-единствен спомен-талисман) той е единственото ефективно заклинание срещу диментори. Мнозинството вещици и магьосници не са способни да призоват Патронус и успешното му призоваване обикновено се смята за белег на забележителни магически способности.
Някои вещици и магьосници успяват да призоват нетелесен Патронус, който прилича на купчина или вълна от сребриста пара или дим. В някои случаи вещиците или магьосниците могат умишлено да изберат да призоват нетелесен Патронус, ако искат да прикрият формата, която той обикновено приема (например Ремус Лупин се страхува, че телесният му Патронус издава твърде много). Нетелесният Патронус не е истински Патронус и макар да дава ограничена защита, той не може да осигури защитната сила на телесния Патронус, който има формата и същността на животно.
Патронусът е едно от най-древните заклинания и се среща в много свидетелства за ранната магия. Въпреки дълготрайното му свързване с борещите се за възвишени или благородни каузи (тези, които са способни да призоват телесни Патронуси, често са избирани на високи постове в Магисъбора и Министерството на магията), Патронусът не е непознат и сред черните магьосници. Макар че е широко разпространено и обосновано убеждението, че магьосник, който не е с чисто сърце, не може да призове успешно Патронус (най-известният пример за неуспешно действие на заклинанието е този на черния магьосник Рацидиан, изяден от червеи), малцина вещици и магьосници със съмнителен морал са успели да овладеят заклинанието (Долорес Ъмбридж например е способна да призове Патронус котка, за да се предпази от дименторите). Възможно е истинската и твърда вяра в правилността на действията да носи необходимото щастие. Въпреки това повечето такива мъже и жени, притъпили сетивата си към въздействието на черните същества, които биха могли да превърнат в свой съюзник, смятат Патронуса за ненужно заклинание в арсенала си.
Досега не е открита надеждна система за предсказване на формата на Патронуса, въпреки че големият изследовател на заклинания от XVIII в., професор Катул Спенгъл, излага някои принципи, които се приемат за верни.
Патронът, твърди Спенгъл, представлява онова, което е скрито, непознато, но необходимо в личността.
"Защото е очевидно - пише той в своя шедьовър "Заклинания за защита и възпиране", - че човек, изправен пред нечовешко зло като диментора, трябва да използва ресурси, които може би никога не са му били нужни, а Патронусът е събудената тайна същност, която дреме, докато не е необходима, но сега трябва да бъде извадена наяве...“.
"Тук - казва Спенгъл, - е обяснението за това, че Патронусите заемат форми, които техните създатели не биха могли да очакват, към които никога не са изпитвали особена близост или (в редки случаи) дори не са разпознавали". Спенгъл се интересува от темата за онези необичайни вещици и магьосници, които призовават Патронус във формата на любимото им животно.
"Дълбоко съм убеден, че подобен Ппатронус е показател за обсебеност или ексцентричност. Това е магьосник, който вероятно не е в състояние да скрие същността си в обикновения живот, който вероятно парадира със склонности, които другите биха предпочели да скрият. Каквато и да е формата на техния Патронус, добре би било да проявявате уважение и понякога предпазливост към вещица или магьосник, който е способен да призове Патронус в желаната от него форма“.
Формата на Патронуса може да се промени по време на живота на вещицата или магьосника. Известни са случаи, когато формата на Патронуса се променя поради загуба, влюбване или дълбоки промени в характера на човека. Така например Патронусът на Нимфадора Тонкс се променя от заек на вълк (не върколак), когато тя се влюбва в Ремус Лупин. Някои вещици и магьосници може да не са способни да призоват Патронус, докато не претърпят някакъв вид психически шок.
Обикновено, но не и задължително, Патронусът приема формата на животно, което се среща в родната страна на призовалия го. Като се има предвид дългогодишната им близост с хората, може би не е изненадващо, че сред най-често срещаните Патронуси (макар че трябва да се има предвид, че който и да е телесен Патронус е необичаен) са кучетата, котките и конете. Въпреки това всеки Патронус е толкова уникален, колкото и призовалия го, и е известно, че дори еднояйчни близнаци имат коренно различни Патронуси.
Патронус във форма на изчезнали животни са много редки, но не са непознати. Странно е, че въпреки дългата им връзка с магьосническия вид, Патронусите сови са необичайни. Най-необичайни от всички възможни покровители са магическите създания като дракони, тестроли и феникси. Никога обаче не забравяйте, че сред най-известните Патронуси на всички времена е една най-обикновена мишка, принадлежала на легендарен млад магьосник на име Илий, който я използва, за да отблъсне с една ръка нападението на армия от диментори. Макар че един рядък и вълшебен Патронус несъмнено отразява необикновена личност, от това не следва, че той е по-могъщ или че би имал по-голям успех в защитата на призовалия го.
