Индекс
by Ако не сте регистрирани, добре дошли! Това е форум за ролева игра (по-често наричана "роулплей", накратко "РП"). Роулплеят е тип игра, в която участниците, чрез своите герои, заедно създават истории. В случая ролевата игра се развива изцяло писмено: описват се героите и техните действия. Героите на всички са поставени в обща среда, в случая "българска" версия на света на Хари Потър.
По-долу е поместен неофициален превод на материал, написан от Дж. К. Роулинг. Оригиналът е публикуван на английски език тук. Преводът е изцяло с информативна цел.
Семейство Потър
Потър е много старо семейство, но никога (до раждането на Хари Джеймс Потър) не е било на челните места в магьосническата история, а се е задоволявало със сигурно и удобно съществуване на задните редове.
Потър е нерядко срещана мъгълска фамилия и по тази причина семейството не попада в така наречените „Свещени двадесет и осем“; анонимният съставител на този уж пълен списък на чистокръвните подозира, че те произлизат от онова, което той смята за замърсена кръв. Магьосническото семейство Потър обаче има славно начало, част от което е загатнато в „Даровете на смъртта“.
В мъгълския свят „Потър“ (бел. пр. – от англ. “potter” значи „грънчар“) е фамилно име, свързано с професията на човек, който създава керамика. Магьосническата фамилия Потърс произлиза от магьосника от XII век Линфред от Стинчкомб, обичан и ексцентричен местен човек, чийто прякор „Потърс“ с времето се изкривява до „Потър“. Линфред е непроницаем и разсеян човек, чиито магьоснически съседи често се обръщат към него за медицински услуги. Никой от тях не осъзнава, че чудесните лекарства на Линфред за едра шарка и треска са магически; всички го смятат за безобиден и мил старец, който се занимава в градината със своите забавни растения. Репутацията на добронамерен ексцентрик изиграва добра роля за Линфред, защото при закрити врата той успява да продължи поредицата от експерименти, които поставят основите на богатството на семейство Потър. Историците смятат, че Линфред е създател на редица лекарства, превърнали се в отвари, които се използват и до днес, включително Костраст и Пиперлива отвара. Продажбите на такива лекарства на други вещици и магьосници му позволяват да остави значителна камара злато на всяко от седемте си деца след смъртта си.
Най-големият син на Линфред, Хардуин, се жени за красива млада вещица на име Йоланта Певерел, която произхожда от селото Годрикс Холоу. Тя е внучка на Игнотус Певерел. При липсата на мъжки наследници Йоланта, която е най-възрастната от останалите, наследява мантията невидимка на дядо си. Йоланта обяснява на Хардуин, че в семейството ѝ е традиция притежанието на тази мантия да остане тайна и новият ѝ съпруг уважава желанието ѝ. От този момент нататък наметалото се предава на най-възрастния във всяко ново поколение.
В продължение на няколко поколения Потър продължават да се женят за съседите си, понякога за мъгъли, и да живеят в Западна Англия, всяко поколение увеличаващо семейното богатство с упорития си труд, като трябва да се спомене – с тихата изобретателност, присъща за техния прародител Линфред.
От време на време някой Потър успява да стигне до Лондон, а членове на фамилията два пъти стават членове на Магисъбора: Ралстън Потър, който е член на съвета от 1612 до 1652 г. и голям поддръжник на Статута за секретност (за разлика от обявяването на война на мъгълите, както искат по-войнствените членове), и Хенри Потър („Хари“ за близките му), който е пряк потомък на Хардуин и Йоланта и е член на Магисъбора от 1913 до 1921 г. Хенри предизвиква известен смут, когато публично осъжда забраната, наложена от тогавашния министър на магията Арчър Евърмонд, магическата общност да помага на мъгълите, водещи Първата световна война. Неговата откритост в полза на общността на мъгълите също е сериозен фактор за изключването на семейството от „Свещените двадесет и осем“.
Синът на Хенри е Флимонт Потър. Флимонт носи това име, защото предсмъртното желание на майката на Хенри е той да увековечи моминското ѝ име, което иначе би изчезнало. Той понася това бреме учудващо добре и винаги приписва ловкостта си в дуелите на броя на случаите, в които му се е налагало да се бие с хора в Хогуортс, след като са се подигравали с името му. Именно Флимонт взема семейното злато и го увеличава четирикратно, като създава Идеално приглаждащата отвара за коса („Две капки укротяват и най-непокорната четина“). Когато се пенсионира, той продава компанията с огромна печалба, но нито едно богатство не може да компенсира него и съпругата му Еуфемия за бездетността им. Двамата вече са се отказали от надеждата да имат син или дъщеря, когато за тяхна изненада и шок Еуфемия установява, че е бременна и така се ражда любимото им момче Джеймс.
Флимонт и Еуфемия живеят достатъчно дълго, за да видят как Джеймс се жени за момиче от мъгълски произход на име Лили Евънс, но не и да се запознаят с внука си Хари. Змейската шарка ги поваля в рамките на няколко дни един след друг, поради напредналата им възраст, и тогава Джеймс Потър наследява мантията невидимка на Игнотус Певерел.
