★ Уроци по Вълшебство

@Катерина Мавродиева
@Еньо Хаджиконстантинов също е добре дошъл :д


Калоян се беше наместил комфортно на стола си в кабинета и четеше вчерашния брой на "Маг прес", когато часовникът удари девет. Дървената врата в дъното се отвори и учениците започнаха да се изливат в стаята. Имаше час с четвъртокурсниците, колко сладко. Щеше да им преподаде призоваващото заклинание, бяха първите дни на октомври все пак и още нямаше да ги пуска в дълбокото.
 В такива утрини Раев се сещаше колко истинско удоволствие му доставяше да преподава предмета си, особено когато това се случваше в по-малките класове. Всичко вървеше по план и децата се забавляваха. Радваше се да вижда тези детски и още леко сънени лица, които още се затрудняваха в движенията на пръчката, произношението...  
 Такива часове го зареждаха за цял ден. Ако не бяха те, трудно щеше да издържа нормите, които поставяше ръководството на вийлите.
 - Добро утро, деца - поздрави усмихнат Калоян, докато последните ученици заемаха местата си. - Снощи си бях пуснал да гледам сериал и в един момент усетих как ми се похапваше нещо... англичаните му казват снак, разбирате. 
 Раев потропа с пръсти по бюрото си, след което стана от стола и се поразходи из редиците от маси. Спря се в средата на стаята, измагьоса си един зелен фотьойл и, за изненада на учениците, се намести удобно в него.
 - Дааа, точно така. Проблем, стар като света - хладилникът беше непосилно далеч от мен. - Раев завъртя пръчка към катедрата и там се появи един стар и изненадващо как работещ хладилник "Мраз". Вратичката му се отвори и вътре се показа пакет "Зрънчо" и шоколад "Милка" с малини (любимият му). 
 При това шоу по лицата на някои ученици бяха изгрели усмивки.
 - Мъгълите не са открили още решение на този проблем, деца - Калоян намести очилата върху носа си - но ние, магьосниците, знаем какво да правим. Предположения?
 Няколко вдигнати ръце във въздуха.
 - Давайте, давайте! - окуражи ги Раев.
 - Призоваващо заклинание - чу той гласът на Катерина някъде в дъното.
 - Отлично, 10 точки за "Южен"! - възкликна мъжът и щракна с пръсти - именно то, призоваващото заклинание! За да го направите опишете дъга с пръчката си, не толкова широка, Еньо, мъничка! Извийте я нагоре. Към това казвате "Акцио" и назовавате предмета, който ви е затрябвал. Акцио шоколад!
 Блокчето шоколад излетя от хладилника и се приземи в ръката на Раев. Един размах на пръчката и шоколадът се разряза сам на квадратчета така, както си седеше в опаковката. 
 - Първият успял печели шоколадче. Започвайте! - каза професорът и доволен изяде едничко, докато крачеше обратно към бюрото си.

Подпряла с длан брадичката си, Катя внимателно слушаше днешният урок в часа по вълшебство
при професор Раев.Още от първият час тук в първи курс, тя бе запленена от мистичната и необятна наука за вълшебството.След драстичната промяна на училищната политика през отминалата година, професорът правеше всичко по силите си за да смекчи макар и в малка степен напрегнатата атмосфера която витаеше поради новият режим наложен от директорката Силванова и подопечните и виили.Зачислената към преподавателя по вълшебство нацупена асистентка, строго съблюдаваше за дисциплината по време на урок и сурово наказваше дори и за най-малкото нарушение на учебния процес


И днес не бе по-различно, притихналите невръстни вещици и магьосници бяха вперили погледи в учителя и се стараеха да запомнят и прилагат правилно неговите указания.Макар и мъмрен професор Раев се стараеше да не бъде прекалено строг към учениците с което все повече печелеше уважението им, Катерина също изпитваше респект към него и бе една от добрите ученички с които той се гордееше.Преподавателят им обясняваше как да призовът нужен им предмет, ако той се намира далече от обсега им с помощта на заклинание и малко магия.Бе измагьосал удобно кресло и хладилник в който имаше чипс снаксове и шоколади.
Демонстрира им как точно да замахнат с магическа пръчка и да призовът желаното лакомство, в ръката му се бе озовал шоколад с малини който професорът раздели на малки парченца и прикани децата, да изпробват умението си в призоващата магия изричайки заклинанието "Акцио" шоколад и замахвайки по определен начин с магическата си пръчка


Катерина присви очите си, не обичаше малини, но от уважение към професор Раев трябваше да изпълни задачата.Изрече заклинанието и замахна явно по-отривисто с магическата си пръчка отколкото беше нужно, поради което парченцето шоколад изхвърча от ръката на преподавателя прелетя през стаята и падна на пода предизвиквайки сподавен кикот от няколко момчета.Тя счете това за обида и смръщи лице, опита отново да призове друго парченце като този път бе по-внимателна и направи замахването плавно така успешно вече държеше в ръката си парченце от шоколада пестори се, че го слага в устата си и бързо го пусна в дълбокия джоб на мантията си като се надяваше това да не бъде забелязано от професора.

Вийлата го погледна на кръв. Калоян сръбна набързо от чашата си с кафе. Знаеше, че след този час щеше да се обяснява пред Виктория и леля Радина, защо в часа му учениците са си играли с храна. Заради това той реши, че е време да разнообрази дейностите в часа. И малко да поизпита, в този ред на мисли. 
 - След като похапнахте от запасите ми за седмицата - погледна Раев уж лошо учениците най-отпред, но сетне намигна съучастнически - е време да поупражним знанията от този час и няколкото преди него. Можете да станете.
 Калоян стана от кожения стол и завъртя пръчката си. Вратата на стаичката в далечния ъгъл се отвори и от вътрешността ѝ полетяха тренировъчните чучела. Те се събраха в средата на подземието, завъртяха се в танц там, където само допреди малко беше зеления фотьойл, и се наредиха в редица по продължение на стаята. 
 Професорът изключително много се радваше на стаята, която училището му бе отредило. Беше изключително просторна по дължина и всеки ученик можеше да се упражнява свободно, запазвайки ръка и повече разстояние от съседа си. Прозорците бяха големи, изключително красиви (и естествено, защитени с множество магии в случай на някой несполучлив изстрел от нечия пръчка). Естествено, Раев сам бе направил някои магии, за да може стаята да отговаря на изискванията на предмета, но от последните промени на интериора Калоян беше извънредно доволен. 
 Раев пристъпи напред към средата, за да може да го виждат всички.
 - Последните часове преговорихме "Депулсо", а от миналата година знаете още парализиращото заклинание "Петрификус Тоталус", както и "Гласиус". Вярвам, че имате достатъчен набор от знания за да се справите с... опонентите пред вас. 
 Раев се ухили сам на себе си. Спомни си за онзи път, когато беше омагьосал едно от чучелата да връща заклинанията по посока на направилия ги. Един отличник, който си бе повярвал точно преди изпитите СОВА, си научи добре урока.
 - Други заклинания позволени ли са? - попита София някъде зад гърба на Калоян. Виктория завъртя главата си в посока на питащата, след което премести поглед към професора. Той знаеше колко го следеше за изцепки, затова премерваше почти всяка своя дума. Почти.
 - Сигурен съм в уменията Ви, госпожице Хоенлое - професорът извърна глава към момичето. - Стига чучелото ми и стаята да са цели, свободна сте да се вихрите. За напредналите обикновено гледам повече за грешки, имайте го предвид. 
 Чу как Катерина, която беше най-близко до него, извади пръчката си със свистене, но сякаш не беше особено сигурна дали да започне да нанася удари по съперника си.  
 Раев се завъртя и се усмихна приятелски.
 - Какво ме гледате, започвайте!