Индекс
by Ако не сте регистрирани, добре дошли! Това е форум за ролева игра (по-често наричана "роулплей", накратко "РП"). Роулплеят е тип игра, в която участниците, чрез своите герои, заедно създават истории. В случая ролевата игра се развива изцяло писмено: описват се героите и техните действия. Героите на всички са поставени в обща среда, в случая "българска" версия на света на Хари Потър.
По-долу е поместен неофициален превод на материал, написан от Дж. К. Роулинг. Оригиналът е публикуван на английски език тук. Преводът е изцяло с информативна цел.
Огледалото Еиналеж
Огледалото на Еиналеж е много старо изобретение. Никой не знае кой го е създал и как се е появило в „Хогуортс“. Редица учители са носели интересни артефакти от пътуванията си, така че е възможно то да е попаднало в замъка по този случаен начин: или защото учителят е знаел как работи и е бил заинтригуван от него, или защото не го е разбирал и е искал да попита за мнението на колегите си.
Огледалото на Еиналеж е един от онези магически артефакти, които изглежда са създадени в духа на забавлението (дали невинно, или злонамерено е въпрос на мнение), защото макар да е много по-открояващо се от обикновените огледала, то е по-скоро интересно, отколкото полезно. Едва след като професор Дъмбълдор прави ключови промени в огледалото (събиращо прах в Нужната стая около век, преди той да го извади и да го впрегне в работа), то се превръща в превъзходно скривалище и във върховно изпитание за нечистите сърца.
Надписът на огледалото („Еиналеж итото щерог-йанаит отецил мавза коп ен.") трябва да се прочете наобратно, за да се покаже истинското предназначение на огледалото.Мислите на Джей Кей Роулинг
Предпазливите думи на Албус Дъмбълдор към Хари при обсъждането на Огледалото Еиналеж изразяват собствените ми възгледи. Съветите „да не изпускаме мечтите си“ са прекрасни, но идва момент, в който вкопчването в мечтите става безполезно и дори нездравословно. Дъмбълдор знае, че животът може да мине покрай теб, докато се захласваш по едно желание, което никога не може да бъде – или не би трябвало да бъде – изпълнено. Най-дълбокият копнеж на Хари е за нещо невъзможно: завръщането на родителите му. Макар да е безкрайно тъжен, че Хари е бил лишен от семейството си, Дъмбълдор знае, че за момчето би било вредно да седи, вперило поглед в представата за това, което никога не може да има. Огледалото е омагьосващо и примамливо, но не винаги носи щастие.
