★ Уроци по Отвари

На долу по стълбите...два етажа. В ляво, до първото отклонение. Третата врата след решетките и ако стигнеш вийлата с белите ресници, начи си го подминала.

Не подминах, толкова се ужасявах от сърдитите на вид самодиви, че при локализиране на някоя, чийто ръце не са заети , автоматично намирах посока и дестинация, различни от нейните.
Свих към вратата на мрачното коридорче и се оказах в оазис на отварите, който далеч не приличаше на мамината работилница. 
Да и тук бе стерилно, подредено и прекалено светло. Все пак, за да е сигурен в отенъка на отварата за никнене на коса, човек трябва да има ярка бяла светлина. Щото инак, при малко по-бледозелено, вместо коса почваха да се извиват едни нокти с рекордни дължини. Но това място крещеше НАУКА  с най-главните и пискливи букви в света. А при маминка се усещаше желанието да изтъкнем, че отварите са изкуство. Само дето маминка отказваше ме учи, от мига в който осъзна, че запомням достатъчно, че да възпроизвеждам. И забрани да влизам в работилницата, от момента в който бате Йоан получи криза, щото малкият ми пилешки мозък го дебнеше и там, за да го занимава с глупости.

Поклащането на глава не отръска ума ми от гадни асоциации, но определно ми даде възможност да размъти недоспалия ми мозък. Видях , че на бюрото са оставени тредиционните две копия от учебниците, предназначени, за двамата, неподготвени от семействата си ученици. Учебник, който щях да ползвам само тази година, да върна в "изрядно състояние" и да се опитам да запомня, защото знаея, че мама няма да позволи записки да преминат прага на къщата й.
Дръпнах томчето с твърдите корици, наместих се на първата катедра и почнах да чета целенасочено, и да драскам съкращения за най-полезните отвари, в тетрарката от батко Гун.

Залата постепенно се напълни, всички носещи пръчки ги прибираха из мантиите и насядаха по местата си. Тази година курсът бе малък, та мястото на първата катедра до мен остана празно. Не подозирах, че в мига, когато госпожа Тричкова ще влезе това ще се превърне в проблем.
- Добро утро ученици, силно се надявам въвеждането в училищния живот да не ви е объркало, защото сега ще започне занятие, за което ще ви е нужна цялата бистрота на ума, която въобще е достъпна...- погледът на бледата, изпита дама бавно премина през помещението и заби в мен. Сравнението с пирона и киселото мляко е слабо. Тоя  синеок поглед се опитваше да пробие през челната ми кост и да открие дали не съм злонамерен гном , дегизиран, за да открадне тайните на училището. Единствената причина да не подвия опашка скимтейки е че по-добра майсторка  ми го прилагаше има няма цял живот.

След кратка пауза дамата пред нас продължи:
- Вече знаете имената ми, но нека все пак се представя . Аз съм Професор Какпка  Тричкова и съм в топ три на балканските специалисти по отвари. Съпругът и колега в научната ми дейност - е друто от лицата, които са в тройката. За първи път давам подробности от този род в часовете си, не за друго, а защото сред вас е дъщерята на колегата, който държи първото място. - ръцете й разместиха малко идеално подреденото бюро,  а докато следните думи се изсипваха, върнаха отново идеалния ред- Искам да ви предупредя, че това е моята класна стая и тук Не си  рисуваме, не търсим нови отвари, не се надпреварваме за слава. Науката, която ви преподвам  я преподавам аз, а не някой извън училието. Независимо колко уверени се чувствате в знанията си от преди да стъпите в кабинета ми, моля ви, не пренебрегвайте инструкциите ми, ако не искате последствията да са съсипващи!
Погледът й уж обикаляше из стаята, но тежко се стовари  право в носа ми, при последните думи.

Явно мама бе посяла обич и усмивки и в тази душа. Супер! Ще има какво да разказвам в писмото си до Гун и сър (татко).
След тия нежни и смущаващи всички в залата думи, тя започна да вади буркани с билки и да говори за  видовете приложения. От нас се очакваще да запомним кое състояние на изложената флора води до конкретно развитие на отварата. Липсата на логика в казаното и нуждата всичко да се запише и наизусти бе изморителна дори за мен, а аз бях крала занаят откак се помня. И всичко това , докато не извади от бурканите  видимо оплодени яйца насухоземна костенурка и не тръгна да ги  мачка.
До преди миг помнех, че съм уплашен ученик, предупреден да не си вири носа. Ма сега вече нямах подобни скруполи.
- Госпожо, моля ви недейте!- гласа ми зилезе висок, и ако щете вярвайте, заядлив.
- Професоре- поправи ме с леден глас тя, без да отделя поглед от черупчиците в ръката си, но поне не ги начупи. Моя поглед също бе неотлъчно залепен за тях. В стаята настъпи миг гробовна тишина и после аз повърнах над социалния си статус.
-Госпожо, - натъртих- доцент, професор и академик се става с изпълняване на точно определни условия и развиване на научна и писателска дейност. Моля Ви- почти се разплаквах, макар гласа ми да бе  стегнат в подобие на майчиният ми - моля Ви, не ги мачкайте безцелно!!!!
- Госпожице Змейска, макар яйцата да Ви се виждат съвсем пригодни за размножаване, те са магически оплодени. От тях костенурки от защитен вид НЯМА да се излюпят. тяхната цел Е да бъдат ползвани в това помещение, за обучение на неакадемични личности като Вас и мен. След като вече показахте на всички родовите си характеристики , може да си запишете  и след часовете да потърсите някоя от вийлите, за да Ви насочи към наказания, подобващо на емоционалното Ви и униерситетско  ниво.

Има нещо общо между тази жена и мен. И на двете ни ръцете трепереха, нейните, защото аз грешах и нахалствах, а моите, защото ме бе страх, колко е права- наистина показах основната характеристика на змейците. Нашият род можеше да потъпче всичко, когато мислеше, че защитава онеправданите- дори истински ценните неща.