Жан все още не можеше да повярва, че е част от отбора по куидич. Това със сигурност не беше негово желание. Един ден в общата стая го посетиха двама петокурсници, които го уведомиха, че по препоръка на Леда Христова трябва да се яви на проби за куидичния отбор. Леда и Жан бяха станали доста близки след запознанството им на първия учебен ден, макар че Леда беше два курса по-голяма от него. Напоследък тя често караше първокурсника да ходи с нея на куидичното игрище, за да „си подават куофъла“. Така Жан се беше научил да лети на метла, както и да изпуска куофъла по дванадесет различни начини, включително в комбинация с падане от два-три метра височина. Въпреки това Леда продължи да настоява, че момчето притежава куидичен талант.
На пробите за куидичния отбор Жан успя да спаси три гола един след друг. Блокира ги с гръб, тъй като се страхуваше да отдели ръце от дръжката на метлата. Другите явили се на пробите обаче бяха дори по-зле от него и в крайна сметка отборът реши, че е по-добре да имат пазач с потенциал да се научи да играе, отколкото изцяло бездарен такъв. Уви, потенциалът на Жан се оказа доста костелив орех. В рамките на три седмици отборът положи неимоверни усилия, но така и не успя да промени съществено начина му на игра. Най-големият успех бе, че го научиха да си държи ръцете само около дръжката на метлата. Оставаха две седмици до мача и отборът не разполагаше с опция да потърси нов пазач. Така в крайна сметка Жан влезе като титуляр в куидичния отбор на „Южен вятър“.
Стоеше пред головите обръчи с широко разперени ръце и пръсти. Буквално приличаше на рееща се във въздуха статуя. Бяха му казали да бъде винаги в готовност. Пръстите изпънати, погледът напред – това си го спомняше ясно от тренировките. Но в първите три минути цялата игра се беше съсредоточила в другия край на игрището, поради което ръцете му вече бяха започнали да изтръпват. Освен това по бузата му се считаше една струйка пот, която го гъделичкаше. За останалите играчи жегата не беше толкова голям проблем, защото те непрестанно се стрелкаха с висока скорост насам-натам и вятърът ги разхлаждаше. Жан обаче се налагаше да стои на едно място пред головите обръчи, изложен на пълната сила на слънцето. Отгоре на всичко това слънце му светеше в очите му и не му позволяваше да следи играта. Е, поне после щеше да може да се оправдае с това.
Защитната поза на Жан беше нарушена от един блъджър, който долетя от центъра на игрището. Първоначално първокурсникът го помисли за куофъла, но после различи цветовете – катранено черно, сиреч опасност. Инстинктът за самосъхранение се задейства и момчето успя да прибере едната си ръка, разминавайки се на пет сантиметра с блъджъра. Точно тогава наблизо се стрелна едно непознато русо момче с широка усмивка, на чийто гръб пишеше „В. Соколов“. А, да, капитанът на „Лъч“. Името „Вихър“ определено беше подходящо за него.
Замислен, Жан тотално беше забравил каква функция изпълнява в играта. Поради това късно забеляза как куофълът прелетя над главата му. Движеше се с доста бавна скорост и се промуши необезпокоявано през централния голови обръч. На мига от дясната страна на игрището гръмнаха виковете на „Лъч“ и коментаторът обяви, че резултатът е „десет на нула“.
Жан се огледа сконфузено и забеляза, че към него се задава капитанът – Явор Петров, по чието лице бе изписан истински гняв.
- Казах да бъдеш в готовност, Ставракиев! Недей просто да стоиш като летяща кокошка!
- Извинете, няма да се повтори! – каза Жан с пресипнал глас. Това беше най-използваната фраза от негова страна по време на тренировките.
Момчето изтри челото си и вдигна ръце, разпервайки пръстите си възможно най-широко. Откри, че може с една ръка да закрие част от слънцето и да наблюдава играта между пролуката между палеца и показалеца си. Именно там видя как към него с бясна скорост се приближаваше Тервел Шаханов, прегърнал куофъла с две ръце. Това даде на Жан около две секунди да се приготви за спасяване. Мобилизира цялата физическа и умствена енергия, на която беше способен, и…
Куофълът се заби в лявата му длан. Първоначално почувства само тъпа болка, а после парене като от нажежено желязо. Опита се да хване куофъла - така го бяха учили, но не успя. Топката падна право надолу, където бе уловен от Ориана – един от гончиите на „Южен вятър“. Фюх.
Чакай малко, той ли спаси този гол?
Публиката в десния край на игрището избухна в радостни викове. Развяха се червени знамена. Капитанът Петров долетя и потупа Жан по рамото за поздрав, крещейки с радостен глас:
- Мисля, че това беше първият път, в който спаси куофъла с ръка!
Жан беше толкова щастлив, че ченето го болеше почти толкова, колкото и ръката. Беше спасил гол съвсем сам! Дали Леда не се беше оказала права, че в него има някакъв куидичен талант? Едно зрънце може би?
Индекс
by 
80
Сила: 8
Издръжливост: 8
Интелигентност: 6
Ловкост: 6
Магия: 8
Късмет: 8
...." 