★ Уроци по Пророкуване

Гласовете на учениците се надигаха като пепел и се завихряха в пространството между дърветата след, което се издигаха нагоре в пурпурното вечерно небе.

– Нека огънят ни изведе от мрака, О, Ignis! Нека сърцата ни се изпълнят с огън, та да можем да тръгнем по сияйната пътека, която живите проблясъци ще ни разкрият.

– Оstendens Flammas! Sic itur ad astra!

Огънят гореше на фона на сгъстяващият се все повече мрак като огромен ярък змей и побеснялата оранжева светлина хвърляше през горската поляна огромни тридесет метрови сенки. Наоколо, по обсипаните с древни руни камъни магическите послания сякаш бяха оживели.

Владислав гледаше преподавателката по пророкуване Проф. Алтамира Фелес, заедно с нейните най-изявени ученици от по-горните курсове вдигаха ръце, все едно че обгръщат тръпнещите пламъци. Макар и първокурсник той беше решил да посети този урок за напреднали. Макар и много ученици да смятаха пророкуването за „пълни глупости“ той знаеше, че разчитането на послания от бъдещето е един от най-трудните забулени в мистичност елементи на магията. Съчетано с древни руни и латински заклинания едва ли занятието можеше да му се стори по-интересно. Е може би само ако и самият той успее да разчете нещо за бъдещето в огнените пламъци.

Време беше...... Учениците щяха да подължат с напевните си заклинания поне още около половин час. Огньовете се палеха винаги по залез слънце, заклинанията и изричането на мантри продължаваше дълго и неопределено време преди учениците да започнеха да се взират непрестанно и мълчаливо в пламъците с надеждата да разтълкуват знаците в отблясъците на магическите пламъци. Смяташе се обаче, че магията се проявява най-силно в полунощ.

– Огънят е живо същество – каза му чернокожата преподавателка, когато я помоли да го научи да вижда бъдещето в пламъците. – Той непрестанно е в движение, все се променя... като книга, чиито букви започват да се местят и играят когато се опиташ да ги разчетеш. Нужни са години на обучение и практика докато се научиш да провижда формите отвъд пламъците, и още много години, докато се научиш да отличаваш формите на оново, което ще бъде, от онова, което е било или би могло да бъде. Но дори и тогава тълкованието е трудно.... МНОГО трудно! – Тогава Владислав я попита как например Виктор (петокурсник,  с изявени пророчески дарби) се е научил да се фокусира и провижда формите толкова бързо. Тогава тя само се подсмихна и отвърна: – Всяка котка може да се взре в пламъците на..... камината и да види вътре подскачаща оранжева мишка.


А в края на урока единственото нещо, което беше успял да различи Влади в бушуващите пламъци, беше подобие на червен заек с мистериозни сребристи/бледосини очертания, който се стрелна към нощното небе в същият момент когато една от дебелите цепеници в огъня силно изпука. – Е може би все пак имам някаква дарба. – Тази мисъл сякаш проблясна вътре в душата му заедно с усещането за топлота, щастие и сигурност.