Индекс
by Ако не сте регистрирани, добре дошли! Това е форум за ролева игра (по-често наричана "роулплей", накратко "РП"). Роулплеят е тип игра, в която участниците, чрез своите герои, заедно създават истории. В случая ролевата игра се развива изцяло писмено: описват се героите и техните действия. Героите на всички са поставени в обща среда, в случая "българска" версия на света на Хари Потър.
По-долу е поместен неофициален превод на материал, написан от Дж. К. Роулинг. Оригиналът е публикуван на английски език тук. Преводът е изцяло с информативна цел.
Магьосническа Америка през 20-те години на XX в.
Американските магьосници изиграват своята роля в Голямата война от 1914-1918 г., макар и огромното мнозинство от техните сънародници немагьосници да не знаят за техния принос. Тъй като и от двете страни участват магически фракции, усилията им не са решаващи, но все пак успяват да спечелят много победи, като предотвратяват допълнителни човешки жертви, и надделяват над своите врагове магьосници.
Тези общи усилия не водят до никакво смекчаване на позицията на МАКУСА по отношение на контактите между магьосници и немагьосници и Законът на Рапапорт остана твърдо в сила. През 20-те години на ХХ век американската магьосническа общност свиква да съществува в по-голяма степен на секретност от европейските си събратя и да избира своите брачни партньори стриктно от собствените си редици.
Споменът за катастрофалното нарушение на Статута за секретност от Доркус Туелветри е навлязъл в магическия език, като „Доркус“ е станало нарицателно за идиот или некадърник. МАКУСА продължава да налага строги наказания на онези, които не спазват Международния статут за секретност. МАКУСА също така проявява по-голяма нетърпимост към такива магически явления като призраци, полтъргайсти и фантастични създания, отколкото нейните европейски събратя, поради риска, който тези създания и духове създават немагьосниците да узнаят, че съществува магия.
След Голямото въстание на саскуочите през 1892 г. (за подробна информация вж. високо оценената книга на Ортис О'Флаерти „Последната битка на Голямата стъпка“) седалището на МАКУСА е преместено за пети път в историята си, този път от Вашингтон в Ню Йорк, където остава през 20-те години на ХХ век. Председател на МАКУСА през десетилетието е мадам Серафина Пикери, известна с уменията си вещица от Савана.
През 20-те години на ХХ в. Училището за магия и вълшебство „Илвърморни“ процъфтява повече от два века и е смятано за едно от най-великите магически учебни заведения в света. Вследствие на всеобщото образование всички вещици и магьосници умеят да боравят с магическа пръчка.
Законодателството, въведено в края на XIX век, предвижда, че всеки член на магическата общност в Америка е длъжен да носи „разрешително за магическа пръчка“ – мярка, която има за цел да следи всички магически дейности и да идентифицира извършителите по техните пръчки. За разлика от Великобритания, където Оливандър се смята за непобедим, континентът Северна Америка се обслужва от четирима големи майстори на магически пръчки.
Шикоба Улф, който произхожда от народа чокто, се прочува най-вече със сложно конструираните пръчки, съдържащи пера от опашката на гръмоптица (гръмоптицата е магическа американска птица, тясно свързана с феникса). Обикновено се смята, че пръчките на Улф са изключително мощни, но трудни за овладяване. Те са особено ценени от трансфигураторите.
Йоханес Йонкер, магьосник от мъгълски произход, чийто баща немагьосник е опитен дърводелец, се превръща в опитен майстор на магически пръчки. Неговите пръчки са много търсени и лесно разпознаваеми, тъй като обикновено са инкрустирани със седеф. След като експериментира с много ядра, предпочитаният магически материал на Йонкер е козината на зверокотка.
Тиаго Кинтана предизвиква вълнения в магическия свят, когато на пазара започват да излизат неговите лъскави и обикновено дълги пръчки, всяка от които съдържа по един полупрозрачен гръбнак от гърба на белоречни чуводища от Арканзас, прозивеждащи заклинания със сила и елегантност. Опасенията за прекомерен улов на чудовищата се успокояват, когато се доказва, че единствен Кинтана знае тайната на примамването им – тайна, която той пази ревниво до смъртта си, след което производството на пръчките, съдържащи гръбнак от белоречни чудовища, се прекратява.
Виолета Бове, прочутата магьосница от Ню Орлиънс, дълги години отказва да разкрие тайната на сърцевината на своите пръчки, които винаги са изработени от блатно дърво майхо. В крайна сметка се разбира, че те съдържат косми от ругароу – опасно чудовище с глава на куче, което броди из блатата на Луизиана. За пръчките на Бове често се говори, че те привикват към тъмната магия като вампири към кръвта, но много американски магьоснически герои от 20-те години на ХХ век влизат в битка, въоръжени само с пръчка на Бове, а самият президент Пикери е известна с това, че притежава такава.
За разлика от общността на немагьосниците през 20-те години на ХХ век, МАКУСА разрешава на вещиците и магьосниците да употребяват алкохол. Мнозина критици на тази политика изтъкват, че тя прави вещиците и магьосниците доста забележими в градове, пълни с трезви немагьосници. В един от редките си добросърдечни моменти обаче президентът Пикери е чута да казва, че да си магьосник в Америка и без друго е достатъчно трудно. „Кикот-водката“, както тя каза на началника на кабинета си, „не подлежи на договаряне".
