Индекс
by Ако не сте регистрирани, добре дошли! Това е форум за ролева игра (по-често наричана "роулплей", накратко "РП"). Роулплеят е тип игра, в която участниците, чрез своите герои, заедно създават истории. В случая ролевата игра се развива изцяло писмено: описват се героите и техните действия. Героите на всички са поставени в обща среда, в случая "българска" версия на света на Хари Потър.
По-долу е поместен неофициален превод на материал, написан от Дж. К. Роулинг. Оригиналът е публикуван на английски език тук. Преводът е изцяло с информативна цел.
Законът на Рапапорт
През 1790 г. петнадесетият президент на МАКУСА Емили Рапапорт въвежда закон, чиято цел е да създаде пълна сегрегация на магьосническите и немагьосническите общности. Това става след едно от най-сериозните нарушения на Международния статут за секретност, което води до унизително порицание на МАКУСА от страна на Международната конфедерация на магьосниците. Въпросът е особено сериозен, тъй като нарушението е извършено в рамките на самата МАКУСА.
Накратко, в катастрофата е замесена дъщерята на доверения на президента Рапапорт пазител на съкровищата и драготите (драготите са американската магьосническа валута, а пазителят на драготите, както подсказва титлата, е приблизително равностоен на министъра на финансите). Аристотел Туелветри е компетентен човек, но дъщеря му Доркус е колкото умна, толкова и красива. Тя е слаба ученичка в „Илвърморни“, като по времето, когато баща ѝ се издига на високия си пост, живее вкъщи, почти не си служи с магия, а се е съсредоточила главно върху дрехите си, прическата си и партитата.
Един ден, на местен пикник, Доркус Туелветри се влюбва силно в красив мъж на име Вартоломей Беарбоун. Без да знае, Вартоломей е потомък на Преследващите. Никой в семейството му не е магьосник, но вярата му в магията е дълбока и непоклатима, както и убеждението му, че всички вещици и магьосници са зли.
Напълно забравила за опасността, Доркус приема за чиста монета учтивия интерес на Вартоломей към нейните „малки трикове“. Подведена от уж невинните въпроси на кавалера си, тя му доверява тайните адреси на МАКУСА и „Илвърморни“, както и информация за Международната конфедерация на магьосниците и всички начини, по които тези органи се опитват да защитят и прикрият магьосническата общност.
След като събира възможно най-много информация от Доркус, Вартоломей краде пръчката, която тя услужливо му предава, показва я на колкото се може повече пресаташета, след което събира въоръжени приятели и се заема да преследва и (в идеалния случай) да убие всички вещици и магьосници в околността. Освен това Бартоломю отпечатва листовки с адреси на местата, където се събират вещици и магьосници, и изпраща писма до видни немагьосници, някои от които решават, че е необходимо да разследват дали на описаните места наистина се провеждат „дяволски окултни партита“.
Опиянен от мисията си да разобличи магьосничеството в Америка, Вартоломей Беарбоун се престарава, като стреля по група магьосници, които според него са от МАКУСА, но се оказват нонемагьосници с лошия късмет да напуснат подозрителната сграда, докато той я наблюдава. За щастие никой не е убит, а Вартоломей е арестуван и вкаран в затвора за престъплението, без да е необходимо участието на МАКУСА. Това е огромно облекчение за МАКУСА, която се опитва да се справи с потресаващите последици от недискретността на Доркус.
Вартоломей успява да разпространи широко своите листовки и няколко вестника го взимат толкова насериозно, че отпечатат снимки на пръчката на Доркус и отбелязват, че тя (пръчката) „рита като муле", когато я размахаш. Вниманието, насочено към сградата на МАКУСА, е толкова голямо, че организацията е принудена да премести щабквартирата си. Както президентът Рапапорт с неохота съобщава на Международната конфедерация на магьосниците по време на публично изслушване, МАКУСА не би могла да бъде сигурна, че паметта на всеки един човек, запознат с информацията на Доркус, е била изтрита. Изтичането на информация е толкова сериозно, че последиците се усещат дълги години след това.
Въпреки че мнозина от магическата общност се заканват да я вкарат в затвора за цял живот или дори да я екзекутират, Доркус прекара в затвора само една година. Изключително опозорена и напълно втрещена, тя излиза на свобода в една съвсем различна магьосническа общност и завърши дните си в уединение, а най-скъпите ѝ спътници са огледалото и папагалът.
Недискретността на Доркус води до въвеждането на Закона на Рапапорт. Същият налага строга сегрегация между общностите на немагьосниците и магьосниците. На магьосниците вече не е позволено да се сприятеляват или да се женят за немагьосници. Наказанията за сприятеляване с немагьосници са строги. Общуването с немагьосници е ограничено до необходимото за извършване на ежедневните дейности.
Законът на Рапапорт още повече затвърждава голямата културна разлика между американската магьосническа общност и тази в Европа. В Стария свят винаги е имало известна степен на тайно сътрудничество и общуване между правителствата на немагьосниците и техните събратя магьосници. Напротив, в Америка МАКУСА действа напълно независимо от правителството на немагьосниците. В Европа вещиците и магьосниците се женят и дружат с немагьосниците, докато в Америка немагьосниците все повече са смятани за врагове. Накратко, Законът на Рапапорт запраща американската магьосническа общност, която и без това си има работа с необичайно подозрително население от немагьосници, още по-дълбоко под земята.
