Касандра Кейн

by Гост Пон Мар 27, 2023 12:11 pm

Гост: Гост

Post n°1

Касандра Кейн

by Гост Пон Мар 27, 2023 12:11 pm

Касандра Кейн

позната като Каси

на 22

Минало: Логън Стрейндж, Институтът, Том Оул, Хогуортс, Грифиндор

Настояще: пророчица, бегълка

Бъдеще: ???

____________________________

“Life can only be understood backwards; but it must be lived forwards.”

― Søren Kierkegaard

____________________________

Пет години по-рано

Не вярвам някой, някога, в цялата история на човечеството, да е бил напълно спокоен, когато му се е налагало да напусне дома си в най-тъмна доба. Да събере багажа си набързо и просто да изчезне. В приказките и историите главните герои винаги са хладнокръвни и убедени, че това е правилното нещо, което трябва да направят. У тях няма да намерите и капка съмнение - все пак са протагонистите, нали така? Поне това бяха историите, които Касандра е чела.

В истинския живот обаче, нещата далеч не стоят така.

Ето, вземете за пример Касандра Кейн. Въпреки всичко, което знае, особено че това, което прави в момента е правилно, не, поправка, наложително, това не я кара да се чувства нито идея по-спокойна и уравновесена. Напротив - страхува се. Страхува се от всичко, което предстои, от донякъде известната съдба, която ѝ е отредена. Страхът е нейн неизменен спътник през целия ѝ живот и човек би си помислил, че вече му е свикнала, но напротив - той се променя и се трансформира. Еволюира. Няма как да му свикне, тъй като формата му се променя непрестанно. Затова преглъща шумно и за пореден път пръстите ѝ се преплитат непохватно в опит да дръпне ципа на малкия си черен сак. Чудно, нали? За 16 години живот на този свят, може би очакваше да има повече материални притежания, но уви… А и хората казват, че с по-малко багаж се пътувало по-лесно нали така? Този в сърцето на Касандра обаче тежи поне тон.

Преглъща и най-накрая затваря зейналата торба, която сякаш е единственият ѝ съдник в момента.

Никой не знае че заминава. Беше се подсигурила. Никой дори не подозира, сигурна е в това. Знае, че постъпката ѝ ще носи своите последици върху някои хора, но това не е от такова голямо значение за момента. Понякога голямата картинка трябва да вземе превес пред малките детайли, и особено пред човешките емоции.

Мята едната презрамка на сака си през рамо и хвърля един последен поглед на стаята си. Стаята, в която е израснала… или поне си мислеше така доскоро. Както се оказа, тук бе прекарала само една малка част от живота си, а преди това… Не. Миналото е минало, а бъдещето тепърва предстои. Всъщност, бъдещето вече се е случило, но нормалните хора не са много добре запознати с тази концепция. Касандра обаче е далеч от нормална - тя разбира.

А знанието е най-тежкият Сизифов камък.

- Чао, Есмералда. - шепти азиатката, а петелът кудкудяка въпросително в кафеза си. Щеше да ѝ липсва - всичко. Есмералда, Лондон, Хогуортс, всички грифиндорци, Фрея, Еди, Фрей… Какво ли би си помислил той за цялата тази история? Дали би се обвинявал? Дали би я разбрал? Не, нямаше как да я разбере, след като самата тя не се разбира… поне все още. Да, бъдещето вече се е случило, но дори способностите на Касандра не могат да разкрият всичките му предначертани улеи. Ако може, няма да бъде толкова интересно.

Въздъхва за последен път, наметва качулката на черния суичър над главата, така че само черните ѝ котешки очи да се мяркат от време на време и… И изчезва. Сега трябва само да си проправи път до Института по Експериментална Магия и да намери един определен професор… А какво точно ще да му каже, така че да не ѝ задава много въпроси, ами да ѝ помогне с това, от което имаше нужда ли?

Ще да го измисли по пътя.

____________________________

“If you want to be happy, do not dwell in the past, do not worry about the future, focus on living fully in the present.”
― Roy T. Bennett
____________________________