РП Вълшебство - несвързани

В часа по вълшебство днес щяха да усвоят заклинания за уголемяване и смаляване на чаша за чай, децата насядаха по местата си.Първи щеше даопита заклинанията Жан от "Южен вятър".Той несигурно замахна с пръчката си изричайки "Енгорджио".Чашата започна да расте по-голяма и по-голяма.
-"Димунуендо" извика Жан.
-Нее извика учителя.
-Обърка заклинанието момче, "Диминуендо" еправилното "Диминуендо".
Учителят въвзвърна първичния размер на чашата.
Жан целият се изчерви и бе готов да се разплаче, Ник се справи отлично със задачата и получи точка за "Северен вятър".часът премина без други инциденти.След това в коридора две деца от дом "Лъч" се закачаха с Жан.
-Ей непохватен шишко, маи не те бива за магьосник.
Кискаха се двамата ученици, и насочваха пръчките си към Жан.
-Престанете.
Хлипаше той, не знаете колко се изплаших като сбърках заклинанието.
Те се смееха и насочиха отново пръчки към него, "Енгорджио"креснаха в един глас те.Втози момент Жан започна да се разжирява все повече и повече,Колана му се скъса с трясък, а обвките му изхвърчаха.Заприлича на огромна топка запушла коридора.
-Помощ.
Викаше почти без сили той.
-Спасете ме, всеки момент ще експлодирам.
Ник дотича и изрече "Диминуендо"масочил пръчката си към Жан.
След малко приятелят му изглеждаше както преди, Ник повтори заклинанието още веднъж.Проблесна бяла светкавица и о чудо,Жан беше значително по-слаб и се оглеждаше с видимо задоволство.
-Ти си невероятен, обърна се към Ник с щастлива усмивка.
-Не е нужно да ми благодариш.
Отговори му Ник.
-Ти си най-добрият ми приятел Ник.
Разплакан промълви Жан.

Админ: 10 галеона (отчетено).

- Здравейте, здравейте! - професор Раев ведро посрещна учениците от пети курс, които влизаха в кабинета по Вълшебство. Една малка група петокурсници директно се запъти към него и се заговориха. Ясна изчака няколко момичета да се мръднат от входа и побърза да заеме мястото в края на дългата маса. Погледът ѝ беше привлечен от хихикащата се група деца, които продължаваха да разговарят с Калоян. Лилавокоската днес не беше в особено добро настроение, имайки се предвид скорошните събития и предпочете да запази мълчание и да изчака часът да започне. Даже ѝ се искаше по-бързо да минава и да се прибере в общата стая. Забеляза, че Тервел беше отново в центъра на вниманието и разказваше историята на скъпоценните камъни, с които мантията му беше инкустрирана. 

- Хайде, петокурници! Нека да започваме часа! - Раев звучеше както винаги ентусиазъран. - Днес ще ви науча на едно много яко заклинание! - децата нададоха възторжени викове. - Мисля, че ще го оцените. - Младият мъж се подсмихна доволно. Ясна не беше съгласна. Днес май нищо не можеше да оцени, единствено уединението за което копнееше.
- Днес ще практикуваме Джевизо! - няколко ученици подскочиха радостно. Ясна се зачуди на ентусиазма им. - С него ще можете да се научите как да магипортирате дребни предмети и животни на малки разстояния! - професорът извади магическата си пръчка. 
- Йес, бе! Мисля да го тествам върху лимоновите мъфини от кухнята и да ги магипортирам директно в общата стая. - някакъв петокурник до Ясна вече кроеше планове и тя го изгледа с недоверие. 

Професор Раев извади няколко предмета и им показа как до направят заклинанието. Избра си учебника по Вълшебство и каза "Джевизо". Придвижи магическата си пръчка по продължението на дългата и голяма маса и я спря когато стигна в другия край. Учебникът изчезна на секундата и се появи на отсрещната страна с едно леко "пук". Децата възторжено избухнаха в аплодисменти и изявиха желание да опитат на свой ред заклинанието. Соколова реши, че няма да се бута и ще изчака всички останали да се изредят. Тогава се сети, че в джоба на матията си имаше една дървена фигурка на снич, която баща ѝ беше направил. Извади и я сложи на масата незабелязано защото цялата глъчка идваше от другия край на масата където учениците се бяха скупчили. Извади магическата си пръчка от колана и тихо прошепна заклинанието. Дървения снич изчезна с познароро "пук" и се телепортира  на няколко сантиметра, където върхът на пръчката ѝ докосваше масата.
 
- Кой бяга от славата и тихо си прави тук заклинания... - Ясна се сепна и извърна глава. Тервел беше дошъл до нея и явно беше видял какво правеше.
- Не може всички да сме в центъра. - намусено отвърна петокурничката.
- Хайде бе, все едно ти не си в центъра на вниманието обикновено. - Тервел я поглед иззад свъсените си вежди. - Какво ти има?
- Е, не всеки ден съм в настроение за изяви пред целия клас. - момичето сви рамене и прибра дървената фигурка в джоба си. 
- Хммм... - Русокоското не изглеждаше убеден, но Ясна отиде към един от столовете, които бяха дръпнати към стената. Искаше да пробва с нещо по-голямо и тежко. Пък и не беше в настроение за разговори, честно казано.


1 т. магия (Админ: отчетено)

- Моята котка много обичаше да се качва по секциите в хола и да избутва разни предмети оттам. Отвратителна котка, между другото, кълна се в брадата на Мерлин, много съм горд, че го кастрирах навреме. - професор Раев бе седнал удобно на един фотьойл, който си беше измагьосал върху катедрата малко преди часовете. - Та, едно здраво шише с отвара не оставаше, ако, клетият, решавах да оставя такова там. Ужас голям. Колко от вас имат котки в стаите си?
 Няколко души вдигнаха неуверено ръка.
 - И да имате, и да нямате, представете си, че на ей онзи рафт - посочи Раев един шкаф за книги отляво, точно над мястото, където седеше Симо. - има една досадна дългокосместа котка, която много мрази иначе така любимата ми "Измагьосай си сирене", прекрасна книга, впрочем. Доближава се бавно, бавно, и докато не гледате, Левиосо...
 Книгата се измъкна от рафта и започна да се рее почти над главата на Симо. 
 - Без дори да забележите, тя най-безцеремонно я избутва и книгата пада към многознаещата ви глава. - Раев освободи книжното тяло от магията и тя полетя към Симо.
 - Аресто Моментум! - книгата спря падането си, точно когато щеше да цапардоса момчето. То усети, че е стиснало здраво пръчката си - понякога се съмняваше в шантавите методи на професора, за чиято сметка пък той не изискваше много труд от учениците. 
 - Няма от какво да се притеснявате, Манев, в моите часове сте в пълна безопасност. - намигна му Раев. Симо се усмихна леко. 
 - Както казвах, не е трудно, "Аресто Моментум" забавя движението на предмети и хора до неговия минимум, без всъщност да го спира напълно. По този начин можете да избегнете някои неприятни случки. - с тези думи професорът освободи книгата и от това заклинание и тя най-сетне тупна леко на главата на Симо. Той не трепна, поради което тя застана в завиден баланс на темето му. Той взе книгата в ръце.

Измагьосай си сирене 

- Грета Кечлоув -

 "Новите книги имат безумни заглавия.", помисли си Симо.
 - Движението, което трябва да извършите с пръчките си, представлява една обикновена буква "М" във въздуха, не я заобляйте твърде много, за да ви се получи. - обясни Раев. - Симеон, желаеш ли да опиташ? Мисля, че си заслужи, след като си поиграх с чувството ти за самосъхранение. 
 Симо кимна. Взе ябълката, която смяташе да изяде след часа, и я хвърли във въздуха. Тя направи остра парабола на около два-три метра над масата, но когато обърна посоката си, той замахна с пръчката.
 - Аресто Моментум! 
 Ябълката замръзна във времето и пространството.
 - Акцио! - преди Симо да успее да реагира, ябълката вече беше в ръцете на Раев, който доволен отхапа от нея.
 - 10 точки за "Северен лъч". Хубав сорт ябълка, Манев, имаш вкус. - каза Раев с пълна уста, учениците се засмяха.
 - От градината на майка ми са, професоре, да Ви е сладко. - усмихна се Симо.

(маджик точки, моля Админ: отчетено)