РП Отвари - несвързани

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Ник внимателно добавяше съставките в отварата за сила,и котелътму се разбъркваше къкрейки тихо.Поглеждаше дискретно към другия край на масата, където София бъркаше намусено в котела си.Професор Георгиева надничаше във всеки котел, и даваша наставления.Изведнъж от котела на момичето започна да излиза зелена пяна, по всичко личеше че се е провалила и ще бъде наказана.
Ник взе решение на мига, и умишлено пропусна да добави  гнойта от бутотоби.От което неговата отвара придоби якро син цвят.
-И ти оставаш след часа.
Сгълча го Георгиева.Ник не се стресна от строгите и думи, душата на момчето ликуваше.
След като всички си тръгнаха София го запита.
-Наистина ли ме харесваш толкова?
-Ти си по-красива и умна от другите момичета.
Отговори и Ник.Бузите и пламнаха и те му се усмихна.
-Още сме малки за да сме гаджета.
-Но имаме цял живот да те обичам.
Нежно и прошепна Ник, и я целуна по бузата.

Админ: не се полагат галеони, тъй като е достигнат максимума от 4 поста в различни предмети за една учебна година.

За петте си години в Мунгав, Ясна беше понаучила някои неща за предметите, които се преподаваха и техните професори. Имаше такива, които не бяха особено взискателни към своите ученции и те можеха по-лежерно да се отнасят към материала и часовете. Но имаше и такива, които сякаш те гледаха под лупа и следяха всяка твоя стъпка и дума. 

Професор Капка Георгиев беше взискателна жена, която ненавиждаше хаоса, мръсотията и неглежиращото отношение към предмата Отвари, който преподаваше. Затова Ясна се стараеше винаги да е добре подготвена за часовете и много внимаваше всичко да бъде подредено прилежно на чина ѝ. Няколко пъти в първи курс беше отнасяла сериозни забележки и дори ѝ беше отнемала точки, задето съставките ѝ бяха разпилени по масата и котлето ѝ не блестеше от чистота. Но вече знаеше. 

Когато извади месинговто котле и подреди прилежно съставките си, получи одобрително кимнаване от проф. Георгиева. Вътрешно душата ѝ ликуваше, защото точно тази отвара беше много важна за нея. Не трябваше нищо да застава на пътя ѝ докато я приготваше. Беше си донесла едно шишенце, което бе омагьосала да е невидимо и в което по-късно щеше да си отсипе малко от направената отвара и да си запази, в случай че ѝ потрябва. А тя планираше съвсем скоро да ѝ потрябва. 

Та, така класът най-накарая се намести по масите и след като Капка овика няколко петокурника за бъркотията, която създадоха, когато счупиха една от стъклениците, работата започна. Някои от самото начало сбъркаха съставките и проф. Георгиева трябваше да им оправя кашата, която се изразяваше в изгоряла мантия и стопено дъно на котел. Други като Вероника, вече правеха коментари, че още няколко минути и ще бъдат готови, присмивайки се на останлите загубеняци. Това момиче обичаше да се перчи и Ясна искрено я ненавиждаше. Но сега нямаше време да се разправя с нея. 

Зъб от пепелянка. Двадесет грама корен от асфодел... Чакай. Имаше само петнадесет грама. Как така?! Лилавокоската се огледа притеснено. Съученикът до нея тихо работеше върху своята отвара и не даваше никакви признаци да е отмъкнал пет грама асфодел. Тогава кой беше? Преди да избухне в яда си реши да провери дали все пак нещо не е изпаднало в раницата. На дъното нямаше нищо. Ами сега?

Ясна леко се отдръпна от масата и понечи да тръгне към учителката, преглъщайки тежко. Капка въобще нямаше да хареса това, което имаше да ѝ каже, пък да не говорим, че щеше да поиска основна съставка, която тя трябваше да има вече. 

- Къде си мислите, че отивате... - Професор Георгиева се промъкна за Ясна и момичето леко подскочи. -
- Точно вас търсех, професоре. - щеше да бъде директна без заобиколко. Пък да става каквото ще. - Липсват ми пет грама от асфодел, нямам идея къде са се загубили. Имах всички нужни съставки и няколко пъти ги премерих да съм сигурна, че това няма да се случи. 
- Но ето, че се случи, така ли? - Капка присви очи. Преценяваше Ясна сякаш имаше вграден детектор за лъжа и веднага щеше да започне да писка, ако установеше, че момичето лъже. - Предполагам, че мога да ви услужа, г-це Соколова. Но нека да не се повтаря повече. 


Ясна окори очи и с хиляди благодарствени слова прие съставката, която учителката ѝ подаде. Това не го бе очаквала и в най-смелите ѝ мечти. Не че имаше много мечти свързанис професор Георгиева, де. След като взе нужните пет грама асфодел,бързо се върна на мястото си и продължи с направата на отварата.

Естествено, Вероника беше първа и получи висока оценка. Но Ясна нямаше нужда да бъде първа. Имаше нужда от добре направена отвара, която Капка оцени като такава. Първа стъпка от плана ѝ беше готова. Време беше да се отправи към Вихър и да му покаже какво беше отмъкнала.

***
Точка издържливост, ftw!  (Админ: отчетено)

Часовете по отвари в Мунгав не спадаха към любимите на Верена. Слагаше ги някъде по средата. И не, нямаше нищо против самия предмет, чисто и просто не й допадаше прекалената взискателност,дори педантичност на преподавателката. Проф. Капка Георгиева. От друга страна ученичката до някъде я разбираше. Понеже за разлика например от мъгълското готвене, където човек има повече възможности за импровизация и стриктното спазване на рецептите, не е толкова важно, тук неуспешен екпермент би бил по-опасен. Дори фатален. Е да, при готвенето също може да се натрови, обаче това зависи повече от вида и най-вече качеството на съставкитеq а не от реда им на слагане.
  Да се върнем в часа по отвари. 
  - Днес - обяви проф. Георгиева - имате избор между две отвари. Едната за сила, другата за смаляване. Всеки сам да реши коя да направи. 
 Бъдещата лечителка не се колеба дълго. Щеше да е силовата. Впрочем тя не беше твърдо решила дали ще  се занимава с това след завършването си и все пак доста сериозно  го обмисляше.
 Това бе второто и последно за днес отклонение.
  Верена напълни до половината специално разграфеното си котле, после запали огън под него. Докато чакаше да заври в отделни съдове накълца нужните  20 грама корен от авсфодел и с лъжица истиска гнойта от три бутоби. След това смеси двете неща. Междувремено  водата завря и седмокурсничката сложи в нея цял зъб от пепелянка и веднага след него перо от аугорей. Следваше точно три разбърквания в посока надясно и непосредствено след третото бе нужно да се добавят още две аугорейски пера. Което Верена направи. Сетне нови три разбърквания, този път в посока обратна  на часовниковата стрелка. След третото къкрещата течнос се оцвети в оратжево. Значи за сега беше на прав път. Момичето остави отварата да къкри още минута и двадесет и три сек. /засече ги с помощта на часовника си / посе изсипа вътре сместа от  корени и гной. Готово. Верена свали котлето от изгасения огън и наля 120 грама. След това разчисти чина си махайки и прибирайки всичко излишно. Оставаше проверка на направеното. Отварата миришеше отвратително но щом трябваше да се пие. Верена гаврътна течноста и се приближи до съседнияа празен чин. Леко приклекна и опита да го вдигне. Успя. Героинята задържа учебното пособие над главата си 2-3 секунди и го остави на мястото му.
 - Добра  работа, госпожице Ерми - разнесе се гласът на на преподавателката. 20 точки за Северен Вятър. Но можеше да пазите по-чисто. 
  

    галеони моля
(Админ: отчетено)

Симо забърза крачка, докато слизаше по стълбите към подземията. Знаеше, че Георгиева не харесваше закъсняващите, отдаваше го на педантичността ѝ и затова не я винеше - той самият си падаше малко перфекционист. Знаеше предварително, че в часа ще се упражнява отвара за смаляване, и всъщност имаше стимул да побърза - винаги я е приготвял с голямо удоволствие, поради простия факт, че той винаги е бил половин глава над останалите и винаги му се е струвало щуро да се смали и да наблюдава отдолу. Беше много доволен, че предишната вечер си беше приготвил съставките. Имаше една история от първи курс, когато му бяха избягали подскачащите луковици и Симо се бе явил в клас без тях, Георгиева се бе побъркала, може би още тогава виждаше някакъв потенциал в него и това я бе накарало да го злепостави още като мъник. Днес Симо бе благодарен, тази случка той бе запомнил твърде добре, за да направи подобна грешка отново. Тъгъдък-тъгъдък надолу, само да не пада, че току виж му избягали проклетите луковици...
 Отвори вратата задъхан и издуха кичура, който му се пречкаше пред очите. 
 - Да не би да не ти е верен часовникът, Манев, две минути закъснение? - Симо вдигна поглед към Георгиева.
 - Много съжалявам, професоре, няма да се повтори...
 - Мразя извиненията. - промълви Георгиева.
 - Аз също, професоре.
 - Тогава не ми давай поводи да се ядосвам, Манев. Отварата ти няма да се забърка сама. - професорът посочи обичайното му място.
 Симо извади съставките си от чантата и започна да налива вода в казана. Копривата сложи при змейската слюнка (редно е да се спомене, че винаги слагаше 11 ml от нея, така го беше посъветвал отдавна завършил един шестокурсник преди години, и Симо се убеди с времето, че това наистина дава повече трайност на смаляването, този път обаче пусна капка повече), нокътя добави, забърка... абе всичко направи, знаеше рецептата наизуст. 
 След като приготви отварата, Симо установи, че има 15 минути до края на часа и вдишвайки жълтата пара, за да се убеди в творението си, той бързо отмери 30 ml от течността в казана. Бързо напълни едно шишенце и още по-бързо изпи съдържанието му, при което усети киселия вкус на добре познатата отвара. Ясна, която прибавяше последни щрихи на собствената си отвара, наблюдаваше с половин око как Симо започна да се смалява бавно, докато главата му не достигна нивото на дървената маса. Той се усмихна и сложи пръсти зад ушите си.
 - В обедна почивка съм, не четете ли, в обедна почивка... - Симо изимитира онзи гоблин, когото Керемидов бе взел по милост на работа в банката малко преди началото на годината, и с когото двамата с Ясна дълго спориха за ключа за трезора ѝ, който изглеждал на дребосъка "леко съмнителен". Ясна избухна в смях, Симо рядко се правеше на глупак, но пък го умееше доста убедително. 
 Смехът ѝ обаче не секна. Тя опитваше да си поеме дъх, но наистина не можеше. Симо се ококори леко.
 - НОСЪТ ТИ, АХАХАХАХАХАХ - успя да изрече Ясна, преди да бутне котела си с гръб и да го разлее по пода. Симо насочи поглед надолу и видя, че носът му се издължава, което го стресна страшно много. Георгиева дотича.
 - Репаро! - котелът се изправи на работната маса и червената течност се върна обратно в нея. - Фините инкантатем! - носът на Симо се върна в нормалните си размери, но се беше зачервил целият.
 - Десет точки от "Северен вятър", Манев. Колко слюнка си сложил в отварата? 
 - Единадесет грама и малко, професоре...
 - Ти наред ли си? Да не ти е първа отвара?! При фелдшера веднага! 
 Тя го хвана за ръка и го магипортира в болничното отделение, където баба Цвета допиваше следобедното си кафе.

*
*
(продължава тук)

Админ: 10 галеона (отчетени).

Арти прекара един приятен час по Мъгълознание и сега се беше запътил, за часа по Отвари. Играейки с новата си пръчка, а същевременно си мислеше и за своят близък приятел Дарън Флетчър от Англия, и как ли минават неговите първи дни в Хогуортс.
Хогуортс е училището за вещици и магьосници, в което учат децата от цяла Великобритания.
От брат си, Арти е чувал за проф. Капка Георгиева, че е много умела и опитна магьосница и то не само над котела. Толкова пъти му е разказвано, че тя мъмри всяко невнимание и небрежност, но ще ти даде кураж, ако вижда, че се стараеш и не се предаваш въпреки допуснатите грешки.
Несъзнателно малкия господин Филчев я беше издигнал на пиедестал, без дори да е виждал проф. Георгиева. Дори няколко пъти беше спорил с Дарън, за това кой е по-добър преподавател - Проф. Георгиева или някакъв си Хорас Слъгхорн, който е със статут на легенда в Хогуортс.

Арти усети, че се лута и не е много успешен в намирането на кабинетите, и за да не направи лошо впечатление, като закъснее попита някакви деца в коридора как да се добере до кабинета по Отвари.
Няколко минути по-късно вече се наместваше на едно от доста свободните места. Тук нямаше и място за спор, че този кабинет няма нищо общо с този по Мъгълознание. Тук няма място хаос и безпорядък. Всичко изпънато по косъм от еднорог. Много плакати по стените, колби, стъкленици и още, и още...
Опасенията на Арти, че проф. Георгиева е преподавател с когото шега не бива, се потвърдиха още с влизането й в кабинета. Не изглеждаше да е злобна или лоша, дори не е особено висока, но нещо в самата й осанка те кара да не я изпускаш от поглед, като езерянин дебнещ своята жертва.

След като бяха записали всичко необходимо за направата на два вида отвари - Отвара за сила и отвара за смаляване, проф. Капка Георгиева им даде свобода, да изберат една от двете и да запопват с приготвянето й.
Тя тихо обиколи около всички ученици й провери записките им, за пропуски, защото не искаше някой да ги взриви или да наруши педантичния ред в часа.
Стефан така или иначе вече го обливаше студена пот от притеснение, а сега и някой да му наднича в записките не му помагаше. Беше избрал да приготви отварата за смаляване.
-Уф, замая ми се главата, а още не съм започнал, я пак да си прочета запистиките. Така..

Начин на приготвяне: В котела наливаме 500 мл вода. Във водата със змейска слюнка накисваме изсушената коприва и се оставя така да престои 3 минути. Получава се лилава течност с много неприятна миризма. Към котела с водата се прибавя 1 бр. нокът от хипогриф. Разбъркваме 3 пъти в посока на часовниковата стрелка и 5 пъти в обратна посока. Една след друга се добавят подскачащите луковици (трябва да се внимава между първата и втората да няма повече от тридесет секунди). След това бавно в отварата се излива сместа от коприва и змейска слюнка. Отварата придобива ярко червен цвят и жълта пара.
-Ох..ще се мре, дали другата отвара не е по-лесна. Той надзърна в посока на момичето, което беше седнало до него, дори не я беше усетил кога се е наместила там.
-Такааа, започвам да измервам тия чудати съставки..
Арти се чувстваше като магьосник, ръцете му работеха на пълни обороти, очите му се местеха трескаво от записките към съставките, от съставките към котела и обратно.. 
Коприва, змейска слюнка, нокти, луковици, направо беше неудържим..
-Кхъм, кхъм.
Арти се сепна.
-Млади господине, дали ще е удобно, да не съсипвате ценните съставки, все пак трябва да ви остане нещо и за следващите часове!
Арти се огледа и видя, че е направил страхотно мазало около себе си, дори имаше коприва и в косата си. Позачисти набързо и една идея по-внимателно продължи с направата на Смаляващата отвара.
Всички много се зарадваха, че още този час ще получат отзиви от проф. Георгиева, за качеството на отварите им. Стефан се попритесни, за качеството на своята, като оглеждаше съдържанието на котела и отделящата се от него жълтеникава пара се ободри. Самата отвара не беше ярко червена, бо все пак червенееше. 
Той дочу мъмрене на няколко реда зад себе си, проф. Георгиева изнасяше лекция за небрежността ма някого и, че е похабил доста съставки. Арти не помсмя да се обърне, погледна леко към момичето до него, което изглебдаше много доволно, явно имаше перфектните цветове за своята отвара. Този й вид го притесни още повече и тук дойде момент на гениалност.
Арти загреба един черпак отвара с идеята да я опита и ако е много зле, да има няколко минути за подобрение. Отварата беше с ужасен вкус, все пак съдържаше нокти от хипогриф. Той усети как костите за миг го заболяга, всичко около нещо започна да става огромно. Чу се изтракване на черпак последвано от момичешки глас.
-Проф. Георгиева, имаме проблем..

Админ: 10 галеона.