Индекс
327
Сила: 12
Издръжливост: 16
Интелигентност: 14
Ловкост: 14
Магия: 18
Късмет: 10
by И ето затова в „Мунгав“ има вечерен час. Никой не иска загубили се първокурсници из коридорите на замъка след десет часа, но както казват хората – забранената ябълка е най-сладка.
Преди два дни – в събота, Ела случайно бе открила балната зала на училището, докато разглеждаше Северната кула. Е това официално вече беше второто ѝ любимо място (след библиотеката, разбира се) затова реши да го посети отново. На кого му е притрябвало да следва правилата, като може да се измъкне от леглото през нощта и да отиде да танцува в истинска бална зала!? Е, както се досещате, първокурсничката беше прекалено притеснена да не я хванат (въпреки че часът беше все още 21:45) и затова обърка коридора, в който трябваше да завие и се загуби. Леко недоспала, с ускорен пулс и абсолютно дезориентирана, тя вървеше напръсти нагоре по стълбите, когато чу познат глас:
- Вчера хванах цели петима ученици да излизат от общите стаи след вечерния час – получиха такова наказание, че... – обясняваше заместник-директорът Мартинов.
В гърдите на Ела се надигна паника, тя тръгна надолу по стълбите и сви в първия коридор, който ѝ мина пред очите. Ходеше колкото можеше по-бързо и по-безшумно като постоянно обръщаше глава, за да провери, дали някой не я е видял. В коридора нямаше никакви прозорци и гореше една-единствена факла, разположена пред голяма, леко изгнила, дървена врата. Точно преди да стигне до нея, момичето стъпи в някаква дупка между дъските на пода и се сгромоляса, подпряна на дланите си. Обикновено първата ѝ реакция би била да изпищи, но сега бе по-важно да разбере, дали учителите са я чули или видели. Около нея настана гробна тишина. Вече можеше да си отдъхне. Тръгна да се изправя, когато осъзна, че не можеше да отмести стъпалото на левия си крак. Дали беше заседнала между дъските на паркета? Не, определено имаше достатъчно място да излезе, но явно се беше залепила за нещо. Набра се на ръце и с помощта на другия си крак успя да се изправи, но стъпалото ѝ не помръдваше дори милиметър. Първокурсничката задърпа с всичка сила заседналия си крак, но без успех. Какво изобщо беше настъпила? Това някаква шега ли беше, защото не беше забавно? Пет минути момичето опитваше всевъзможни начини да се измъкне от клопката, когато накрая се примири. Беше невъзможно. Дали щеше да остане там завинаги? Оставаше ѝ една последна възможност – да чака някой да я намери и да я освободи или поне да извика помощ. Планът за тайно среднощно промъкване се беше провалил. Нямаше желание да вика – беше твърде жалко и излагащо, затова просто седна, обърна се в някаква що-годе удобна позиция, извади от раницата си дебелата книга и зачете на слабата светлина, разпростираща се от единствената факла разположена наоколо. Колко тъпо. Намираше се на две крачки от вратата, но не можеше да влезе в стаята. Изглеждаше абсурдно легнала на една страна на пода със завъртян глезен и хванала книга дебела колкото стените на замъка.
Не знам колко време чете, но в един момент реши да се намести в някоя по-подходяща позиция, когато осъзна, че стъпалото ѝ се беше освободило от пода и вече можеше да се движи спокойно. Какво направи после? Беше твърде любопитна да види какво я бе държало толкова време на земята и се приближи към дупката, където някой шегаджия беше поставил залепващо топче. Въпреки че самата тя попадна в този капан, нямаше как да не се усмихне на остроумието на този ученик.
Най-накрая можеше да надникне зад дървената врата и да разбере какво се крие зад нея. Вратата изскърца и Ела влезе в едно обширно помещение с висок таван и огромни купчини с всевъзможни вещи. Имаше стари мантии, шапки, казани, дрешници, стъкленици с отвари, ученически столове, мъгълско колело, глобус, клетка за сова, легло, статуи и най-вече купища книги, справочници, учебници и много, много, МНОГО прах…
