Индекс
by 
Ритуалната поляна
Ритуалната поляна е най-важното място за всеки Самодивския фестивал. Именно там се провежда най-значимото и посещавано събитие от този фестивал: Самодивската песен. Поляната се избира чрез специални аритмантични и астрономически изчисления, така че да е най-подходяща за целта. Тази година тя се намира на около един километър от атракциите и палатките на посетителите. За да стигне до там, се преминава през гъста старопланиснка гора с вековни широколистни дървета. Има и официална пътечка, която може да бъде позната по розовите шишарки, пръснати на всеки метър по цялата й дължина.
Самата поляна представлява едно обширно почти изцяло изчистено от дървета пространство насред гората, в единия край на което тече малък поток. По поляната са наредени множество пънове на дървета, на които посетителите могат да поседнат. В центъра на поляната има едно доста по-голямо от останалите дървета. Това е т.н. Самодивник, който се засажда на първия ден на фестивала и с магия се стимулира порастването му до огромни размери. В последния ден от фестивала дървото е високо почти петдесет метра. Според легендата колкото повече време бъде прекарано под клоните на Самодивника, толкова повече късмет ще има човекът в живота си. Затова по време на целия фестивал могат да се видят тълпи, които отиват и се връщат от Ритуалната поляна, а и такива, струпани на самата поляна,
Както беше отбелязано, самодивската песен е най-важната част от фестивала. На десетия ден всички вийли от Самодивската задруга – организаторите на фестивала, а и тези, посещаващи фестивала (смята се за голяма грубост вийла да откаже да участва в песента, ако се намира на територията на фестивала). Вийлите започват да обикалят около Самодивника с бавно темпо, което постепенно се засилва под звуците на барабани. Точно в полунощ вийлите започват да пеят заедно в хор, докато се движат около дървото. По този начин те задействат древна магия, с която привличат всички еднорози в околността. До няколко минути около вийлите се струпват от сто до двеста еднорози, които се намират в състояние на транс. Под въздействие на песента някои от тях започват да подскачат и да размахват роговете си към пълната луна. Посетителите на фестивала наблюдават всичко това от единия край на поляната или от гората, като не се допуска приближаването до еднорозите. Към края на песента, когато вийлите забавят движението си, еднорозите се разотиват. Така приключва Самодивската песен.
Не описвайте, че присъствате на последния ден от фестивала, когато се изпълнява Самодивската песен. Можете да опишете обаче как героят Ви ходи на поляната през останалото време. Преди да пишете тук, уверете се, че имате билет от Будката за билети (клик) и че сте прочели описанието на фестивала тук (клик).
