Пристигане в "Мунгав"

Стефан или Анти, така предпочиташе да го наричат си лежеше в стаята, а долу в гостната се случваше някаква забава.
След 4 дни Анти ще види за първи път училището за вешици и магьосници " Мунгав". Гостите бяха в негова чест, но той не си падаше по този тип забавления. Майка му, баща му, та дори и брат му, който щеше да се завърне в "Мунгав" за 5та поредна година, бяха много по-общителни от него. Част от гостите са мъгъли, но върху тях има приложено заклинание и когато се събудят утре сутрин, ще станат с усещането за невероятен махмурлук и проклети да са Николета и Дани, и техните домашни ракии и мезета.

Емил( това е брат му на Анти ) постоянно му тропаше на вратата и го караше да слезне, за да уважи гостите.
-Малък дръвнико, слизай веднага при нас, защото Ана и Киприян питат къде си!?
-Емо!!..остави ме, оправям си нещата за утре, а и след 2 часа с татко ще тръгваме!
В семейство Филчеви от векове и предавано от бащи на синове ( да, за дъщерите не е актуално) от село Винище до Велико Търново се върви пеша! Всеки първокурсник в семейството е бил подложен на това "забавление" Да, пеша..около 250км през Западния Предбалкан. Ако се изостава с  графика, опитните магьосници подпомагат пътуването и винаги се стига на време.
У Анти колкото и да не му личеше или така се надяваше, бушуваха различни емоции. Винаги намираше в книгите верни приятели, чрез тях успяваше да не мисли за бъдещето. Да стане успешен магьосник, да бъде достоен син и внук, а пък и да не изостава от успехите на брат си.

Чу затръшване на входната врата, гостите си отидоха. Предварително беше си начертал план за действие, който включваше голяма раница. Изтича до долния етаж, родителите и брат му изпращаха гостите до таксито им и той имаше около 5 минути, за да натъпче каквото види в раницата. Сандвичи, кроасанчета, половин хляб, някакви пържолки и няколко парчета кекс. Натъпка само една вода от 1.5литра и един натурален сок. Знаеше, че в кухнята има от хидратиращите гелове, които майка му и баща му патентоваха и продаваха в света на мъгълите и по-специално на алпинисти. Напъха около 50 бройки и се качи в стаята си. Всичките му тези притеснения бяха напразно, защото раничката която ползва е с разширяващо се дъно и ще побере дори и жираф, а няма да тежи повече от вестник.

След като се увери, че е приготвил всичко, дочете си последната глава от книгата и ненадейно е задрямал.
Събуди го мъжки глас - време е!
-Да тръгваме, малчо.

Два дни по-късно дълбоко щеше да съжалява, че не е внимавал какво взима от масата, защото водата, която мислеше, че е напъхал в раницата се оказало, че е дюлева ракия, но на баща му му хареса..

Админ: 10 галеона (отчетено).

Владимир и семейството му пристигнаха на поляната половин час, преди уреченото време.Там беше пълно с народ и всички се суетяха и разговаряха оживено.Предстоеше му да постъпи в магическото училище Мунгав, и да изучава най-различни неща свързани с магьосническия живот който го очакваше.С ентусиазъм беше приготвил багажа си още от предната вечер, всички необходими неща за един бъдещ ученик от Мунгав бяха осигурени от дядо му, който с гордост придружаваше момчето.То кимаше слушайки напътствията и съветите на стареца.На Владимир му беше интересно всичко  ново което му се случваше, въртеше глава на всички посоки и се  оглеждаше с любопитство наоколо.Какво ли щеше да го очаква зад стените на замъка, с нескрито нетърпение взе раницата и куфарите си в които старателно бяха подредени учебници, котел, мантия, пера мастилница и всякакви дреболии които щяха да са му нужни.Старият магьосник сложи ръка на рамотона момчето, давайки му последни заръки.В  този момент от небето се спуснаха грифони, дядо му бързо подаде коренчето от мандрагора, което Валдимир трябваше да предложи на някой от тях.Момчето се приближи до един грифон който наведе глава и бързо погълна коренчето, след това го погледна дружелюбно и приклекна за да може то да го възседне.Владимир погали грифона по перата, тогава съществото разпери крила и плавно се отдели от земята.Заиздигаха се и летяха към крепоста, а някъде там назад гласът на дядо му, заглъхваше сред врявата.


10 галеона
отчетено

Алекс доста беше чел за училище Мунглав. Е, "доста" е силно казано, тъй като в семейната библиотека на именито, в което живееше, имаше супер малко информация. Братята му учеха в Дурмщтранг, както родителите му и техните родители преди това. Но за тяхно разочарование писмото, което той получи, беше от  Мунглав. Последва ожесточен скандал в който неколкократно бяха споменати думите "позор", "семейна чест", "срам", "позор", "родоотстъпници", "мътнороди" и "мъгъли". Рижият беше обвинен, че заради неговата мекошавост не е приет в елитното училище, чийто възпитаници са почти всички от рода Стийл (като изключим чичо му Стийв, за който не се говореше и дори бе изтрит от родословното дърво). Тягостни мисли изпълваха съзнанието на Алекс. Оставаха броени часове до пристигането му в училище, а родителите му все още не бяха потвърдили дали ще го заведат до там. Той отдавна беше приготвил багажа си, но за всеки случай проведи за пореден път дали не е забравил нещо. Когато беше сигурен, че е приготвил всичко, се спусна по стълбите с огромния куфар и влезе плахо в трапезарията. Прокашля се леко, за да привлече внимание и започна:
- Майко, татко. - изчака да получи отговор, тъй като знаеше, че не е добра идея да говори без да получи разрешение.
Вивиан, стройна рижа жена с изпити черти на лицето от които искряха небесно сини очи, остави чашата си с вино на масата и вдигна поглед изпълнен с неприязън.
-Евън, - обърна се тя към мъжа си, също риж, блед и висок, но с големи вишневи очи - Мисля, че синът ти все още не се е отказал от идеята да посещава онова противно място, в което си мислят, че учат децата на магия.
-Хм. - изсумтя Ейвън и вдигна поглед към сина си - Ако те заведа там, ще има няколко условия.
-Да, татко. - Алекс се поклони леко и се изпъна като струна. Сърцето му биеше лудо. Трябваше да внимава какво ще каже, защото моментът беше доста особен. 
-Ако те заведа на онова място, не искам да се връщаш тук за празниците. Не искам да се връщаш и лятото, но не мога да позволя някой да разбере, че един Стийл, макар и родоотстъпник, живее на улицата. Ясно? - момчето кимна, знаеше, че има още, затова продължи да мълчи. Ейвън си пое въздух и продължи с ненавист - Когато се връщаш тук, НЕ искам никой да разбира къде учиш, да НЕ говориш за онова място, защото никога повече крака ти няма да стъпи там! Ясен ли съм?
От тона на баща си разбра, че вече може да отговори. Едвам сдържаше радостта си, но се сдържа и продума с най-уважителния тон, който можеше да докара в момента:
-Да, татко. - отново се поклони.
Вивиан изсумтя, отпи от виното си и проследи в поглед мъжа си, който се изправи и извади магическата си пръчка. Извърна поглед, без да продума. Ейвън хвана грубо лакътя на сина си и се завъртя на място.
След минг двамата се озоваха на непозната за момчето поляна. Беше изпълнена с родители и изплашени деца. Някъде в далечината се чуваше шум от течаща вода. Момчето ахна. Обърна се, да се сбогува с баща си, но него вече го нямаше. Не се учуди. Винаги се държаха с него, сякаш е нещо, което пречи. Тръгна развълнувано към тълпата. Нямаше търпение да разбере в кой дом ще бъде и да създаде първото си приятелство. Внезапно се спря. Досега никога не е имал приятели, как трябваше да се държи с останалите, за да го харесат? Ами ако и тук се държаха с него, както в къщи? А дали щяха да странят от него, когато научат фамилията му? Рода Стийл не се славеха с добро име. За момент се замисли дали постъпването му в Мунглав не беше грешка. В Дурмщтранг винаги се държаха добре с ученици, които идват от род с потекло, особено ако той практикува тъмна магия. Ами ако разберяха, че той също е доста добре запознат с доста от тези заклинания? 
Бавно затътри крака към края на поляната и седна под едно дърво и тъжно загледа останалите. Всички бяха заобиколени от семействата си или от поне един от тях. Някои се опитваха да се измъкнат от прегръдките им и да отидат при съучениците си, други се бяха вкопчили в родителите си и се сбогуваха, трети просто слушаха наставленията на възрастните магьосници. Алекс никога не се беше замислял и не усещаше липсата на родителска ласка до момента, тъй като Вивиан и Ейвън бяха строги дори и с тримата му по-големи братя. Тази мисъл изтри вълнението му, дори и за предстоящата среща с грифоните. Ръката му се стрелна към косата му и я разроши още повече. Внезапно скочи на крака, разтърси глава. Не! Нямаше да позволи на това да развали пристигането му в така мечтаното училище. Понечи да се обърне и тръгне към тълпата, но чу стъпки до себе си и замръзна на място.

Админ: +10 галеона.