Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+2
Владимир Петров
Роза Багрянова
6 posters

    РП - Закриване на учебната година

    Роза Багрянова
    Роза Багрянова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП - Закриване на учебната година Coin10 50
    Ниво : РП - Закриване на учебната година Untitl37
    Статистики :
    РП - Закриване на учебната година Streng10 Сила: 4
    РП - Закриване на учебната година Shield10 Издръжливост: 4
    РП - Закриване на учебната година Brain10 Интелигентност: 2
    РП - Закриване на учебната година Runnin10 Ловкост: 4
    РП - Закриване на учебната година Magic-10 Магия: 2
    РП - Закриване на учебната година Clover10 Късмет: 4

    Re: РП - Закриване на учебната година

    Писане by Роза Багрянова Пон Апр 03, 2023 12:25 am


    Роза се погледна за последен път в триметровото огледало, което се рееше над бюрото й. Най-после се чувстваше достатъчно красива, за да излезе навън. Лицето й беше толкова гладко, че приличаше на изваяно от мрамор. Имаше съвсем малко грим, подчертаващ очите й. Русата й коса бе вързана на безупрчен кок. Носеше рубинено червена мантия, със златна бродерия на ръкавите във формата на феникс и кадифена яка. Мантията бе доставена вчера от лондонския магазин „Мадам Молкин“, с уверение, че е единствената, която някога ще бъде произведена. Роза беше просто убедена, че ще събере всички погледи в Главната зала.

    Докато вървеше по коридора с развята мантия, Роза се питаше дали специалната й отвара за подмладяване щеше да й стигне до края на месеца, или щеше да й се наложи да се занимава с това през уикенда. Напоследък се нуждаеше от все по-голямо количество, за да постигне търсения ефект. Вече беше стигнала до две шишенца на седмица. Мисълта за това помрачи за малко настроението й. Защо трябваше всичко да е толкова сложно? Тогава обаче срещна проф. Пенева, която й направи комплимент за мантията и върна усмивката на лицето на Роза.

    Главната зала гъмжеше от хора. В нея бяха всички ученици, преподаватели и останалата част от персонала, включително вийлите. Тъй като пространството не беше голямо, се налагаше всички да седят плътно един до друг. Чакаха с нетърпение да започне празненството и най-вече да се появи храната. Шумът бе просто невъобразим.

    Роза се придвижи по едно малко коридорче, оставено от входа на Главната зала до преподавателската маса. Усмихваше се широко, тъй като знаеше, че всички я наблюдават. Точно заради това тези събития й бяха любими в „Мунгав“. Тя си проправи път до централното място на преподавателската маса и остана права, изчаквайки шумът да утихне. После заговори съз звъннливия си глас:

    - За мен е удоволствие да Ви приветствам на закриването на учебната година в „Мунгав“. Беше тежка година. Бяхме сполетени от земетресение, което, за жалост, проф. Фелес не предвиди…

    Роза беше доста ядосана на Фелес. Тя все още не можеше да проуме как една (уж) истинска пророчица може да не предвиди нещо толкова голямо като земетресение. Щеше да спести доста неприятности на ръководството. След земетресението се бяха наложили огромни ремонти, в които, разбира се, Роза не взе никакво участие, но много хора й се оплакаха от тях.

    Речта продължи кратко, тъй като в един момент Роза започна да се отклонява за цената на борсата на отварите и шумът в залата стана толкова силен, че тя почти не се чуваше. Наложи се жената бързо да приключи. Така или иначе нямаше какво важно да казва, а и й беше достатъчно, че всички са я видели в прекрасната й мантия. Тя плесна с ръце и на масите се появи дългоочакваната храна.

    - След около час ще бъде обявен победителят в Домовия шампионат и ще бъдат наградени победителите в Куидичния шампионат… - обяви Роза, като се опита да надвика шума от разговори и тракане на прибори. Почти никой обаче не я чу.

     
    РП-то е отворено за всички, които искат да се присъединят! 

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП - Закриване на учебната година Coin10 39
    Ниво : РП - Закриване на учебната година Untitl42
    Статистики :
    РП - Закриване на учебната година Streng10 Сила: 28
    РП - Закриване на учебната година Shield10 Издръжливост: 24
    РП - Закриване на учебната година Brain10 Интелигентност: 28
    РП - Закриване на учебната година Runnin10 Ловкост: 28
    РП - Закриване на учебната година Magic-10 Магия: 40
    РП - Закриване на учебната година Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП - Закриване на учебната година PearРП - Закриване на учебната година MangoРП - Закриване на учебната година ChiliРП - Закриване на учебната година SausageРП - Закриване на учебната година WatermelonРП - Закриване на учебната година SapphireРП - Закриване на учебната година EmeraldРП - Закриване на учебната година Birthday1

    Re: РП - Закриване на учебната година

    Писане by Ясна Соколова Чет Апр 06, 2023 3:49 pm


    Отново всичко заглъхваше около нея. Виковете, бурните възгласи, които съдомниците ѝ нададоха, когато директорката обяви, че печелят и домовия шампионат; поздравленията лично отправени към Ясна от директорката, за представянето ѝ през тази учебна година и връчването на титлата Първенец. Трябваше да застане пред всички, рамо до рамо със Симо и Жан, които също бяха избрани за първенци след останалите от своите домове, когато Роза ги извика. Просто кимаше без да чува какво ѝ говорят, усмихваше се нелепо, без да има има сили за повече. Въпреки това, не мисля, че някой забеляза колко не на място беше лицето на петокурничката.

    Беше постигнала всичко, което беше искала за тази учебна година. Дори, след последния мач, Стою ѝ предложи да бъде новият капитан на дом Лъч. Ах, колко много се бе надявала на този разговор. А дори не ѝ трепна сърцето.  

    Защо сега всичко това нямаше никакво значение?! Защо не можеше да се радва заедно с приятелите си? Симо специално беше дошъл да я прегърне и поздрави, а тя просто смотолеви нещо и побърза да го разкара. Момчето забеляза, че нещо не е наред, но така и не успя да стигне до нея, тъй като останалите ученици вече я обграждаха в опит да я поздравят. 

    Това трябваше да бъде нейната вечер, в чест на всичките мъки, които бе изтърпяла тази година, докато опитваше да балансира тренировки, учебни занията и какво ли още не. 

    Но как да се зарадва? Тя получи всичко онова, което бе отнето на Борис. И то заради нея. Заради глупавата ѝ постъпка. Вече не искаше нищо - нито победите във всички мачове, които изиграха, нито купата от домовия шампионат, нито капитанския пост. Искаше времето да се върне назад, да не се съгласява да тръгне с него... може би въобще да не се бяха срещнали онова утро на куидичното игрище. Тогава той нямаше да... 

    Беше изпаднала в дълбока черна дупка някъде там в съзнанието си и уютно си седеше, чудейки се какъв беше смисълът. Как можеше да има смисъл, когато друг човек, който заслужаваше всичко това, сега лежеше в болницата със забрана повече да пипа метла, поглежда куидичното игрище и въобще да си помисля за куофъл. 

    Отдалече можеше да видиш отчаянието в очите ѝ, празнотата, която се криеше зад тях. Но същевременно, никой нищо не беше забелязал. Сякаш съзнанието на хората около нея изтриваше повяхналата ѝ физиономия, и я заместваше с обичайната усмивка и мили очи. Или тя самата го правеше? Вече не беше сигурна. Но на никого не беше казала. Единствено Тервел знаеше и прозираше отвъд маските, които си слагаше. 

    - Ясна... - далечен глас я повика. Реши, че може да го игнорира и да продължи да се самосъжалява. Така или иначе, утре щеше да се качи на Сниджит и да се прибере у дома за лятото.

    Ела Благоева харесва този пост.

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП - Закриване на учебната година Coin10 26
    Ниво : РП - Закриване на учебната година Untitl40
    Статистики :
    РП - Закриване на учебната година Streng10 Сила: 14
    РП - Закриване на учебната година Shield10 Издръжливост: 15
    РП - Закриване на учебната година Brain10 Интелигентност: 12
    РП - Закриване на учебната година Runnin10 Ловкост: 13
    РП - Закриване на учебната година Magic-10 Магия: 22
    РП - Закриване на учебната година Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : РП - Закриване на учебната година HoneyРП - Закриване на учебната година ChiliРП - Закриване на учебната година CabbageРП - Закриване на учебната година SapphireРП - Закриване на учебната година EmeraldРП - Закриване на учебната година SausageРП - Закриване на учебната година MangoРП - Закриване на учебната година Mint

    Re: РП - Закриване на учебната година

    Писане by Симеон Манев Чет Апр 06, 2023 9:18 pm


    Симо се отдалечи тихо. Беше видимо... разстроен. Това, което представляваше Ясна тази вечер, бе едно съвсем различно от близката му приятелка момиче, просто не беше същото. Не искаше да казва нищо, не искаше да натяга ситуацията до предел и за нищо на света не искаше... Ясна да е тъжна. Въпреки Борис. Въпреки вината. Избра да замълчи и просто да се поразходи по празните по това време коридори на замъка. Дясната му ръка се стрелна към джоба, за да потърси кутийката за слушалки, но прецени, че иска да остане сам със себе си, затова извади ръката си и я погледна. Шепата му бе белязана от човките на ятото гарвани, за които се грижеше, тъй като ги хранеше с шепи. Не обръщаше внимание на болката, защото връзката му с черното ято бе твърде специална, за да го интересуваше ранената му плът. Стисна дланта си в юмрук и сребърния му пръстен проблесна.
     
     Стъпките на Симо вече отекваха в един от всичките коридори. Бе с риза и сако (малкото пъти, в които можеше да се наслади на разнообразие в облеклото сипредвид, че мантиите са кажи-речи задължителни в "Мунгав"), но дори това не му носеше наслаждение след такава тягостна вечер. Наистина бе взел титлата за Първенец, но и на него не му бе до празнуване. Знаеше, че на следващата сутрин щеше да се връща във Варна, но чувстваше, че има недовършена работа тук, в училището, а градът, в който нямаше какво интересно да му се случи, просто не го блазнеше. Празнотата в него и цялата помпозност тази вечер го убиваха.
     
     Трак-трак-тракането на обувките му се лееше из тишината на юлската вечер, а някъде горе  някой свиреше на пиано. Край. Трябваше да се върне в Голямата зала. Можеше вече да е празна, но искаше да намери някого. Да се стопли от случайна усмивка на прекалил с боба (традиционно присъстващо на тържествата ястие в "Мунгав") първокурсник, бягащ през глава към тоалетните, или нещо друго, което можеше да го отвлече от собствения му негативизъм. Училището имаше тази способност да го развлича и той бе благодарен за това.
     
     Повечето вече си бяха отишли да се черпят по домовите стаи и следователно в Голямата зала действително имаше по-малко по брой хора. Симо се огледа и забеляза Ясна, седнала на един от диваните в другата част на залата и подпряла челото си на дланта, което ѝ даваше наистина оклюмал вид. Симо реши, че е крайно време да каже нещо.
     - За бляскава вечер не беше особено бляскаво - момчето седна до нея и впи поглед в тъжното ѝ лице.
     - Годината ми завършва така. Не исках да е така... - Ясна извърна лице, за да не срещне погледа му. Гласът ѝ бе леко различен.
     - Ясна. - Симо хвана ръката ѝ. - Обърни се.
     - Не, не, аз...
     - Дай да видя лицето ти, Ясна - Симо сви устни. Момичето се обърна и той видя влажните ѝ очи, които се изпълниха със срам заради момента на слабост и това, че има някой, който да я види разстроена.
     - Аз... аз го съсипах. Борис никога повече няма да е същия и вината за това е моя! Чувствам, че няма нещо, което да правя като хората в момента, не мога повече така.
     Ясна подпря глава на рамото на момчето, чиято глава увяхна до нейната.
     - Нищо няма да е същото вече...
     - ...но трябва да продължим. - Ясна довърши изречението на Симо.
     - Да. - устните му се свиха в тънка усмивка. Самият той нямаше сила да се усмихне повече.

     Кратък момент на прегръдка, от който и двамата имаха нужда. 
     
     Симо вдигна поглед и видя Тервел, който се приближаваше към тях. Момчетата кимнаха едно на друго и новодошлият седна от другата страна на Ясна.
     - Хей! - той сложи ръката си на коляното ѝ. - По-ведро! Майка ми ми изпрати писмо, по командировки, ще отсъства лятото. Взимам ви на Слънчев бряг, вилата е много яка, така че ставайте и веднага си оправяйте настроението.
     - Ооо, нашите никакъв шанс да ме пуснат. - Симо инстинктивно отхвърли, познаваше си родителите.
     - Предполагам, моите също... - тъжно отбеляза Ясна. Очите ѝ се бяха зачервили, но съвсем незабележимо.
     - Майка ми ще им се обади, никакъв проблем. - Тервел просто беше сигурен в това, което казваше.
     - Еми супер, ако се получи, правим го.
     Лицето на Симо оживя. Обичаше Черноморието, даже южното го обичаше повече, понеже беше ходил значително по-малко там. Момчетата чукнаха юмруци и Симо потупа Тервел по рамото.

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : РП - Закриване на учебната година Coin10 9
    Ниво : РП - Закриване на учебната година Untitl40
    Статистики :
    РП - Закриване на учебната година Streng10 Сила: 18
    РП - Закриване на учебната година Shield10 Издръжливост: 10
    РП - Закриване на учебната година Brain10 Интелигентност: 22
    РП - Закриване на учебната година Runnin10 Ловкост: 14
    РП - Закриване на учебната година Magic-10 Магия: 8
    РП - Закриване на учебната година Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : РП - Закриване на учебната година PearРП - Закриване на учебната година MangoРП - Закриване на учебната година SapphireРП - Закриване на учебната година SausageРП - Закриване на учебната година WatermelonРП - Закриване на учебната година Emerald

    РП - Закриване на учебната година

    Писане by Тервел Шаханов Пет Апр 07, 2023 12:54 am


     
    Ето че приключваше и петата му година в „Мунгав“. Година, изпълнена с толкова много събития и емоции, че трудно можеше да я опише с думи. Само преди няколко дни беше приключил с най-трудните изпити в живота си – „С.О.В.А.“, като бе изкарал осем оценки „Изключителен“. Е, имаше и една „Приемлив“ по Билкология, която разваляше перфектния му резултат, но той така или иначе ненавиждаше този предмет и не страдаше особено. Подозираше, че на комисията не й е харесало изказването му по време на изпита, че няма никакво намерение да става градинар и да рови в калта като първобитен човек. Явно в днешния свят това бе цената на свободното мнение.
    Тази година Тервел беше направил и една голяма стъпка в своя живот: да се запише в куидичния отбор на „Лъч“. Всичките му близки и познати бяха в шок от това решение, но той се бе обзаложил с Борис и в никакъв случай не можеше да се откаже. Разбира се, „Лъч“ успя да спечели Куидичния шампионат само и единствено благодарение на негово участие. Случваше се за пръв път от осем години. Ако Тервел бе започнал да играе куидич от първи курс, вече щяха да са петкратни шампиони.
    Петата година на Тервел бе белязана и от новооткритата му дарба в пророкуването. Сега хората непрекъснато го търсеха, за да им гледа на ръка и да ги съветва как да увеличат шансовете си за по-добър късмет. Всъщност Тервел нямаше никакво понятие от тези неща, но с удоволствие се преструваше. Той действително можеше да вижда бъдещето, само че виденията му бяха неконтролириеуми и той не разбираше почти нищо от тях. Харесваше му обаче да се чувства специален.
    Имаше и лоши неща, които се бяха случили тази година. Пропаднал бе под земята за повече от 30 ч. по време на голямото земетресение в „Мунгав“ през зимата. За пръв път в съзнателния си живот беше изпитал страх, че ще умре. Не можеше да не се отбележи и непрекъснатото притеснение за най-доброя му приятел Борис, сполетян от редица неприятности: мистериозният му припадък след земетресението; нападанието на отровен паяк в Призрачния лес; травмата в последния мач от Куидичния шампионат, заради която сега лежеше в Болничното крило. Борис беше най-близкият човек на Тервел, макар че последният не се справяше много добре с изразяването на чувствата си.
    Днес Тервел реши, че за една вечер може да се отърси изцяло от лошото и да мисли само за хубавото в живота си. Искаше да закрие подобаващо учебната година само както той го можеше.
    Затова си облече новата златна мантия с еднометров шлейф и черната шапка с цилиндър, висока сто и двадесет сантиметра.
    И гердан от фениксови пера.
    И едно летящо над главата му цвете, което пръскаше брокат. 
    Прекали ли? В никакъв случай.
    Тервел влезе триумфално в Главната зала. Всички приковаха любопитните си погледи в него. Както винаги, някои от присъстващите започнаха да му се присмиват, но той не им обърна никакво внимание. Веднага откри с поглед Ясна и Симо – хората, с които напоследък се чувстваше най-близък, като изключим Борис, и се насочи към тях.
    - Първенци! Истински зубъри, само това мога да кажа – засмя се Тервел и ги прегърна и двамата, при което шапката му се заклати заплашително.
    - Завиждаш май – изплези му се Симо.
    - Мисля, че две години подред ми стигат. Другата година вече няма да има милост.
    Тервел се настани на масата на „Лъч“. Личеше си, че е в много добро настроение, тъй като дори позволи на една петокурсничка, която по принцип не харесваше, да седне до него.
    След малко той съобщи на Ясна и Симо за идеята си да прекарат няколко дни в Слънчев бряг това лято. Беше го решил спонтанно тази сутрин.
    - Не искам никакви оправдания. Отиваме на вилата ми за една перфектна седмица лукс и релакс.  Заслужавам го. Заслужаваме го. Още тази вечер ще пиша на майка ми да се обади на вашите. На бивш министър на магията не се отказва лесно.
    След това той вдигна чашата си и я поднесе с усмивка към тях.
    - Ще поканиш ли и Борис? – обади се Симо с весел глас, но веднага след това разбра, че не е трябвало да споменава това име.
    Усмивките на Тервел и Ясна за момент помръкнаха. Двамата се спогледаха и негласно си предадоха цялата нужна им информация по случая.

    Ела Благоева and Симеон Манев харесват този пост.


      В момента е: Чет Май 09, 2024 4:01 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!