Индекс
by Навън се стелеше почти пълен мрак, макар че беше ден. По небето се гонеха върволица черни и сиви облачета, които скриваха слънцето. От време на време светкавица озаряваше света, следвана от силен гръм, наподобяващ ръмжене на мантикор. Всички бяха убедени, че всеки момент ще завали дъжд, поради което се бяха прибрали в замъка, завили се бяха с одеяла и пиеха горещ чай, чакайки най-лошото да отмине.
Не и Пейо. За него точно такова време беше запазено за разходки навън. Опасността да бъде забелязан или да срещне някого из двора бе почти нулева. Така можеше да се наслади поне малко на природата, която толкова много обичаше, вместо да се притеснява непрекъснато от любопитните погледи.
Когато забеляза, че времето се влошава, Пейо веднага започна да се приготвя за разходка. Най-напред се загърна с една сива водонепромокаема мантия с качулка. После изнамери ръчната кожена чанта, в която сложи магическата си пръчка, разгъваема палатка, статив за рисуване и няколко книги (естествено, вътрешността на чантата бе уголемена с магия). След това отиде при Тея – домашният му круп (куче, наподобяващо Джак Ръсел териер, но с раздвоена опашка), и с няколко движения й сложи каишката, докато тя се въртеше радостно в ръцете му, предчувствайки предстоящата разходка.
- Знам, знам. Кой не би се развълнувал да излезе в такова прекрасно време? – каза Пейо, усмихвайки се на кучето. Когато чу гласа му, то изджавка весело и застана между краката му.
След като се увери, че е взел всичко необходимо, той се отправи навън. Докато вървеше по подземните коридори, с удоволствие констатира, че дори и тук няма нито един човек. Значи навън щеше да се разрази наистина голяма буря. Само трябваше да не забрави да направи едно противогръмотевично заклинание. Не за себе си, а за Тея, тъй като очевидно гръмотевица не би могла да убие него.
Навън времето действително изглеждаше доста страшно. Вятърът се беше усилил и свистеше в ушите като мачкащ се найлон. Небето се мръщеше, но все още нито капка не падаше от него. Пейо се надяваше този период да продължи още малко, макар че с Тея много пъти бяха се разхождали и по време на дъжд. Имаше някакво удоволствие в това да шляпаш смело в калните локви, знаейки, че после може да се почистиш и изсушиш с едно махване на магическата пръчка. Освен това круповете бяха толкова издръжливи на студ, че Пейо не се притесняваше, че Тея ще настине.
Двете фигури се придвижиха с лодка през рова на замъка и се озоваха в огромното пространство, което се намираше преди крепостните стени. Тук имаше тучни поляни, посипани с есенни цветя, малки ручеи с плискаща вода, струпвания на дървета, храсти и т.н. Пейо се насочи към любимото си място: водопада. Последният бе скрит между пет големи дъба почти до Голямата порта на крепостните стени. Една малка рекичка се стичаше по отвесна скала у падаше три метра надолу, разбивайки се в няколко заоблени от водата камъка. Сред учениците се носеше слух, че в малкото езерце под водопада живее русалка. Пейо обаче се съмняваше това да е възможно в толкова малък водоем.
Когато стигнаха близо до водопада, той пусна Тея от каишката и тя се стрелна напред, изчезвайки сред високата трева. Измежду честите гръмотевици вече се чуваше и силното джафкане на кучето, което се радваше на природата.
- Тея, къде се дяна? – рече той, когато стигна водопада, но не видя и следа от кучето.
- Ето тук е! – чу се човешки глас, при което Пейо изтръпна. Забеляза едно момче с кестенява коса да клечи в тревата и да гали кучето, което махаше с раздвоената си опашка.
Толкова за мирната разходка…
19
Сила: 58
Издръжливост: 32
Интелигентност: 72
Ловкост: 50
Магия: 44
Късмет: 22
