РП - Фиксиран предмет среща Неудържима сила - Люба и Илиян

Не стига на първия учебен ден подгизна заради Исмаил, беше й се наложило да измъкне колелото си от вира обратно до стаята си или класната стая по Мъгалознание, още не беше решила. А и се беше съгласила да занесе "малко" провизии от оранжерията за болничното. Та така ставаше по интересно, защото по някаква гениална причина се заинати и каза че ще свърши двете едновременно.


- Начи може ли да съм толкова тъпа че да оставя колелото цяла нощ във водата. Ма не Рея вика "те ще ти го върнат, ще се намери". Намери се... от мене си. - мърмореше под нос и изгаряше дупка с поглед в единия кашон - Ще намеря и удуша онова келпи дет ни обърна. С веригата на колелото ще го удуша.

Деня можеше и да е прекрасен и слънчев, но бурята се чуваше в тежките крачки на ниската четвъртокурсничка.
Назад оставаха следи от вода и някое друго водорасло падащи от злочестното колело което бе разглобила и преметнала през рамо.
Напред съученици гледаха да се махнат от пътя на момичето.
Е поне тези които вече бяха усещали сблъсъка с нея. Дори в по-приятно настроение Люба бе приятно разсеяна и често се блъскаше тук таме в някой или нещо. Понякога хора, понякога предмети, не веднъж стени и колони. Но мнението беше всеобщо:
Повечето твърдяха че усещането е малко като да те блъсне кола.

И като стана на въпрос отново се блъсна в нещо. Не че обикновено гледаше къде ходи, но този път багажа й до голяма степен пречеше. Този път предположи че е човек, тъй като обекта леко залитна от скоростната среща, но не го го погледна.


-Извинявай - едвам го отрази и троснато метна Люба иззад кашоните.

Понечи да си продължи по пътя.
@Илиян

 
Илиян, тъкмо освободен от накзанието си, се връщаше обратно по коридора. Не беше в особено настроение, след като му бе прочетено конско за 10 луни напред. А сега нещо си да се блъсне в него , още повече скапваше и малкото настроение, което му бе останало. „Първи ден- гладен съм , наказаха ме и онова прасе сигурно ми е изяло и малкот обяд“. Докато мислеше наум, чу зад себе си:
-        Я по леко с тона бе, дългуч ! – дочу се женски глас

Откачалка принципно не я тригърваше толкова, ама точно тоя ден й прищрака и от милото момиче излезе гнева който беше струпала на келпитата и от три години принудително летене. За жалост татуирания дръвник щеше да го отнесе.
Шамара я изненада и отстъпи назад. Причервеня й от гняв и изобщо не чу извинението на момчето, което изглежда се беше усетило че се оляха малко.

- Начи за тва и на баща си бих светила маслото, къв си мислиш че си? 

Използва отдръпването за засилка и заби лакът в стомаха на непознатия.

Момчето се сви машинално, но там го чакаше главата на Люба в която се заби. Четвъртокурсничката усети нещо влажно в косата си на което не обърна внимание. Дългуча изглежда беше в шок, дали че му се отвръща особено по такъв агресивен начин или може би още на собствената си постъпка.

- Не знам теб кат ква принцеса са те гледали, че да смееш да се държиш така с непознати. Може да си одиш при тъмните магьоснически дружки и да си биите там чекиите. - както се беше пъхнала под него фиксира коляното му и го изшути със всичка сила - И думата която търсиш е изрод, фрийк. 

Обаче стана нещо което Люба не беше преценила. Под крака й се чу ужасно изхрущяване, загуби баланс и се прекатурна напред, зад нея момчето вече се сви от болка над избитото си коляно. Беше наистина по силна от колкото изглеждаше, а и изглежда от колкото очакваше.
Но по бързо не й беше минавал гняв.

Скочи веднага до момчето и почна да рови по карго панталоните си.


- Прекалих, извинявам се, дай са да ти помогна - извади нещо наподобяващо зеленикаво хапче и го подаде към устата на жертвата си, бърборейки - За болката е, миналата година го учихме по отвари направих доста екстра, одобрени са от професор Георгиева.

- К****

- А това си го заслужих, не че и ти си цвете - промяната на характера, за някой който не я познава би била впечатляваща, но Люба взе много отговорно последиците от действията си. Извади две прави къси пръчки и тръгна да увива коляното.

- Хайде ще ти помогна до Болничното. Кой курс си? Определено не сме се засичали...

@Админ +1 ловкост моля (Админ: отчетено)
Ще стане куидич бияч от нея XD

Илиян не очакваше ,че това ще се случи. „К‘ва е тая ? Нормална ли е и .. за момиче удря бая здраво“. Докато опитваше да се изправи, Илиян се позамисли. Момичето не изглеждаше лошо. Явно и двамата са били просто в кофти настроение
               -Илиян . Трети курс.  Тази година се прехвърлям.  Удряш здраво за момиче.  
               - По средата на нищото ли ? – рече учудено момичето. Люба. Приятно ми е !
               -Ох  на мен ми е .. и в същото време не ми е. – засмя се Илиян. Чакай да отидем някъде наблизо на въздух първо.  Тряя си поема..въздух. И извинявай, попринцип не удрям момичета
               -Аз пък щот съм типичното момиче- засмя се Люба и тупна Илиян по гърба.
               -Ох.. ще ме убиеш бе.
 
Двамата отидоха до един от по- отворените сектори.  Беше изрязан отвод, който повече приличаше на малко прозорче. Илиян се опря на стената, след което бръкна в джоба си, извади един тъмносин Ротманс, от което дръпна едного цигара, която принесе към усните си. Напуканите му усни затрепериха под напона на цигарата. Захапвайки я си мислеше за случката. „Наистина не е в мой стил“  каза той и запали цигарата си. 
               -Е.. за първи път съм тук. Макар и трети курс ме местят.  А съм с вече едно наказание от първия ден
               -Още едно момиче ли удари- подигравателно попита Люба.
               - Не я ударих, по скоро я унижих-  оная откачалка Мая и нейния домашен любимец – прасето Порки, Влади ли как се казва и лудия му братовчед. Отдел откачалки с други думи
               -Не се сещам точно. Чух,че е имало патардия
               -Е сега съм без храна , уморен и изнервен- рече Илиян. Скапан ден. Иначе за мене половината магически неща са нъпълно непознати. Знам основнтие работи , които се учат първи и втори курс тук, щот иначе нямаше да ме приемат. И .. какво е тъмен магьоник ?
               -Ама ти сериозно ли не знаеш  какво е ? – рече Люба очудено. 
               - Идея си нямам. – каза Илиян. Баща ми май работи нещо свързано с тях – магически полицай.. аутократор.. автор ?
               -Аврор ..аврор .. – Изпуфтя Люба.  Чакай баща ти е аврор ,а ти изглеждаш.
               - Скапания старец не мога да го търпя. Все говори глупости и неща и...
               -Аха.. бунт срещу баща си.
               -Нещо такова.  Иначе не понасям откачалките тук. Наистина ми идва в повече. Всеки ми говори за някакви спортове , метли. Всичко тва е странно . А заради външния ми вид да не ти казвам, що за дискриминация
               -Не ги виня- рече Люба. Наистина приличаш на човек, който всяка свободна минута изкарва на Катран.
               -Някой обаче яко те е праснал в устата- рече Илиян, допушвайки цигарата си. Хайде води ме към болничното ли ко е. Не си толкова лоша като другите.
               - Добре малчо – засмя се Люба
 
Двамата продължиха към болничното отделение.


+1 на магия (Админ: отчетено)

- О прасната си е по рождение или поне от малка - засмя се Люба - Чакай да взема нещата така или иначе трябваше да нося кашоните в Болничното.

Продължиха с бавно темпо по коридора да не натоварват коляното. Момичето се протегна изпука врат и рамо, и пак си нарами багажа - колело на гърба, кашони в ръцете. Отказа категорично всякаква помощ, ако искаше да й лесно щеше да си измагьоса нещо.

- Но така като поставиш нещата нищо чудно, че се държиш се едно са ти нашарили задника с коприва. И аз съм от нормално семейство - макар и селска пачавра - ама дойдох рано рано, та да по лесно беше а и се оказа няква далечна леля че е запозната. Но ако ти трябва нещо ще помагам най малкото да се ориентираш в хаоса.

- А ти що палиш толкова лесно?
- Кофти старт на годината просто, но мога спокойно да кажа че си го изкарах. Мерси за което.
- Значи да не се притеснявам че ще ме намериш да довършиш работата?

Закикоти се искрено и за малко да си изпусне кашoнa. После се усети че новия другар се оплака че още не е ял, а това беше лесно за поправка. Бръкна в поредния джоб и извади добре опакована баничка. 

- Ето да не кажеш после че поне не съм те нахранила. От закуска е. Мисля че имам и още някой друг сандвич.
- Евала, мерси.
- Ми лека полека ще свикнеш на нещата. Ако си чел стари приказки, малко е се едно си в тях, поне съществата до голяма степен отговарят. - почна малко встъпително представяне за Илиян - Пробвай уроците по Мъгълознание като начало. Мъгъли са немагически хора. Там се говори много за двете страни на нещата и как се преплитат та може да ти е полезно за ориентация.
- Мхмм - момчето беше заето с храната която му беше тикнала. Като видя че си приключва за секунди баничката изкара друга и му я подаде.
- Аз се кефя на всичко горско и планинарско - билки, гъби, бълвочи и тям подобни - и ако имаш и нещо друго нужда ще помагам.


Продължи и обяснения за малката й компания. Исмаил беше чил и петокурсник от Лъч, много запознат с магическите неща, пък и ако се интересува да пуши други неща можеше да му намери трева. Присети се и че ако иска билков микс за пушене, тя самата знаеше няколко с много добър ефект, успокоение на нерви примерно. Рея пък беше слънце, но ако се притеснява от кибритлийки да стъпва по леко около гъркинята. 

- Виж тя ако ти скочи на бой е повече все едно те е ухапал комар, ма братската чест казва че трябва да се застъпя за нея -  и му размаха пръст комично докато още държеше товара - Та умната, щот русата хапе.